Дървото за тилеринг (tillering tree), е изключително полезен инструмент за изработката на лъкове. Бях се зарекъл да не подхващам нов, докато не се обзаведа с такова нещо у дома! 🙂

Накратко, какво представлява дървото за тилеринг (извинявам се предварително на пазителите на българския език, но в него няма термин за този инструмент, така че ще карам по превод от „tillering tree“!): Това е подобрена версия на т.нар tillering stick, като основната разлика тук е, че е добавена макара (или система от макари), които дават възможност на лъкоправеца да стои на отдалечена и по-удобна за обзор на случващото се позиция, докато опъва лъка, фиксиран стабилно за платформата на инструмента. Така той по-добре забелязва извивките на рамената му, както и реалната им работа по време на опъването. Освен това тази отдалечена позиция е и по-безопасна, при евентуално счупване на лъка по време на работа!

Бях замислил направата на дървото преди доста време. Може би още откакто работих по първият си лък! Но все не оставаше време да стигна и до този проект. През изминалото от тогава време първоначалните планове доста се промениха, и чак в последните месеци (с помощта на някои идеи и умения за работа с желязо от кръстника! 😉 ), изкристализира този последен вариант, който поне засега мисля, че се получи доста добре! Времето и работата с него ще покажат дали сме се справили със задачата! 🙂

Основната, носеща част на дървото за тилеринг изработихме от квадратен профил с ширина 5 см и дължина 180 см. За платформите за дръжката и куките за макарата използвахме L-образен винкел също с ширина 5 см. След боядисването на готовата конструкция, я захванахме вертикално за стената с помощта на четири дълги винта за тухлена стена (защото тази беше такава). Стана достатъчно здраво за да завържеш бик за нея! 🙂

Платформата за окачване на лъка направихме от парче от същия квадратен профил, плюс заварено за предната му страна парче L винкел, в който прорязахме два канала, чието предназначение ще видите по-нататък.

Над платформата за окачване на лъка заварихме две парчета от шина, както и гайка, които ще служат за фиксиране на т.нар. вертикален ограничител, който ще покажа по-късно.

В долният край на носещата част заварихме хоризонтално парче L винкел, за който са захванати куките за макарата. Те са поставени през около 3 см, ще обясня после защо.

С това приключи съвместната ни (с кръстника 🙂 ) работа! От тук-нататък нещата си ги доизкусурявах сам!

Първо се захванах с подложката за дръжката на лъка. Върху нея лежи лъкът, когато е поставен на устройството. Направих я от около 2 см дебела букова дъска във формата, която виждате на снимките. Двата щифта от долната й страна са за фиксирането й към винкела, за да не се мърда докато лъка е на мястото си.  Там, където ще лежи дръжката на лъка залепих подложки от мека кожа.

Следващо по ред беше вертикалният ограничител за дръжката. Нарекох го така, защото той ограничава движенията на лъка във вертикална плоскост – т.е. едното рамо да започне да сочи по-нагоре от другото по време на опъването на лъка. Направих го от дървено трупче, което точно влиза между двете странично заварени планки. Централно направих канал, който да позволява трупчето да се движи нагоре-надолу, и да бъде притягано към основата с помощта на болт, на който за по-голямо удобство направих голяма дървена глава. Така направеният вертикален ограничител може да фиксира дръжки с дебелина от 1 см, до над 5 см, което пък е рядкост за средностатистически лък.

За правилното и стабилно фиксиране на дръжката на лъка се нуждаем от хоризонтален ограничител. Той е дори по-важен от вертикалния! С негова помощ се избягват нежеланите движения на лъка в хоризонтална плоскост, както и евентуалното извъртане на дръжката около оста й по време на опъването на лъка с макарата. Тук, за разлика от вертикалния ограничител, идеята за изпълнението на тази задача не беше моя, а я видях във форумите на Палеопланет.

Става въпрос за едно трупче, което е повдигнато на по-малка подложка с дебелината на подложката за дръжката на лъка, което се движи напред-назад по платформата за окачване на лъка, и се фиксира стабилно за нея посредством два болта. Целта на двата канала, прорязани в платформата за окачване на лъка, беше точно за да се движат в тях двата болта. За по-лесното им затягане съм използвал гайки с уши, които мога да затягам достатъчно здраво и на ръка. Височината на трупчето е около 4 см – повече не е нужно!

Платформата под това трупче не е поставена централно, за да може при използването на всяка една от страните като контактуваща с дръжката на лъка, да се постигат различни ширини. Отново тук възможните ширини на дръжката на изработваният лък са от 1 см, до поне 5 см, което практически не се използва, и е един вид презастраховане. Най-широки в дръжката са английските дълги лъкове, от които само най-силните биха достигнали до такива размери. Обичайно ширината на дръжката на средностатистически дървен лък е между 2 и 2,5 см.

С това фиксиращият дръжката на лъка механизъм е завършен, и преминаваме към летвата с отвори. Нейната цел е да се ориентираме за дължината на опън, както и да фиксираме тетивата на желано от нас разстояние, за да огледаме по-подробно отблизо и/или да маркираме участък от рамената, върху който ще правим корекции. Използвах букова летва с дебелина около сантиметър и половина. В нея пробих през 1 инч (2.5 см) отвори с диаметър 8 мм. Фиксирах я към профила с помощта на болтове 5 мм, като направих в него отверстия с резба. С пирограф направих резки до долният ръб на всяка дупка, за да се ориентирам по-добре отдалеч.

За да фиксирам тетивата на избрана дължина използвах отрязан болт, в ролята на щифт.

Здравото фиксиране на летвата с отворите към основата има един недостатък! Измерването на дължината на опън на лъка се прави от неговият гръб. Така се получава, че при различна дебелина на дръжката, тези отвори ще са на различно разстояние от него, и дължината на опън няма да е реалната! Ето защо не надписах разстоянията до дупките направо върху тази летва, а измислих едно приспособление, което решава този проблем. То представлява по-тясна скала, която закрепих подвижно от едната страна на летвата.

Тази скала има удължен връх, който достига чак до механизма за фиксиране на дръжката на лъка. Разграфих скалата през един инч (2.54 см), като започнах измерването от удълженият връх. Така при изравняване на този връх с гърба на лъка, мога да се ориентирам за реалната дължина на опън, независимо от дебелината на дръжката на лъка! Скалата, както казах, е закрепена подвижно с помощта на два болта, които чрез затягане могат да я фиксират в различно положение.

Основната част от работата е вече свършена, остава ни само теглещата част – въже, макара и куки. До тук нещата изглеждат така:

Теглещата (подвижна) част, както казах, включва въже, макара, куки и дръжка. Макарата купих преди време от Баумакс, ако не се лъжа. Изискването в случая е да издържа на натоварвания от поне 50 кг! За свързването й с ушите на платформата използвах подходящ шегел, който издържа на натоварване пак минимум 50 кг.

Вместо въже използвах стоманено жило, облечено в гумиран кожух. Използват ги за простор. В двата му края направих уши с помощта на скоби за метално въже, и закачих куки, които също издържат на големи натоварвания. За куката, теглеща тетивата, завих в летвата с дупките една видия, за да си я закачам, когато не се използва.

В другия край на въжето закачих удобна за теглене дръжка, която направих от букова дъска.

Като добавка към теглещата част пригодих едно ръчно електронно кантарче, което може да се закача между теглещата кука и металното жило. Така мога да измервам силата на лъка по всяко време и на всякаква дължина от опъна. Но тъй като през по-голямата част от работата то не е нужно, го направих да се откача, и да може да се работи и без него.

Финалната част от цялата установка е разграфеното табло, което се поставя зад дървото за тилеринг (в случая на стената), и по което се преценява по-детайлно тилера (баланса и извивките на рамената) на лъка. Направих го от фибранови подложки за ламиниран паркет, които боядисах в бяло и закрепих за стената. Първоначално ги разграфих с маркер, но се оказа, че заради неправи ъгли на самите подложки, както и разлики в размерите им, се получи разминаване и различни наклони на линиите. Ето защо заложих на сигурното – два листа милиметрова хартия, която лесно се разчертава с точност до милиметър, и не можеш  без да искаш да избягаш от правите линии.

Както се вижда от снимките, вертикалите съм разчертал през 10 см (редуващи се черни и червени линии), а хоризонталите – през 5 см (отново редуващи се черни и червени линии). Имам и означения на черните линии, помагащи ми по-лесно да преценявам разстоянията, както и да ги разпознавам по-бързо.

Това е! Дървото за тилеринг е готово за работа! А ето и как става това:

Първо махаме хоризонталният ограничител на платформата за дръжката, и вдигаме вертикалния достатъчно високо. Поставяме лъка върху подложката така, че черната стрелка, маркираща централната ос на дървото за тилеринг да съвпадне с центъра на лъка (намира се на равни разстояния от върховете му!). След това спускаме вертикалният ограничител, докато притисне дръжката, и затягаме винта.

Поставяме на мястото му хоризонталният ограничител, като използваме по-подходящата му страна, притискаме дръжката към задната стена на подложката, и затягаме ушите на болтовете. Изравняваме и върхът на подвижната скала с гърба на лъка, за да имаме точен ориентир за дължините на опън.

Лъкът е вече надеждно фиксиран, и можем да закачим куката за тетивата, като я поставяме точно на централната ос на дървото за тилеринг (дупките в летвата са подредени по тази линия).

Сега вече можете удобно да се отдалечите на разстояние, и да обследвате извивките на лъка при всякакви дължини на опън!

За да измерите силата на опън, както при пълен – така и при частичен такъв – просто добавяте кантарчето!

Ако искате да фиксирате тетивата в някакво положение, докато оглеждате или маркирате нещо по рамената – използвате щифта.

Накрая дойде ред да разкрия ролята на трите уши, за които може да се захваща макарата. Няма да изпадам в подробности, но някои от по-напредналите майстори на лъкове отбелязват факта, че при реално опъване на лъка, точката, в която се тегли тетивата, не съвпада с нейният точен център. Тя се намира там, където е средният пръст на теглещата ръка, който от своя страна се поставя точно под нока на стрелата. Обикновено стрелата лежи на около инч и половина над центъра на лъка, и е дебела около 8-9 мм. Т.е. точката, в която реално се прилага силата при опъване на лъка, се намира на около 3 см над средата на тетивата.

Това отместване на точката на теглене към горното рамо на лъка предизвиква по-голямо натоварване върху долното, и ако те са със симетричен тилер при опъване на тетивата точно в средата й, то при реална стрелба с лъка той съвсем няма да е такъв. Ето защо тези майстори са решили, че е добре при финалният тилеринг на лъка да имитират това реално опъване на тетивата. Нагледно това се вижда на ето тази снимка на потребителя Юри от форумите на Paleoplanet:

Затова са и трите уши през около 3 см. Средното се използва докато се достигне дължина 20 инча, а другите две – над 20. Има по едно и от ляво, и от дясно, защото в процеса на тилеринг е добре лъкът да се обръща и от двете страни, защото когато се работи с истинско дърво, понякога се получават зрителни измами.

По-подробно обяснение на ролята на ушите можете да видите в тази тема във форума на Paleoplanet.

А като финал от мен остана само да ви покажа едно видео, показващо нагледно работата с моето дърво за тилеринг:

Благодаря за вниманието! 🙂