xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Полезни растения – Част Седма

| коментара 19

Последната (засега 😉 ) част от поредицата.

Хрян (Armoracia rusticana)

Описание: Растението развива масивен, месест, бял корен, който е разклонен. Стъблото е изправено, високо до 125 см, разклонено в горната си част. Приосновните листа са на дълги дръжки — до 30 см, широко ланцетни, назъбени, стъблените листа са пересто нарязани. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са шушулчици с кълбовидна форма. Цъфти от май до юли.

Разпространение: Хрянът се отглежда като градинско зеленчуково растение и в много страни се култивира. Среща се и в диворастящо състояние.

Ядливи и полезни части: На пръв поглед растението ще ви заприлича на лапад, но след като го опознаете, ще сте в състояние да го разпознаете дори от разстояние. Най-бързият тест е като изстискате сок от неговите листа или стъбла. Няма как да сбъркате силната миризма на хряна.

Заради силният си вкус и мирис, само истинските фенове на хряна, и обичащите усамотението гастрономи, биха се решили да използват младите листа на хряна в салатата си. Но едно такова листо в полевата ви яхния, би било чудесна подправка, също както и малко парченце разрязан корен. Внимавайте да не прекалите! Силата на вкуса му е легендарна! Изсушеният и смлян корен може да бъде използван като антисептик под формата на лапа. Честото му прилагане обаче върху една и съща област на кожата, може да предизвика обриви.

Като билка

Действие: Апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, подобряващо храносмилането, антиревматично, противомикробно, диуретично. Местното дразнещо действие на хряна се свързва с гликозида синигрин, който освобождава при хидролиза алил­синапено етерично масло. Това дразнещо рецепторите действие обуславя стиму­лирането на храносмилането, както и антиревматичния и антидиуретичния ефект. Експериментално е доказано, че свежите корени на хряна понижават нивото на глюкозата в кръвта и подобряват протичането на експериментален диабет. На­личието на антибиотика арморацин придава противомикробно действие на коре­ните.

Използва се при безапетитие, недостатъчност на жлъчната сек­реция, ревматизъм, оточни състояния, диабет, възпалителни процеси, като под­правка.

Начин на употреба: Консумират се настъргани корени, подправени с оцет (като подправка и за лечение на безапетитието), в смес с кисело мляко 1:10 (при захарна болест) или с пчелен мед в съотношение 1:1 (за стимулиране на храносмилането) по 1 супена лъжица преди ядене, 3 пъти дневно. Може да се използва и сок от свежи корени. При по-големи количества, недостатъчно разреждане или продължително въздействие на дрогата могат да се получат нежелани възпалителни из­менения — гастрит, гадене, повръщане, диария или болка, зачервяване, некроза на тъканта (при нанасянето му върху кожата).

Хвойна (Juniperus spp)

Описание: Вечнозелен двудомен храст или малко дърво, високо до 8 м. Листата са 1 – 1,5 см дълги, шиловидни, бодливи, разперени, отгоре плитко жлебовидни, с белезникава ивица, отдолу с тъп тръбен ръб, разположен в прешлени по 3. Месестите шишарки – галбулите, наричани неправилно „плодчета“, са кълбовидни, синкавочервени, покрити с белезникав, восъчен налеп, 5-9 мм в диаметър, с по 3 сивокафяви семена. Цъфти през май-юни, а семената узряват през есента на следващата година.

Разпространение: Расте по сухи и каменисти склонове главно в планините до 1700 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: В Англия хвойната обикновено се приема за растение на магията. Увита над вратите, и след това изгорена като тамян, тя е била използвана за прогонване на злите духове и демони. Сънят под хвойна се смята за изключително смислен, и могат да се направят различни интерпретации над него. От гледна точка на оцеляването и бушкрафта, хвойната е много полезна. Дървесината й може да бъде използвана за палене на огън чрез триене. Разпрашената й кора е първокласна прахан и разпалка. В районите, където тя расте като дърво, може да бъде използвана за направата на лъкове.

Хвойновите плодчета и вътрешната кора могат да бъдат използвани за храна. Вътрешната кора е бяла и влакнеста, но може да бъде изсушена и смляна на брашно. Зрелите сини плодчета са традиционна подправка за овкусяване на дивечови ястия. Разцепени и изсушени на слънце, след което стрити, те могат да се прибавят към други брашна, или подправки за супи и яхнии. Добре изсушената дървесина на хвойната може да бъде използвана за опушване на месо, придавайки му при това от своята миризма. От младите клонки може да се направи чай богат на витамин С.

Като билка

Действие. Диуретично, пртивовъзпалително, спазмолитично, нервноуспокояващо.

Приложение. Билката се използува като пикочогонно средство при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур. Тя влиз в състава на много билкови чаеве с диуретично действие. Прилага се при болкив ставите (най- често при хроничен ревматизъм с болки и отоци), при някои чернодробни и кожни заболявания, при неврози и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички суха билка в 250 см3 вода. След 3 часа се прецежда и се изпива за един ден. Може да се използува и отвара от 100 г билка с 400 см3 вода, която след прецеждане се прибавя към 100 см3 захарен сироп. Приема се по 1 чаена лъжичка преди ядене. При ревматизъм към водата за баня се прибавя отвара от 200 г дрога в 1 л вода. При кожни обриви се предлага консумирането на няколко плодчета дневно. (Започва се с 5. Количеството им са увеличава с едно всеки ден до 15 дневно. След това всеки ден се намалява с едно до 5 плодчета дневно).

Черна елша (Alnus glutinosa)

Описание: Листопадно дърво високо до 20 метра с цилиндрична корона. Кората при старите дървета сивокафява, плочковидно напукана; при младите гладка и лъскава, зеленокафява. Листата обратно овални, закръглени до овално елептични, 4-9 cm дълги и 3-7 cm широки, на върха обикновено врязани, в основата най-често клиновидно стеснени. Мъжките реси връхно разположени, събрани по 3-5 в грозд, 4-12 cm дълги, с пурпурно-виолетови покривни люспи. Женските съцветия са разположени в пазвите на листата под мъжките в гроздовидни групи по 3 до 5, овално закръглени, 12-20 mm дълги и 10 mm в диаметър. Цъфти февруари-април.

Разпространение: Край реки. Установена в цяла България между 0 и 1000 метра надморска височина.

Ядливи и полезни части: Черната елша е с лека, лесна за обработка дървесина, която е издръжлива на влага. Много е полезна за третиране на стомашни разстройства. Пригответе лека запарка от кората.

Череша дива (Prunus avium)

Описание: Сравнително лесно можете да я разпознаете сред останалите дървета по лъскавата и червеникавокафява до червеникаво сива кора, която се лющи на напречни тънки ивици и на много места по кората ще забележите характерни кестеняви точици – лещанки. Короната й е високо издигната, яйцевидна и с не много гъсто преплетени клони. На височина дивата череша стига до двадесетина метра.

Листата й са с променлива форма. Едни от тях са широко елипсовидни, други – яйцевидни, а трети са почти обратно яйцевидни. Всички обаче са двойно или тройно назъбени по края си, а на върха са източени и заострени. На всеки лист можете да изброите по 7 – 12 двойки странични жилки, които по върховете си са неколкократно разклонени. Вгледате ли се внимателно в листната дръжка, близо до основата на петурата, ще откриете 2 червеникави топчести жлезички. Зрелите плодове не наедряват много – най-едрите са колкото голямо грахово зърно, а на вкус са възкисели или дори горчиви. Черешовият плод принадлежи към групата на месестите костилкови плодове.

Разпространение: Расте разпръснато из горите като в сравнение с култивираните видове дава значително по-малко плодове. Живее до около 100 г. и изисква много светлина. Топлолюбива. Дивата череша се среща по богати на хранителни вещества и умерено влажни почви, из дъбовите и буковите, а тук-там и в иглолистните гори. Ще я срещнете от 0 докъм 1500 м над м. в.

Ядливи и полезни части: Черешовите дървета съдържат пруназин – цианогенен гликозид, който обикновено е концентриран в листата и семената (в особено големи количества през сухите години). По тази причина всички ядки от черешови костилки трябва да бъдат изхвърляни, а плодовете за предпочитане трябва да се сготвят. Повечето от дивите череши са прекалено кисели, за да могат да се консумират сурови. Изсушени обаче, те могат да се използват при направата на пемикан.

Дървесината на черешата е здрава и наподобява махагоновата.

Черен бъз (Sambucus nigra)

Описание: Разклонен храст или дърво, високо до 3 м и рядко до 8 м, със силно развита коренова система. Стъблото и клоните са сивокафяви със светли лещанки по тях (като чертички) и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3 до 9 листчета — с яйцевидно продълговата форма, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. Тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май—юни.

Разпространение: Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места в цялата страна.

Ядливи и полезни части: Черният бъз е едно от изключително полезните за оцеляващия растения. Като растение за храна то има много малка полза: зелените листа, стъблата, корените и зелените плодове са отровни. Цветовете и зрелите плодове обаче могат да се консумират. Съцветията могат да се потопят в смес за палачинки, и да се изпържат в мазнина. Брашното за тази смес може да се направи от други диви растения. Плодовете съдържат ценни витамини и минерали, и независимо от малките си размери, могат да бъдат лесно събрани в големи количества. Сурови те имат неприятен мирис и вкус, но тези нежелани характеристики изчезват, когато бъдат сготвени или изсушени. Те са особено добри, когато се изсушат и се добавят към пемикана, или печените кифлички.

Като растение за инструменти, черният бъз печели със своите разклонения: те растат под формата на прави дълги издънки, които понякога достигат до 2 метра дължина. Ако такава издънка бъде подходящо укрепвана при растежа си, тя може да израстне идеално права. За няколко години можете например да накарате такава издънка да израстне права, и да направите от нея тръба за изстрелване на малки стрелички (като тия, които използват индианците в Амазонските гори, и не само). Тези издънки са със плътна, твърда дървесина и мека сърцевина, която може да бъде „изтикана“ навън и да се използват в ролята на тръбичка за пиене (само сухите издънки!), или за раздухване на огън.

Но може би най-ценното им приложение е в ролята на „вретено“ при паленето на огън по метода на „ръчният свредел“ (hand drill). Добре изсушена бъзова издънка е може би най-доброто „вретено“ за този метод, което можете да намерите по нашите земи. Добра е дори да не е чак толкова добре изсушена! Освен това, ако намерите по-подходящо за тази цел дърво, но то е прекалено късо или криво, за да го използвате, можете да изполвате малка част от него, като го закрепите към дълга и права бъзова издънка.

Запарката от цветовете на бъза може да бъде използвана като средство, предизвикващо изпотяване.

Като билка

Действие. Цветовете на бъза имат потогонно, омекчаващо и отхрачващо действие. Листата действуват диуретично и слабително. Плодовете имат слабително и диуретично действие.

Приложение. Цветовете на бъза се употребяват при хрема, ан-гина, кашлица, пресипнал глас. В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотенция, хемороиди, подагра. Отвара от листата се използуват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм. Чай от цветовете се използува за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.

Начин на употреба. От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10—15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. Напоследък всред народа широко популярно е приготвянето на воден извлек и сироп от цветове на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, които се употребява разреден с вода като напитка. От плодовете на бъза се приготвя сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диурегично и слабително средство, за усил-ване и при неврози.
Може да се приготви н извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см3 вода.

Чувен, Дива лобода (Chenopodium bonus-henricus)

Описание: Многогодишно тревисто растение с право, зелено или червеникаво, 5-80 см пирамидално разклонено стъбло и с месест, дебел и многоглавест корен. Листата са копиевидни, целокрайни, покрити с белезникав прах. Цветовете са зелени и дребни, събрани във връхно тясно пирамидално метличесто съцветие. Младите растения са покрити с брашнен налеп.

Разпространение: Из цялата страна. Расте по храсталаците, необработените ниви и пасищата.

Ядливи и полезни части: Чувенът е един от най-добрите диви зеленчуци, които оцеляващият може да намери. Семената на това растение могат да бъдат използвани като подправка за супи, сварени с вода под формата на каша, или дори за направата на брашно. Но най-важното приложение на това растение е под формата на сготвен зеленчук – сварен във вода, или още по-добре на пара.

Като билка

Действие. Слабително, противовъзпалително, капиляроукрепващо. Действа също и пикочогонно.

Приложение. При хроничен запек, пясък в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, вътрешни кръвоизливи, отоци, рани, циреи и др.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка корени се вари в 500 мл вода в продължение на 10 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Черница (Morus nigra)

Описание: Черницата е многогодишно дърво. Растението по всяка вероятност произхожда от Персия. Кората и е напукана мрежовидно, кафява е, до сивочерна на цвят. Височината на дървото достига до 20 м, а дебелината — до 80 см. Тъмнозелените листа имат форма на сърце, но са насечени неправилно на два-три дяла. По края са назъбени, а на върха — заострени. Използуват ги за храна на копринената буба. Има черна и бяла черница. Листата на черната черница са по-едри, по-лъскави и с грапави власинки. Тя расте из по-топлите места.

Разпространение: Черницата е пренесена от Индия. У нас се култивира, но се среща и диворастяща, макар и рядко. Вирее при умерен климат, нормална киселинност на почвата. Предпочита слънчевите места.

Ядливи и полезни части: От плодовете на черницата (дуди) – особено от онези, които са по-кисели на вкус, се изцежда сокът. От него се приготвят сироп и петмез, които се използват освен за храна и за лек срещу възпаление на гърлото и устната кухина.  Пресните черници са със сладко-кисел вкус. Цветът им е пурпурно-черен, сокът – тъмночервен. Съдържат около 10 процента инвертна захар, около 2 процента органични киселини (лимонена и яблъчна), витамин С, много пектинови вещества и други полезни съставки. Тези плодове са здравословна храна както за човека, така и за домашните животни. Плодовете могат да се изсушат за по-нататъшна употреба.

ВНИМАНИЕ!
Плодовете действат като слабително средство (лаксатив), когато се поемат в големи количества. Зелените, незрели плодове са халюциногенни, и могат да предизвикат силно гадене и спазми.

Вътрешната кора на дървото може да се използва за направата на въжета.

Като билка

Действие. Плодовете, а в по-малка степен и листата, притежават пикочогонно и отхрачващо действие. Много по-изразено от страна на листата е наличието на антидиабетично действие (намалява кръвната захар). Емпирично е установено, че листата оказват също така противопаразитно, противовъзпалително и омекчаващо действие.

Приложение. Листата, по-рядко плодовете се прилагат при захарна болест, при хронични бронхити, фарингити, за регулиране на нередовна менструация, при тении.

Начин на употреба. Около 2 супени лъжици дребно нарязани изсушени листа се запарват с 400 мл вряща вода. Киснат около 1/2 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Кората от корените на черницата в доза 1 кафена лъжичка се запарва в 400 мл вряща вода и се вари още 5 минути. Употребява се по същия начин. Макар и рядко, в медицината се употребява и черната черница.

Шипка (Rosa canina)


Описание:
Храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 м и покрити с твърди бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Цветовете са розови или бели. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервен, яйцевиден до сферичен плод – шипка. Цъфти май-юли, а плодовете узряват през есента.

Разпространение: Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синури, в равнините и планините до 2000 м надморска височина.

Ядливи и полезни части: Цветовете и пъпките са годни за консумация сурови, или сварени. В екстремна ситуация можете да обелите и изядете младите филизи. Можете да направите чай от младите листа. Плодовете на шипката са високо хранителни и отличен източник на витамин С. От тях може да се направи брашно.

ВНИМАНИЕ! Яжте само месестата част на плодовете, защото често семената са доста бодливи, и могат да предизвикат стомашни проблеми.

Като билка

Действие. Капиляроукрепващо, запичащо и кръвоспиращо. Билката действа пикочогонно и е полезна при задръжка на течности в организма, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, възпалителни процеси в бъбречните и пикочните пътища, кръв в урината, кървящи хемороиди. Има данни, че шипката понижава кръвната захар, влияе благоприятно при инфекциозен хепатит, засилва образуването на червени кръвни клетки, понижава холестерола в кръвта, повишава физическата работоспособност.

Приложение. При кръвоизливи от вътрешни органи, захарна болест, магарешка кашлица, трудно уринираане, хепатит, атеросклероза, анемия, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, хронично възпаление на бъбреците (нефрит), диария, обилна менструация, витаминен недоимък.

Начин на употреба. Около 1 супена лъжица счукани плодове се вари 10 минути в 500 мл вода. Прецедената отвара се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Шипково вино се приготвя по следния начин – 500 г леко счукани сухи шипки и 500 г захар се заливат с 4 л вода. Оставя се да престои 20 дни, като съдът се разклаща ежедневно. Прецежда се и течността се пие вместо вода. Прецедените шипки могат да се използват повторно. Към шипковото вино може да се добави 1 лимон и 50 г боровинки и 250 г глогинки. При пресни плодове количеството на шипките е 1 кг.

Ясен (Fraxinus spp)

Описание: Ясеновото дърво е високо до 40 м, обикновено достига дебелина до 1 м в диаметър, а възраст — до 250 години. Кората на ясена е мрежовидно напукана, зеленикава до кафява. Листата са сложни. Състоят се от 9 до 17 приседнали (без дръжка) продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете приличат на светлозелени дребни снопчета. Развиват се през април, преди разлистването. В съцветията има и мъжки, и женски цветове. Такива цветове се наричат двуполови. Семето е дълго, плоско, поставено в продълговато крилце, дълго до 4 см. Крилцето е леко врязано на върха. Семената узряват през октомври.

Разпространение: У нас се намират по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите. Срещат се и в областите край Дунава, р. Камчия и др.

Ядливи и полезни части:
Сиуксите използват използват това дърво за направата на оръжия. Ясенът е с правожилна, еластична и здрава дървесина, особено устойчива на шокови удари. Може да се използва за направата на лъкове, копия, бухалки, дръжки на инструменти, паници. Тънките изрязани от него ленти са много здрав материал за обвръзване. Годишните пръстени могат да бъдат разделени един от друг чрез накисване и начукване, за да се изплетат различни кошове. Семената също могат да бъдат консумирани като храна в екстремни ситуации. Листата могат да се използват под формата на компрес за третиране на инфектирани рани.

Ягода горска (Fragaria vesca)


Описание.
Многогодишно тревисто растение, високо 30 см, с дълги пълзящи стъбла, леко окосмени, често вкореняващи се, с късо кафяво коренище. Листата са предимно приосновни, сложни, тройни, с дълги дръжки. Отделните листчета са яйцевидни и назъбени. Цветовете са бели, събрани в сьцветия, върху разклонени дръжки. Чашката е двойна, с по о листчета във всеки кръг. Венчето е петлистно, бяло. Плодчетата са многобройни, едносеменни орехчета, разположени по повърхността на изпъкналото и разраснало се, месесто, червено цветно легло; червеният лъжлив плод на ягодата е дребен и ароматен. Цъфти към края на пролетта и началото на лятото — от май до август.

Разпространение. Расте по поляните, из храсталаците и горите из цялата страна, дори на височина над 1000 м.

Ядливи и полезни части: Това е един от деликатесите на горските поляни. Тя е дори по-вкусна от култивираните, макар и да е по-малка. Плодовете й могат да се консумират сурови, сготвени, или изсушени. Те са добър източник на витамин С. От изсушените листа става добър чай.

Като билка

Действие. Воден извлек от листата на ягодата предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на сърцето. Маточните съкращения също се усилват.

Приложение. С превъзходните си вкусови качества плодовете на горската ягода са ценен диетичен продукт. Пресните плодове се препоръчват като лечебно средство при високо артериално налягане, при атеросклероза, а също така при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при анемия, авитаминоза, неврастения, при запек, подагра, маточни кръвотечения и др. Използуват се още като леко диуретично средство при бъбречни камъни, при подагра, при диарии, чернодробни възпаления и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от плодовете — 2 чаени лъжици се заливат с 250 см3 вряща вода. От листата се приготвя запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да
кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Явор (Acer pseudoplatanus)

Описание: Листопадно дърво високо до 25 метра. За явора е характерно срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа. Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта, при повечето видове едновременно или непосредствено преди появата на листата, а при някои дори преди това. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. Имат по 5 чашелистчета, 5 венчелистчета с дължина 1-6 mm, 12 тичинки с дължина 6-10 mm, подредени в два пръстена по шест, и 1 или 2 пестика. От няколко седмици до шест месеца след цъфтежа от дърветата падат голям брой семена. Плодовете са характерни двойни крилатки, оформени така, че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената на значителни разстояния.Съцветията увиснали. Крилцата на плодът са разположени под остър ъгъл.

Разпространение: Широколистни и смесени гори. Установен е в следните флористични райони: Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина, Странджа, Витошки район, Рила, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Средна гора, Родопи, Тунджанска хълмиста равнина и Знеполски район; между 200 и 1400 метра надморска височина. Като декоративно растение се засажда навсякъде в страната.

Ядливи и полезни части: Яворът е отлично дърво за палене на огън чрез триене, както и за направата на различни инструменти. От него може да бъде „източван“ сок, също както това се прави при брезата и клена. Този сок е много по-беден на захари, от този на брезата и клена, но може да бъде използван като източник на вода в екстремни ситуации, особено в райони със силно замърсени водоизточници (блата, тресавища). Той може да бъде използван както за пиене, така и за готвене.

От тук нататък може да се появи още някоя част от поредицата, ако евентуално се сетя за други полезни растения, и събера достатъчно за нова публикация. 🙂

« Част Шеста

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








19 коментара

  1. Отлична поредица от статии. Кратка, стегната информация, която винаги може да се използва като „бърз справочник“ преди да излезете сред природата. Браво на Стоян!

  2. Сега чакаме pdf книжката 🙂

  3. И аз бих казал това, @anaconda…

  4. Книжката ще е чудесна справка сред дивото. Ако е по-малка може да се смести и в комплекта за оцеляване (ако той е с по-големи размери разбира се, например – от кутия от парфюм STR8)

  5. За бъза мога да допълня две приложения – едното е направата на сироп от цветовете, който е много ароматен, другото, по-малко известно е направата на сироп от плодовете. Според някои източници такъв сироп действа изключително имуноукрепващо и благоприятно на организма и есента брах доста торби за дядо ми, който си приготви сироп за цяла година напред. Сиропа се прави като се отделят плодовете от дръжките и се редят в големи буркани (5 литра) или бидончета със захар, на равни пластове от по 4-5 сантиметра, след което се оставят на балкона да отлежат 2 седмици (обяснявам по спомен, но горе-долу така са нещата), после се изстисква плода и сиропа се пресипва в бутилки и се съхранява на тъмно. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене.

  6. Този бъзов сироп може да се прави и без захар.Ако се сложат и оризови зърна започва ферментация и става естествено газирано питие.Може би едно от нещата на които никога не мога да се наситя 😉

  7. Да.. този сироп много добре си го спомням… колко не исках да пия ,а баба ми колко ми го натякваше 😀 . Meze благодаря че каза рецептата , ще накарам баба ми пак да ми направи 🙂

    Честит 3-март Българи!!!

  8. Освен това бъзът е много полезен за сърцето.

  9. Преди година-две с жената правихме сладко от бъзовите плодчета. Не мога да се сетя точната рецепта, щото си я записах на лист, за да не я забравя… и я забравих! 😉 Спомням си само, че ги изчистих, сложих ги в тенджера и много стабилно (забравих отношението) ги засипахме със захар. После това се вареше на печката, докато се сгъсти и започне да се точи. След това се затваряше в бурканчета. Ядеше се по една лъжичка сутрин на гладно. Мисля, че още ми е останало едно бурканче някъде. Доста добре се получи. Малко хрупкаво заради семената ама… 🙂 Тая година ако не ме домързи, може да направя още малко. 🙂

  10. Стояне ако ще правиш , ако може да споделиш тая рецепта че и баба ми я забравила …. 🙂

  11. Кога да очакваме обещаната книжка,че идва пролет и да сме готови ? 🙂

  12. с черния бъз да се внимава , отвара от кората смъква изключително бързо кръвното!

  13. Едно от най ценние лечебни растения е черния бъз използван от още от траките.На плодчетата му придават излючително ценни свойства.Много популярна е рецептата за направа на плодов сироп-
    Взима се един компотен буркан и се редят -един ред плодове после ред захар-така до напълването му.Оставя се да ферментира на слънце после се съхрянва 2 седмици заровено в корените на орех.Изравя се на пълнолуние за да получи най силна магическа лечебна сила.Черния бъз е едно от най лечебните растения в нашата медицина.Поставям го на трето място след сока от бяла бреза и пчелните продукти.
    Важно:семената са отровни и не бива да се консумират.Трябва задължително да се прецеди така че да не попаднат семенца в сиропа след като е престоял под дървото.Важно е да не се бърка и с храстовидния бъз който си е вече баш отровен и опасен ако се консумира.
    Черния бъз има мощно антиканцерогенно действие и общоукрепващ ефект.Добре действа на нервната система.

  14. Понеже това е последната част от „Полезните растения“, на която се натъкнах, надявам се няма да е твърде нелюбезно от моя страна, да напиша тук някои незначителни препоръки за „второто преработено издание“, когато такова се появи. В случай, че посочените от мен растения вече са описани, а аз не съм ги забелязал, приемете моите извинения. 🙂
    Самодивското цвете (Erythronium dens-canis) – среща се често и всичките му части стават за ядене. Луковицата е богата на скорбяла.
    Фертилните стъбла на полския хвощ (Equisetum arvense) са за японските баби това, което са за нашите лападът и копривата. Като пукне пролет и плъзват по кърищата да ги събират. Правят от тях супи, панират ги и т.н.
    Змиарниците (Arum sp.) по принцип са отровни, но когато грудката им се обработи термично както трябва, са всъщност вкусни и богати на хранителни вещества.
    За да е пълен списъкът, ще спомена и салепите, но (от морални съображения) по-скоро ще умра от глад отколкото да изкопая салепова грудка. Плюс това, там, където растат винаги ще се намерят и други ядливи растения.
    Поздравления за положения труд!

  15. Здравейте г-н Стоянов, Чудесна работа вършите и помагате на много хора. Има представа колко обемна е тази задача. Имам повече от 15 книги за билки, но още не съм намерила подробна информация за сраничните ефкти. Не ме задоволява информация като не се използват дълго. Имам молба, ако имате информация за противопоказанията за билките да ми изпратите по електронната поща отговор. Не понасям никакви химически лекарства, а имам доста дълъг списък със здравословни проблеми, които се налага сама да решавам. Опитвам се повече от 4 месеца да намеря информация за страничните ефекти на билките, но намерих само за някои от тях. Ще Ви бъда безкрайно благодарна, ако ми помогнете. Имам вече странични ефекти от билки, но докато не намеря търсената информация, не мога да съм сигурна и не мога да продължа с лечението си. От октомври съм спряла лечнието си на пиелонефрита и това не е добре. Има спешна нужда и от информация за билките, използвани за нерви и много други. Вече испитах странични ефекти от маточината, която мнгого харесвам. Интересува ме също колко продължително могат да се ползват и колко се почива от една билка и отново може да се използва. Ползвах 11 билки за пиелонефрита по програма от д-р Петър Димков и съм ги ползвала години, почти без прекъсване и искам да разбера кои от тези билки са ми навредили и кои мога да използвам отново. Пожелавам Ви да сте жив и здрав и да нямате нужда да се лекувате.

    • Здравейте, казвате, че имате поне 15 книги за билки – много повече, отколкото аз имам! Едва ли мога да ви предоставя информация, различна от тази, която вече имате. 🙁 Всъщност аз и в тези си мои публикации не наблягам на билкарството, а по-скоро на приложенията на растенията от гледна точка на бушкрафта! Приложенията им като билки е просто допълнителна екстра към текста…

  16. Господин Стоянов, Имате ли вече 8 част или други части?

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.