Как да си направим лесна, евтина и надеждна мишена за стрелба с лък? Боклукът за едни, е съкровище за други! 🙂

Продължават експериментите ми в търсене на евтино, практично и надеждно решение за мишена. Вече представих мишената от пресован картон. Днес е ред на тази от найлонови отпадъци!

Какво ни е нужно, за да си я направим?

Като цяло все неща, които можем да си набавим и без да бъркаме в портфейла! Два големи чувала от зебло, 2-3 метра здраво въже, достатъчно найлонови отпадъци (торбички, пенополиетилен, найлоново фолио, различни опаковки и т.н.), игла и здрав конец!

Чувалите, които намерих, са за транспорт на кафе. Направени са от коноп, и изглеждат доста здрави. Можете да ги спазарите в някой магазин за кафе на зърна, ако се съгласят да ги продадат, разбира се! Иначе би трябвало да намерите все някой търговец в сайтовете за безплатни обяви (от където са и моите! 🙂 ).

Найлоновите отпадъци, както изредих вече по-горе, може да са всякакви, но в достатъчно количество, че да натъпчете до невъзможност целия чувал, оставяйки само място, достатъчно да зашиете здраво отвора.

Въжето е по избор. Просто трябва да успее да удържа мишената, висяща на него!

Преминаваме към изработката:

Найлоновите отпадъци се натъпкват възможно най-плътно в чувала. За целта си помагате с каквото можете – ръце, крака, тяло! 🙂 По-плътно означава по-ефективно спиране на стрелата!

Когато приключите с натъпкването, трябва да зашиете добре отвора на чувала. Това става надеждно, когато предварително го навиете на руло.

Използваме процедурата, за да вмъкнем в рулото и въжето, от което по-късно ще направим ушите за окачване на мишената. Та процедурата е следната:

• намирате центъра на въжето, и го поставяте по горния ръб на отвора на чувала;
• започвате да навивате на руло, докато стегнете добре;
• зашивате със здрав конец и голяма игла;

За съжаление, точно тези действия съм забравил да направя снимки, но се надявам, че сте разбрали идеята! 🙂

След като сме зашили добре отвора, преминаваме към направата на ушите за окачване на мишената. Прегъваме въжето в двата горни ъгъла на чувала така, че да се образуват примки/уши с големината, която ни харесва. Зашиваме отново със здрав конец.

След това започваме да зашиваме въжето към страничния ръб на чувала.

Когато стигнем дъното, освен за чувала, зашиваме двата края на въжето и един за друг.

Така окачването за мишената ни е готово – практично и надеждно! С негова помощ може да окачите мишената където ви е угодно!

По принцип конопеният чувал би трябвало да е доста издръжлив на попаденията на стрелите. Още повече, че таргет върховете рядко биха засегнали директно нишките, а е по-вероятно да преминат в дупките между тях. Но лично моето предпочитание и препоръка е, да се добавят още поне два слоя зебло. В случая просто заших на пряко от предната страна на мишената втори празен чувал.

Така получих общо три слоя зебло от страната, от която се забиват стрелите!

С това мишената ни е готова! Остава само да й направим няколко черни точки, които да ни служат като цел при стрелбата, и да я изпробваме!

 

Първи впечатления от мишената

Макар да не съм я ползвал за повече от 4-5 изстрела, изглежда доста обещаващо! Успява доста добре да спре стрелата, и мисля, че би се справила и с доста силни лъкове. Изваждането на стрелите също е перфектно – без никакво усилие! Няма и абсолютно никакви последствия за стрелата!

Засега обаче съм я оставил в очакване на времето, когато ще изчезне вероятността да я пропусна на разстояния до 15-20 метра! Размерите й са някъде около 60 на 70 см (всъщност толкова позволи размера на чувала, но при желание, не би представлявало трудност да бъде направена както по-голяма, така и по-малка!). Мишената от пресован картон, която е 90 на 90 сантиметра, за момента е доста по-трудна за пропускане, дори да направя сериозна грешка! 🙂

Надявам се да съм бил полезен! Приятна стрелба! 😉