Днес, за малко разнообразие, решихме с един колега да се поразходим из недостроената нова сграда на Шуменския Университет, и да понаправим малко снимки.
Въпросната сграда е започната да се строи преди около 20 години, и от поне 15 е изоставена и занемарена.
Скоро беше се дочуло, че от партньорството на Шуменския Университет с някакъв турски университет, се очаквали някакви пари, с които строежа щял да бъде подновен, а „дай боже“ и завършен.
Така както гледам обаче, това си останаха само слухове. Сградата продължава да си стои същата и продължава да се руши.

Маршрута ни беше: вход през задния двор, преминаване през сутерена, изкачване по централното стълбище до втория етаж, преминаване през втория етаж на северното крило, изкачване по стълбището до третия етаж и накрая излизане на покрива.

Цялостното настроение, което оставя видяното е, усещането за пост-апокалиптична градска обстановка или за посещение на някое от градчетата-призраци в изолираната „мъртва“ зона около Чернобилската АЕЦ.
Всичко е потънало в прах, бетона се руши и засипва стълбищата и коридорите със ситна пепел и чакъл. Растителността е започнала да превзема сградата и високите дървета и храсти, запушващи отворите на прозорците и входовете, правят обстановката мрачна, влажна и задушна. Едно от дърветата дори е прорастнало в бетона на покрива. Високо е около 3 метра и изглежда като 2-3 годишно, но може и да е по-старо, ако се съди по това, че там почти няма почва, от която да се изхранва.

Върху покривите са се образували малки „езерца“ от дъждовна вода, която се просмуква през изгорялото покритие от смола, бавно преминава през всеки по-долен етаж, образувайки обрасли с мъх локви, за да стигне чак до сутерена. На втория етаж просмукващата се вода, която бавно капе от тавана е образувала дълги по 7-8 сантиметра сталактити.

Не всички стълбища и асансьорни шахти са обезопасени както трябва. Дори бих казал, че рядко са. Това прави разходката потенциално опасна.
В една от шахтите видях купчинки тор от гнездящите птици, с височина около 30-40 сантиметра. Явно сградата поне за някого е полезна.

По стените дори личат следи от първобитен живот, ако се съди по почти по детски нескопосните рисунки и пълните с правописни грешки надписи на просташки теми. Мислех доста дали да поставя някои от тях в галерията, но реших, че не мога да падна толкова ниско.

На много от местата, където са използвани тухли и газобетон, въпросните са или откраднати, или съборени по земята. Чудно ми е колко метал и тухли са откраднати от този строеж, ако съдя и по това, че никой не забеляза явното ни разхождане из сградата посред бял ден.

Иначе гледката от покрива си заслужаваше. Още когато бях млад студент през далечната 97-98-ма година съм си мечтал да се кача. Дори съм си представял какво яко купонче може да стане тук. С барбекю, с това-онова… ееххх… 🙂

Разходката ни продължи малко повече от половин час (всъщност не съм си гледал часовника). Тъкмо излизахме от сградата, и видяхме малко нерегламентирано сметище, образувало се в една от асансьорните шахти. Някое от барчетата или някои от служителите са решили, че пътят до контейнерите за смет в задния двор на Университета е прекалено дълъг, и са решили да замърсят още повече това запустяло място.

Та това беше.
Ето някои от най-интересните кадри, които заснехме по време на разходката ни из Шуменския Припят.

Всичко останало съм организирал в отделна галерия, наречена „Разходка из недостроената сграда на Шуменския университет.“