Как да си направим бърза, лесна, практична, и не на последно място – евтина мишена за стрелба с лък!
Проектче, което мъдря от известно време насам, и най-накрая успешно реализирано. Имах нужда от евтина и издръжлива мишена, на която да упражнявам стрелбата си с лък. Спрях се на този вариант, защото изпълва тези критерии!
Какво всъщност ни е нужно:
- 2 дъски с размери 100х10х5 см
- 2 шпилки с дължина 100 см и диаметър 10 мм
- 6 гайки 10 мм, като по желание 2 от тях може да са „с калпаче“, а други две „с уши“ за затягане на ръка
- 6 шайби 10 мм с широка периферия
- достатъчно количество картон
След като сме си осигурили всичко това, можем да преминем към изработката!
На 5 см от краищата на всяка дъска, централно, пробиваме дупки с размер достатъчен шпилката да влиза свободно вътре.
На единият край на шпилките завиваме гайката „с калпаче“ (ако нямате – обикновена), и нанизваме една от шайбите. След това прекарваме шпилките в дупките на една от дъските. От другата страна поставяме отново шайба и една обикновена гайка. Затягаме добре!
Останалите две гайки и шайби са за затягането на другата дъска, когато завършим мишената! До тук трябва да разполагаме с това:
Преминаваме към картона. Ще имаме нужда от ленти с ширина от 15 до 20 см. По принцип колкото по-широки – по-добре, но ако искате да са над 20 см – ще трябва да използвате и по-широки дъски! Нарязах моите с ширина 17 см – някъде по-средата!
Картонът се реже напречно на каналите в него! Т.е. когато погледнете откъм дългата страна на лентата, трябва да виждате дупчиците от каналите! Така след нареждането и пресоването му в мишената, стрелите ще попадат именно в тези канали, което ще удължи живота на самата мишена! Дължината на лентите няма значение, защото където свърши едната – продължавате с другата, и при необходимост режете!
Ето и самото нареждане:
След като натрупате картон на височина, която ви задоволява, слагате отгоре другата дъска, поставяте шайбите и завивате гайките. Гайките можете да натегнете докато картона ви се стори достатъчно пресован! Колкото по-пресован – толкова по-трудно стрелата би преминала през мишената!
С това мишената е готова! Върху нея можете да закрепите отпечатана на хартия мишена (target face) от типа, който сте си избрали!
Ако преобърнете на обратно мишената, стърчащите краища на шпилките може да бъдат използвани като крачета, които дори могат да бъдат забити в земята, или още по-добре – в специални колчета или тръбички, които да държат мишената ви стабилно на нужната височина!
На моята мишена не прекалих с натягането! Просто го направих до положение, в което картона започна да реагира като една маса, когато го потупаш около средата на мишената – т.е. изчезна онова пружиниране и вибриране след удара. Ето на по-долните снимки резултата от изстрел с 43 либров лък и 450-460 грейнови стрели от около 5 метра:
Вярно, че стрелите се показаха от другата страна, но мисля, че като за такова разстояние и сила – пак е добре! А и самите стрели са с т.нар. „chested“ (дано не бъркам правописа!) шафтове – т.е. най-голямата дебелина е близо до върха. Ако са вретеновидни – биха се спрели още по-ефективно! Смятам, че при тренировки на 10-15+ метра всичко ще е напълно нормално! Изваждат се лесно!
След известен брой изстрели участъкът около центъра на мишената е нормално да се износи. Решението е просто – развивате гайките и пренареждате парчетата картон така, че износената част да изчезне!
Всъщност вместо картон могат да бъдат използвани и други подходящи материали – по-плътна хартия, екструдиран полиетилен (подложки за ламинат), различните видове синтетични пени и изолации и др. Просто картона вероятно е най-лесния и евтин вариант!
Приятна стрелба! 🙂
16.02.2017 at 14:46
Изглежда добре и е малко вероятно да поврежда стрелите, даже да стреляш не с метални върхове, а с костни или други. Друго което ми идва на ум като гледам е че могат да се вадят и от другата страна стрелите, ако са влезли надълбоко.
Като негатив – ти сам си забелязал че картонът не е изобщо пластичен и съответно много лесно се поврежда, иска подмяна и ръси отпадъчни „стружки“. Освен това ми се струва, че ако направиш мишената си „по-твърда“, има опасност тя цялата да се огъне в центъра назад, още след няколко изстрела. При условие че една стабилна и удобна мишена която издържа няколко хиляди изстрела е стотина лв. всеки си прави сам преценката, естествено.
16.02.2017 at 15:17
Аз не препоръчвам изваждането на стрелата от другата страна, защото си представи какво ще се случи с оперението! 🙂 Колко често ще се подменя картона, и дали ще ръси „стружки“ – тепърва ще разбираме! Както и дали ще се огъне в центъра назад – това е добра вметка!
17.02.2017 at 11:42
Здравейте. Както винаги интересна публикация. Може би да се предотврати огъването отзад трябва да поставиш полиетиленова мрежа купена от агромагазините.
17.02.2017 at 11:49
Първо да видим дали наистина ще се появи такова огъване, и ще помислим! Макар че тази мрежа едва ли би помогнала в случая, но…
10.06.2017 at 1:43
Много практична идея!
Хрумва ми че вместо коя да е дълга шпилки може лесно и удобно да се ползва въже (може и стоманено), закачащо се между два болта – единият да е с вирбел, а другият да е с крилчата гайка.
07.08.2017 at 16:25
Здравейте,
След половин година ползване има ли обратна връзка?
Как се държи мишената?
08.08.2017 at 8:27
Мишената се държи доста добре! Вече е на няколко хиляди изстрела, и все още изглежда почти без износване. Само на няколко места около центъра се получиха по-големички дупки, с диаметъра на стрела, заради неколкократното влизане на стрели точно в една и съща дупка. Ако уцелиш една такава дупка, има вероятност стрелата да премине изцяло през мишената и да падне отзад. Понеже това е единственият проблем, не съм се наканил още да я пренареждам, а просто окачам зад мишената още няколко пласта картрон, или някое парче по-плътен стиропор, който да спира стрелите, уцелили тези дупки. 🙂