Преди известно време в един форум поех предизвикателството да запаля огън по метода „Огнено рало“ (Fire plow). Тъй като това е може би най-трудният начин за палене на огън чрез триене, ми трябваше да известно време за подготовка – намиране на подходящия тип дърво, изчакване да поизсъхне малко… Явно обаче не съм подходил достатъчно съвестно към подготовката, защото не постигнах успех. Поне не този път…
Човекът, отправил предизвикателството, сигурно леко триумфира – „Казах ви, че не можете!„, но аз все пак смятам, че е възможно. Неуспехът си го отдавам на материалите, които използвах. Въпреки че бяха от подходящото дърво (топола, черен бъз), мисля че не бяха с подходящите размери. За двучасовата разходка, при която ги търсих, се задоволих само със сухи клонки. Другият път явно трябва да намеря по-масивни парчета. Особенно за основата.
Може да не успях да се похваля с успех, но ще направя нещо по-полезно. Ще напиша ръководство за тези, които искат да разберат (или дори да опитат) как се пали огън по метода „Огнено рало“. Повечето хора мислят, че се иска единственно яко търкане, но това съвсем не е така. Има някои тънкости, без които опитите ви винаги ще са обречени на неуспех. Ето и необходимата теория:
Палене на огън чрез триене. Метода „Огнено рало“ (Fire Plow).
Не може да има по-прост (подчертавам: прост не значи лесен!) метод за добиване на огън, от този, наречен „огнено рало“. Е, може би единствено ако тръгнете да преследвате гръмотевична буря! Реално представлява търкането на две парчета дърво едно в друго. Красотата на този метод е, че дори може да не ви потрябват никакви инструменти, с които да обработвате дървото.
„Огненото рало“ се е използвал масово от коренното население на Източна Азия, Полинезия, Африка и Америка. За целта те са използвали предимно растенията хибискус, юка и сотол. Те имат много ниска температура на овъгляване и съответно с тях се получава по-лесно въглен.
Едни от най-добрите материали за този метод, които можете да намерите тук, са тополата, върбата, черния бъз, явора, брезата и някои други, но с никое от тях няма да успеете токова лесно, колкото с „чуждоземните“.
Всяко едно от тези дървета се представя добре както като основа, така и като „рало“ (пръчката, която държите). Твърдостта им варира и е най-добре като основа да използвате по-твърдото дърво (обратно на останалите методи за палене на огън чрез триене), за да не може „ралото“ да се вдълбае прекалено надълбоко в нея.
За да направите „ралото“, вземете пръчка, която е дълга около 30-50 см. Направете първите 2-3 сантиметра от пръчката широки около половин-един сантиметър. Пръчката вече може да е вече с такава дебелина, но ако не е – издялкайте я малко с ножа, или я изпилете в някой груб камък. Колкото е по-тънък върхът, толкова по-концентрирана ще е топлината, но също толкова по-лесно ще се вдълбае в дървото-основа. А колкото по-дълбоко се вреже ралото в подложката, токова по-трудно ще ви е да го движите напред-назад, за да получите въглен.
„Ралото“ се използва за направата на улей в основата. Основата също може да бъде пръчка, дълга колкото него и широка поне 5 см. Поставете „ралото“ под голям ъгъл към основата. Започнете да търкате напред и назад за да направите улей. Ако основата е пръчка, а не летва, можете да се наложи да я направите по-плоска, или да издълбаете улей с нож, за да избегнете изплъзването на ралото. Ако е голяма дъска, просто започнете да търкате бавно.
Дръжте едната ръка на около 3 см от края на „ралото“, а с дланта на другата натискайте края му. Продължавайте бавното търкане, докато в основата се образува улей с дължина около 15-20 см. Веднъж направили улея, вече сте готови да понамалите ъгъла на „ралото“ и да преминете към същинската част. Със намаляването на ъгъла се увеличава контактната площ между „ралото“ и основата, като така дървото се загрява по-силно, а вдълбаването е по-малко.
Започнете да търкате по-енергично. Когато дървото започне да пуши и в улея започне да се натрупва черна пепел, повдигнете задния край на „ралото“ за да фокусирате топлината върху върха му. Движете го напред и назад в улея, докосвайки всеки път събралата се пепел в края му, като внимавате да не го избутате и разсипете. Достигането на такава техника и майсторство изисква практика. Упорствайте! Ще хванете ритъма.
Докато триете с „ралото“ напред и назад, понякога ще забележите, че точно преди мястото, където се събира праха, се образува малка издатинка. Всеки път, когато ударите с ралото тази издатинка, можете да изгасите евентуално получилото се въгленче. Ударът в издатинката също така разваля ритъма ви и намалява количеството на образуващия се прах. Ако издатинката се образува във улея, или я премахнете с прекарването на ралото през нея, или се стремете да не я докосвате.
Скоростта и натиска също имат значение. Ако забележите, че събиращия се прах е прекалено едър и ронлив, или „ралото“ се вдълбава прекалено бързо в основата – намалете натиска и увеличете скоростта, или свалете леко задния край на „ралото“, за да увеличите контактната повърхност между него и основата. Отделената топлина ще затвърди улея и така ще можете да увеличите пак натиска и да получите по-висока температура, без да задълбаете дълбоко в основата.
От друга страна, ако не прилагате достатъчно натиск, върху дървото ще се образува лъскава „глазура“, която ще намали триенето. „Ралото“ ви ще се плъзга лесно в улея, без да отделя дим. Спрете и почистете „глазурата“ от „ралото“ и основата с помоща на груб камък, или сложете в улея щипка пясък.
Докато търкате с „ралото“, докосвайки и отдръпвайки се от събралата се купчинка прах, ще забележите, че улеят става все по-къс и вече използвате едва половината или дори по-малко от началната му дължина. Ако го оставите да се скъси прекалено, ще пропилеете цялото си време във къси движения напред-назад и няма да можете да развиете достатъчна скорост. Подържайте улеят дълъг поне 9-10 см, дори ако се наложи да го удължите назад, докато триете. Методът на „Огненото рало“ е като спринт. Ако започнете да забавяте – то нека някой ви замести. Когато спрете и сте готови за смяна, винаги дръжте върха на ралото „заровен“ в събралата се пепел, за да не загубите прекалено много топлина. Не след дълго ще забележите дим, който е предвестник на образуващия се въглен.
Ако улеят стане прекалено дълбок и с усилие движите „ралото“ напред-назад, то можете да прехвърлите натиска на 45 градуса встрани върху стената му. Това ще го разшири, вместо да го прави по-дълбок. Така все още можете да получите въглен, без да се налага да правите нов улей.
След като веднъж получите въглен, трябва да го прехвърлите във разпалките и да го раздухате до получаването на пламък. Правете това максимално внимателно, за да запазите тлеещото въгленче цяло. Загърнете го със „гнездото“ от разпалки, вдигнете го на нивото на устата си, като леко го завъртите с дъното нагоре. Така топлината от въгленчето ще преминава през разпалките, а няма да излита във въздуха.
Раздухвайте внимателно, като внимавате да не притискате прекалено въгленчето, за да не го изгасите, както и да внимавате да не изпадне от „гнездото“. След като количеството дим се увеличи, започнете да раздухвате по-силно. Завъртете се с гръб към вятъра, за да може той да раздухва допълнително разпалките. Продължавайте така, докато се появи пламък.
Това е накратко теорията.
Сега за моят опит. В малкото ми свободно време успях да се поразходя из полето и да намеря няколко сухи клонки от черен бъз и топола. Трябваше да са подходящи за целта. От черния бъз направих „ралото“, защото за разлика от другите методи за палене на огън чрез триене на дърво, тук движещата се част трябва да е от по-мекото от двете дървета. За основата ползвах суха тополова клонка. Тя не беше със посочената дебелина, но реших да пробвам.
Цялата вина за неуспеха мисля, че беше точно в грешния подбор на дървото за основата. Парчето трябва наистина да е масивно и доста дълго, за да може да стои стабилно на земята, както и да можете да го затиснете по добре като коленичите върху него. Тъй като за основа аз използвах клонка с дебелина около 2 см, то тя се оказа много нестабилна и мека.
При първият опит тъкмо започна да се образува хубав прах и дървото пропуши – ралото задълба прекалено надълбоко и започна да се движи трудно. След това ми се изплъзна и основата, така че трябваше да почна отново. Вторият опит беше подобен – не можех да задържа стабилно основата. Третия въобще няма смисъл да го споменавам – там тополовата клонка се разцепи на две. Паленето на огън по този начин въобще не е лесно. Ето защо предпочитам метода Bow Drill.
Ето клипчето, което заснех:
А ето и клипче, в което човекът използва споменатото растение сотол.
Уж и друг път съм споменавал, че ако наистина не си готов за нещо – по-добре не го почвай! Тук явно не бях подготвен както трябва. Хубавото е обаче, че човек се учи от грешките си. Още по-хубаво е, че това ми се случи вкъщи, а не в гората. 🙂 Е… в гората дървета колкото искаш, а аз вкъщи нямах друг избор но…Обещавам като намеря подходящите дървета, да опитам отново и ако успея (което не ми изглежда невъзможно), да кача тук и новото клипче.
Междувременно ще се радвам, ако някой от читателите ме изпревари и успее! Ако освен това и го заснеме и аз повярвам, че не е монтаж – ще публикувам клипчето тук. Успех! 🙂
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
[wp:svejo-net]
22.04.2009 at 21:45
А ето как можем да запалим огън и само с един молив 😉 😉 😉
http://www.youtube.com/watch?v=Q098hrLE5R4
Майтапя се с тоя клип, разбира се, дано да съм предизвикал по някоя усмивка 🙂
Поздравления за хубавия блог, разглеждам го с удоволствие
22.04.2009 at 22:45
и в тоя дух – винаги може да запалите огън сред природата само с помоща на молив.. както са плъзнали тея далекопроводи 😉
23.04.2009 at 7:33
Шегата настрани – това с молива ми се вижда напълно възможен вариант за палене на огън. Стига да си закъсал някъде с кола и имаш достатъчно ток в акумулатора. 🙂
23.04.2009 at 11:21
Е да, ама то ако си с кола варианти много.. най малкото запалката
23.04.2009 at 11:26
Не разбирам много от автомобили, и особенно от електрическите им инсталации. Може би понякога и запалката не работи, защото това щеше да е първият пример (а може и единственият), който се дава в ръководствата по оцеляване. Нямаше да ги има всичките ония демонстрации на запалване на огън с помоща на акумулатор и две жици. 🙂
23.04.2009 at 15:11
то като не разбираш даже става по лесно 🙂 аха си объркал някоя жица и пожара готов..
иначе малко оф топик – като малък си спомням как баща ми палеше печката в сервиза 🙂 – парче вестник осукано, и с ръкохватката на електрожена чуква върху него (докато е поставено на замасения тезгях).. искри огън и жупел 🙂
иначе електричеството може да е полезно в тая насока – например ако имате фенерче с лампичка с нажежаема жичка… може да и спукате стъкления балон и като „светнете“, реотанчето сигурно ще запали прахана.. стига да сте склонни да се разделите с крушката – освн че сте я счупили, сигуно и ще изгори.. (ама то напоследък предимно с LED се работи, та май тоя вариант отпада)
23.04.2009 at 15:17
Реотанчето със сигурност ще изгори. Не случайно е поставено във балонче с инертен газ. 🙂 Ако имаш „стоманена вълна“ даже и крушка не ти трябва, но това е една друга тема и е май по-добре да не излизаме от коментираната в момента, че няма да има край. 🙂
23.04.2009 at 15:15
а сега като написах това и се сетих.. в твоя комплект за оцеляване имаш батерийки със жички (които ползваш за лед фенерче).. ако се поразтърсиш малко, може да намериш парченце достатъчно тънък „реотан“ който да се нажежава достатъчно даже и от тая батерийка. ей ти още един метод за палене с електричество, че даже прави и лед фенерчето „стока с двойна употреба“
13.08.2009 at 22:09
не се съмнявам че е възможно а доколкото това с молива му се вади крафита слакаш кабелите в краищата и вклучваш дуректно у акумулатора след 30 сек се нажежява до такава степен все едно че е фенерче а за акумулатора е достатъчна една искра от късо съединение щом със акумулаторът от трактора запалих нафта по невнимание 😀
13.08.2009 at 22:10
акумулаторът беше изтощен до такава степен че даже не отчиташе че има акумулатор
10.09.2010 at 18:31
Този начин съм го пробвал около 20 пъти и разбрах едно – края на улея трябва да е малко по – широк и по – дълбок от останалата част за да не изхварча „праханта“ (така да го наречем) за да може да се запали.А така изхварча и нищо не може да се запали опитай :).