Когато сте в есктремална ситуация едно от най-важните неща, които осигуряват оцеляването ви е наличието на питейна вода. Само че понякога намирането й в готов за консумация вид сред Природата е трудно. Може да се случи така, че наоколо да няма чиста течаща вода, а само кал, замърсени застояли локви, влажна почва или растения. Всички те съдържат вода, но се изискват умения и подръчни средства, за да я извлечете и да я направите годна за пиене.

Едно от тези средства е вкопаният слънчев дестилатор. Вкопан, защото най-често трябва да изкопаете дупка в почвата, за да го направите, а дестилатор – защото принципът му на действие се основава на изпарение и кондензация на водни пари.

Този тип дестилатор работи най-добре в дни с високи температури. Особено подходящ е за пустинни условия.

За изготвянето на дестилатора са ви необходими:

• прозрачен полиетилен – квадратно или кръгло парче с ширина 1,20 – 1,50 м.
• съд за събиране на течността – около 500 мл например, но може и всякакъв друг подходящ
• инструмент за копаене – (лопатка или нещо импровизирано).
• гладък камък със средни размери.

За да направите дестилатора, трябва първо да подберете подходящото за целта място. Най-добре е това да стане върху рохкави почви, или пясък. В тях се копае по-лесно, което ви спестява много усилия, респективно – загуба на вода заради потене, която да обезсмисли ползата от дестилатора. Търсете влажна почва. Все пак трябва да има какво да се изпарява!

Изкопавате дупка с диаметър 90-100 см и дълбочина 40-60 см. В центъра й поставяте съдът, в който ще се събира водата. Покривате дупката с парчето полиетилен. Той трябва да е прозрачен, защото позволява по-силно нагряване на почвата от Слънцето. Освен това прозрачността му осигурява по-бързо охлаждане от въздуха, което е важно за доброто кондензиране на влагата.

Ако почвата е трудна за копаене, най-добре е да потърсите подходяща падина в нея, която да доизкопаете леко. Важно е да спестите максимално усилия, защото в противен случай може да се окаже, че при активната си физическа дейност ще загубите повече вода, отколкото ще си набавите с дестилатора.

Затиснете съвсем леко краищата на полиетилена с камъни или пръст. Натиснете центъра му надолу към поставения в дупката съд за събиране на водата, докато той слезе на 30-40 см под ръба на дупката. Трябва да се получи нещо като конус, чиито връх да сочи точно в отвора на съда за водата. В него поставяте камъка, който да го държи опънат с тежестта си. Сега затрупайте добре краищата на полиетилена по ръба на дупката, за да не позволите на наситения с водни пари въздух да излезе навън. Гледайте полиетилена да не докосва никъде повърхността на почвата, защото тя ще попие стичащата се надолу вода. Добре е също по него да няма напречни гънки, които да образуват ръбове, от които водните капки да капят, преди да са стигнали върха на конуса.

Дестилаторът е готов за работа. Слънцето нагрява въздуха и почвата под полиетиленовото покривало и кара влагата от почвата да се изпарява. Водните пари кондензират по повърхността на найлона, и образуват капки, които се стичат по наклонената му повърхност към центъра, откъдето капят в поставеният съд. За да можете да извличате водата от съда, без нарушавате целостта на дестилатора, можете да поставите предварително в съда края на гумено маркуче, което да отведете навън. Само че едва ли то ще ви е винаги под ръка.

Получената вода е абсолютно чиста, тъй като тя се явява практически дестилирана. По тази причина може да използвате дестилатора за добиване на вода от иначе неподходящи източници, като например морска вода, урина, химически и бактериологически замърсена вода. Просто изливате течността в дупката, като гледате да намокрите добре вътрешната й повърхност. Ще се изпари само чистата вода, а вредните примеси и соли ще останат в почвата.

Ако почвата е суха, но наоколо има зелена растителност, то можете да поставите в дестилатора накъсани зелени растителни части (листа, стъбла). Гледайте да не използвате отровни растения, както и такива, които имат остри сухи части и бодли, които могат да пробият полиетилена.

Слънчев дестилатор с подобни размери може да осигури около 500 мл вода за 24 часа, което означава, че не можете да разчитате само на един такъв, за да осигурите дневната си нужда от вода. Или трябва да намерите допълнителен източник, или да построите минимум 3 такива дестилатора.

Дестилатора на снимките построих при престоя ми на Дунавския остров. Беше сравнително лесно да го изкопая в мокрия пясък, с помоща на сгъваемата ми лопатка. „Поработи“ само 2-3 часа, преди да си тръгна, и събра около 30-тина грама вода. Тъкмо беше „набрал скорост“, когато трябваше да го разваля. Малка грешка, която може би сте забелязали е, че не съм натиснал достатъчно надолу центъра на полиетилена. Това е защото парчето беше по-малко, отколкото ми трябваше, а не ми се копаеше нова дупка. Когато ъгълът на наклона е малък, има опасност капките да паднат обратно върху почвата, преди да са стигнали до съда в центъра.

Като заключение: Слънчевият дестилатор може да работи бавно и да не може да осигури изцяло дневната ви нужда от вода, но качествата му въобще не са за подценяване. Той може да допълва запасите ви от вода. Все пак не се изисква никаква друга активна намеса, след като веднъж го построите. Според мен е добра идея, ако искате да направите някакво „рециклиране“ на течностите, които тялото ви, или ежедневните дейности в лагера изхвърлят. Например може да извлечете част от водата, която изхвърляте като урина, или измиване на ръцете, съдовете или нещо друго.

Ако например изкопаете около слънчевият дестилатор овален улей, в него можете да изливате отпадните течности, като например урина, вода от миене на съдове, ръце и тяло, както и други лагерни дейности. Течностите ще попиват надолу в пясъка или почвата, ще напояват дупката, откъдето ще се изпаряват и кондензират под формата на чиста вода в съда в центъра. Само внимавайте течността в улея да не влиза в контакт с полиетилена, за да не потече директно по него в централния контейнер за събиране на чистата вода.

Освен основната му функция, вкопаният слънчев дестилатор може да изиграе и ролята на прост капан за дребни животни. Конусовидната му повърхност може да задържи попадналите върху нея пълзящи насекоми, гущери, дребни змии и др., които могат да се превърнат във вкусна храна.

[wp:svejo-net]