xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Заешки кожи

| коментара 32

Обработени заешки кожи

Тази зима си поиграх малко да обработя едни заешки кожи, за да видя какъв ще е резултата, и дали си заслужава да ги събирам занапред.

Баща ми гледа зайци откакто се помня, и всяка година десетки заешки кожи отиват на боклука. Ако има начин да се оползотворят, то трябва да го намеря! 😉 Избрах си 4-5 кожи. През зимата са по-пухкави, затова предположих, че ще е по-добре да ги събирам тогава. А и ги няма омразните мухи и скапващите всичко високи температури.

Веднага след като ги одрахме от зайците, ги обърнах с вътрешността навън, и ги разпънах върху рамки от извити U-образно пръчки. Накичих ги на тавана на сухо и проветриво място да съхнат. След седмица-две бяха изсъхнали добре.

По-късно разбрах обаче, че съм направил малка грешка, като съм избързал със сушенето. Заешката кожа имала тънка мастна ципа, която трябвало внимателно да се отстрани преди по-нататъшните обработки, защото можела да развали всичко. Премахвала се още когато кожата била прясна.

Обработени заешки кожи - Косъмът

За да поправя този пропуск, трябваше да рехидратирам отново кожите, за да възвърна първоначалният им вид. Накиснах ги за 24 часа в корито с вода. Те омекнаха, и след няколко часа внимателно пощене и белене, успях да премахна ципата. Тази операция трябва да се извършва много внимателно, защото (особено при кожите от по-млади зайци) е много лесно заедно със ципата да се отдели и част от кожата, или дори тя да се скъса.

След като имах чисти от мастна ципа кожи, трябваше да направя т.нар. „мокро дъбене“. Разтворих в 300 гр. вода 4 пакетчета сода бикарбонат. Те, естествено, не могат да се разтворят напълно, но се образува една каша, която се използва. Разрязах кожите надлъжно по корема, и натрих вътрешната им повърхност добре с тази каша. След това ги сгънах на джоб и оставих на хладно място. Тази процедура повтарях в продължение на три дни – разгъвам, мажа, пак сгъвам, и оставям на хладно.

След като приключих с този етап, измих внимателно остатъка от содата, и разпънах кожите на сухо и проветриво място (но не на вятър и силно течение!) на тавана, за да могат да изсъхнат. Това е т.нар. „въздушно дъбене“. Обикновено трае два дни, но в моя случай малко повече, защото се случи влажно време.

Обработени заешки кожи - Вътрешната страна

След това следва т.нар. „чифосване“вид разтъркване за отпускане, което се прави върху някакъв ръб, например облегалката на стола. Кожата се хваща в двата противоположни края, и се движи напред-назад върху ръба, като се прилага внимателно натиск, който да не е прекалено голям, за да не се скъса. Дали кожата е готова за тази процедура може да се познае, като в различни нейни участъци тя се прегъне откъм вътрешната страна с пръсти. Ако остава бяла линия – значи кожата е готова; ако не остава следа – значи е прекалено влажна; ако се чупи – значи е прекалено суха.

Та по този прост и лесен начин успях да обработя заешките кожи. Сега остана само да им измисля приложения. 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

32 коментара

  1. Аз за пръв път пиша тук. Имам едни обработени заешки кожи под ръка и се чудех дали са подходящи за увиване на дръжка на лък.

  2. Ако ти е беден речника мога да ти помогна, за някой термини. В случая „хидратирам“ има идеални думички в бг език – „овлажнявам, обезводнявам“, а на „дехидратирам“ – „изсушавам, обезводнявам“. Стига си копирал бедни речников запас на преводачите от Дискавъри. Не си оригинален!

    • Може би защото съм учил някои природни науки като химия и биология, е причината в речника ми да присъстват посочените от теб думи (с допуснати грешки в коментара ти, ако го прочетеш отначало). Да, „рехидратирам“ означава да върна влагата в изсъхналата кожа, това съм имал предвид. Но извинявай, ама тия думи присъстват в българския език, и са разбираеми. Не си оригинален!

  3. Добре, след като чухме мнението на любителите на „драсни-пални клечицата“ да кажа и аз нещо по темата. Заешките кожи по принцип са тънички и немного здрави, но стават за части на облеклото – яки, шапки, ръкавици. Или торбички за някакви по-дребни неща.

    Някои индианци (от Калифорния и Невада) дори са шиели от тях наметала и завивки. 😉 Иначе за неща, които изискват по-голяма здравина на материали според мен не става.

  4. Да вярвам, че препоръчаната опростена рецепта е свършила работа… ? 😉

    П.П. Първосингнално се сещам – да сложиш две пухчета от кожите в двата края на тетивата на най-любимият ти лък. Незнам защо се прави, но много красиво изглежда…

  5. „Гасят“ звука по принцип. То не са точно пухчета, а две лентички, които се увиват и залепват.

  6. Браво за статията и аз се надъхах и най- хубавото е че имам проветриво място – наденицата там стана перфектна 😉

    Имам въпрос не се ли скуби много косъма ? или аз нещо съм се объркал, че уикенда колих 2 и единия много се скубеше на кичури даже – както се казва – беше по стар заек – мъжкия за разплод – взе да умира и го колнах. После ударих и един млад ама не помня дали се скубише толкова много като стария. Остана и аз да намеря някакво приложение! 🙂

  7. @Петър: Няма причина да не станат за увиване на дръжка на лък. Аз бих препоръчал обаче някакъв вид импрегнация преди това, защото кожата има свойството да събира влага, а това за дървения лък не е от добрите неща. Някаква мазнинка или восък би свършила работа.

    @Rossen81: За съжаление, наистина заешките кожи се скубят повече от някои други, но аз затова взех такива през зимата – тогава смятам, че косъма е най-здраво свързан с кожата. Същото сигурно ще е и през лятото. Но в такива преходни сезони като пролетта и есента, е нормално козината да се скубе повечко – все пак се сменя.

  8. Браво! За пръв път разбирам за тази рецепта с обикновена сода. Изчел съм доста по темата, но обикновено се предлагат много по сложни начини за обработка. Аз имам десетина кожи, накачени по тавана. Ама нещо не ми се занимаваше. Преди време съм щавил кожи с отвара от върбова кора. Получава се доста приличен резултат.
    Колкото до заешките кожи, наистина са слаби и не са най добрия материал. Аз бях решил да си направя постелка от тях. Може и да стане някой ден.

  9. Следващия път Стояне пробвай мозъчното щавене. 😛 не знам дали за зайци става обаче.

    Кожите с косъм по принцип се вземат зимни. Не случайно ловът с капани е през зимата – не само да не се развалят животните, докато се вземат от капана, а и защото зимната козина е най-добра. Трябва да се използва СЛЕД като смяната на косъма приключи.

  10. Много благодаря за съветите. Впрочем това за лентичките и тетивата не го знаех. Ще го пробвам.

    • Тези „заглушители“ за лъкове се правят както е показано в това клипче. И да – това е първото нещо, за което се сетих да използвам кожите. 😉

  11. Не се лепят за тетивата. Ако се ползва фламандска плетка се посуква кожата между двете основни снопчета от нишки.
    Както каза Вълчо – служи като заглушител. Забавят тетивата до дозвукова скорост и така не се чува специфичният камшичен удар. А елените и другите диви животни имат доста добър слух и в момента в който чуят изстрела имат време да реагират преди да ги е достигнала стрелата. Поне това съм чувал и чел… може и да бъркам.

  12. Преди време опитах ярешки и шилешки кожи със смес от пшиничени трици , цвик и едра сол , но не се получи както трябва . Затова заешките ги хвърлям на кучетата , тази зима ще опитам този начин . Изобщо доста кожи хабя поради липса на знание и време за тяхната обработка.

  13. При изстрел от 50 метра животното има по-малко от половин секунда преди да го удари стрелата, а да регира на звука около 3 десети от секундата да реагира. Отделен е въпроса, че като няма заглушители на тетивата плющенето е доста силно и няма вероятност за втори опит.

  14. И въпреки това, елените са много добри в избягването на стрелата. Естественият подбор ги е направил толкова чувствителни и бързи, че подскачат в момента, в който чуят подозрителният звук. Често се случва да отскочат от пътя на стрелата, дори и на по-малки дистанции. Това го споменават доста ловци с лък в разказите си.
    Тъй че ако ще се ловува – добре е да се направи всичко възможно да се намали шума.

  15. Темата не се ли поизмести малко от щавене на кожи към стрелба с лък? Освен за заглушаване на тетивата, заешките кожи могат да намерят и много други приложения. Бърнинг дейлайт е спал със завивка от заешки кожи 😉

  16. Здравейте,
    аз заешките кожи ги правя през лятото, и нямам никакви проблеми. Имам обработени от преди 2-3 години и не са мръднали. Изобщо не се скубят. Правя ги по една стара рецепта:
    Взимаш кожата, изчистваш я от мазнини и жилки, намазваш я обилно със сол, после се отупва с пепел от изгорели дърва, разпъва се добре, и се приковава в четирите края с летвички. Най-добре на едно парче дъска към 1 квадрат. Оставя се на сянка за 10 дни, след това се разковават летвите. Аз специално я изшкурвам върху един по-голям и по-груб речен камък, докато стане мека и чиста. Става перфектна и гарантирам кара с години!

  17. заешките кожи са тънки,но може да се пришият или залепят към по-здрав плат примерно.да си направиш брезентов колчан който после да облечеш с кожа 😉
    ако ги зашиеш да станат на платно и си намериш хастар,отиваш при първия тапицер и го молиш да ти ги залепи.те ползват пистолети за лепилото и залепването става доста здрзво,тъй като е равнимерно „филмирано“ по цялата повхрхност.така и наметало и спален чувал и какво ли не можеш да направиш.
    След лепенето може да се направи нещо като капитонаж(кръстосани тигели които в повечето случаи приличат на вафлички)но по-фино за всеки случай да не се разлепва,но ако е нещо с кройка(като колчана)след залепването има и шевове за да стане формата които няма да позволят да се разлепи кожата.

  18. Може да се помисли, но се страхувам дали няма да се появят проблеми със скубенето на козината. Все пак не съм обработвал досега кожи. Малко не ми се ще да си чистя дрехите всеки път, когато нося колчана 🙂 Ще изчакам да ми попадне кожа от нещо по-голямо – лисица, чакал…

  19. Ако не питам ще си остана тъп. Та – при “чифосването” коя част на кожата се трие. С косъма или обратната?

  20. Мерси. Защото аз другите манипулации съм ги правил, само дето за това чифосване нито съм знаел нито съм се сетил.

  21. Имаме заешки кожички и неможем да намерим каде да ги занесем да се обработят за яки и шапки …можете ли да ми помогните?

  22. Това е ужасно.Да ги убивате и да им взимате кожата.Животните не са за храна и кожухчета.Не трябва да се убиват.Аз лично имам зайче и ми е много гадно при мисълта ,че ги убиват просто ей така,без да съжаляват.Както и всички други животни.Вече дори не ям никакво месо.Може би повече хора трябва да се замислят за това,когато ядат невинно животно.

    • Това, че в момента седиш на топло и пишеш постове от компютъра си, го дължиш на факта, че някога, много отдавна, едни хора са предпочели да си хапват месце и да взимат кожухчетата на невинни, меки, пухкави (и не само) животинчета, а не да хапват тревица заедно с говедата по полянките. Точно заради тях днес живееш в цивилизация, даваща ти свободния избор да не консумираш месо, но моля те, без проповеди и лицемерие!

  23. Здравей Стоян от къде си и може ли да ми оснавиш телефон , за да де свържем.. също ако предпочиташ да е по анонимно може да ми звъннеш на мжя тел. 0884684997 много е важно

  24. Здравейте, продавате ли обработени кожи и на каква цена?

  25. Zdraveite ,interesuvam se ot kojite koito imate,imeil ni.t.he@hotmail.com

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE