Използването на този тренажор е една от техниките за изработване на правилна форма при стрелба с лък.

Дори човек да знае наизуст теорията и правилата, трудно би подходил абстрактно към изработването на правилна позиция за стрелба. Това се постига чрез многократно повторение на самото движение, за да бъде изработена т.нар. „мускулна памет“ за него. Движенията се научават и помнят най-добре, когато бъдат реално изпълнявани. Всичко това обаче, често е свързано със значително време, както и подходящо място за упражнение. Този прост и малък тренажор решава доста от тези проблеми.

Първо да обясня какво представлява…

Най-общо това е дръжка с дължина 20-30 см, към която са прикрепени еластични гумени ленти или маркучи с подходяща дебелина и сила. Такива ленти и маркучи се продават на достъпни цени в различни спортни магазини, както и онлайн. За предпочитане е да се изберат такива с по-умерена сила, защото по-силните удрят неприятно китката при пускане. Моите се водиха „medium“ – средна сила, но мисля, че с малко по-слаби би се получило по-добре.

Дръжката съм си я направил да копира формата на дръжките на дървените лъкове, които правя, и които ползвам за стрелба. Маркучите са закрепени към нея посредством уши от паракорд, прокарани през дупки пробити в краищата й. Светлите намотки от изкуствено сухожилие служат за фиксиране на ушите, и като презастраховане срещу сцепване на дървото.

Направих тренажора с два независими ластика, за да може да се използва с различна сила. Може да се опъва или само единият (за изчистване на формата и движенията), или двата заедно (за сила на мускулите). Мерих с електронно кантарче силата на двата ластика при около 28 инча опън – с един е около 15, а с два около 30 либри.

Реално ми се струва обаче, че е по-голяма, защото куката на кантарчето опъва в точка, а когато аз хвана с три пръста се получава един участък, който не се разтяга особено. По субективна моя оценка силата вероятно е около 20 либри за единичен ластик, и поне 40 за двоен. Ако не ме домързи, мога да измисля установка да измеря точните данни …но едва ли това е толкова важно! 🙂

Как се използва тренажора?

Първо – хващате го, както хващате и лък (като съответно избирате с един, или с два ластика). Второ – опъвате и „прикладвате“ възможно най-близко до това, което правите реално с лъка (снимките по-горе). Следите дали сте изпълнили всичко както трябва. И трето – имате два варианта: или да отпуснете бавно в изходна позиция и да започнете отначало, или да се фокусирате в дадена точка в другият край на стаята, и да пуснете все едно сте извършили изстрел.

Ако сте изпълнили всичко както трябва, ръката държаща „лъка“ трябва да остане почти неподвижна, а опъващата ръка трябва да се отметне назад до т.нар. „follow-trough“ позиция (стрелците знаят какво значи!). Използването на уреда е същото, както ако използвате доста слаб лък.

Както вече казах, едно от основните предимства на този тренажор е, че може да бъде използван навсякъде и по всяко време! Не изисква наличието на истински лък, нито специални условия и време за тренировките с него. Имате 15-20 минути свободно време в обедната почивка – готово! 🙂

Друг плюс е, че благодарение на по-малкото съпротивление на ластика, някой трудно забележими грешки във формата  лесно изскачат наяве. Примерно ако стиснете по една стрела във всяка ръка, лесно можете да забележите дали усуквате „тетивата“ – стрелите при прикладването трябва да са в една равнина.

Тренажорът е подходящ и при различни типове захват на тетивата, като при монголският (с палец) дори има предимство, защото там малкият ъгъл на ластика при пръстите не пречи особено.

Малко за безопасността

Като цяло, работата с тренажора би трябвало да е безопасна. Все пак обаче съществува риск при отвързване, измъкване, или скъсване на ластика, той да удари окото на трениращия. Това може да нанесе щети. Ето защо на снимките не нося очила от суета, а за да демонстрирам начин за избягване на този проблем.

Минуси на тренажора

Конкретно във варианта, в който го изработих аз, има няколко неща, които не са много приятни. Първото е малкият ъгъл, който се получава между пръстите и ластика при опъване. Освен, че не отговаря на реалните условия, това предизвиква и дискомфорт, особено на безименния пръст, който при мен, ако не обърна внимание, бива издърпан от ластика неестествено пред другите (вижда се на снимките), и се протрива неприятно. Евентуално решение би било лепенето на левкопласт на пръстите, или поставянето върху ластика на тръбичка от някакъв лек и гъбест материал?

Вторият проблем е ударът по китката, ако ластикът бъде пуснат. Макар да съм избрал не чак толкова силен ластик, шляпването е доста силничко и звучно (прилича на малка пиратка 🙂 ). Този проблем засега съм го решил със слагането на дебела зимна ръкавица на ръката държаща дръжката.

Това е като цяло, надявам се да съм бил полезен!