xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

При Орловият кръг (Pow-Wow 2010)

| коментара 19

Орел - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

От 23-ти до 25-ти юли бях на гости при „Орловият кръг“ – Българското Индианско общество.

„Орловият кръг“ е първото българско сдружение, което сериозно и последователно се занимава с историята и културата на североамериканските индианци. Учредено е на 10-ти март 1990 г. То е независима неправителствена организация с идеална цел, чиято основна задача е развитието и упражняването на научно-изследователска и културно-просветна дейност в областта на индианистиката – науката, която изучава историята, етнографията, фолклора, езиците и разбира се, настоящето на коренните жители на Америка. По-големи подробности около това сдружение можете да разберете от техният официален сайтhttp://www.eaglecircle.org/ . Имат и страница във Facebook.

„Орловият кръг“ организират ежегодни лагери-събирания (Pow-Wow) в планината, които продължават поне 2 седмици. Имах желание да ги посетя още миналата година, но разни ангажименти не ми позволиха. Много от тях са редовни читатели на блога ми, а с някои дори сме водили разговор под една, или друга форма. Но до сега не бях виждал никого на живо. Този път намерих време! 😉

Верен на максимата „Една снимка казва колкото 1000 думи!“, и аз ще представя много снимки, с малко коментар. 🙂

Рекичка - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Покрайнините на Ирокезката гора- Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Към Ирокезката гора - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Лагерът се намира някъде из Витоша. Не, че не знам къде, но едва ли има голямо значение, ако го премълча. Да не привличам туристи. 😉 Природата е страхотна. Има си и върхове, и долини, и гори, и поляни, и ягоди, и малини, и рекички, и… мечки. 🙂 Какво му трябва повече на човек, за да се чувства идеално!

Ирокезката гора - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Домакин и разводач ми беше Black Wolf, благодаря за което! (Всъщност домакини ми бяха и всички присъстващи там де, защото бях техен гост, така че и на тях благодаря! 😉 ) Поразходихме се малко из околностите. Малко, защото жегата и баирите малко ме поизмориха. Офиси… какво да правиш… 😉 Определено трябва да се връщам към фитнеса. 🙂

Хълмове - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Олтарът - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Връх - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Сива Грамада - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Хоризонт - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Хълмове - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Хълм - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Малинак - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Горски ягоди - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Хубавото е, че почти на всяка крачка можеш да се подкрепиш с пресни малини или ягоди. Там, където ходя често (Платото), това е много трудно, защото сърните винаги ме изпреварват. 🙁

Поляна - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Има хубави гледки към хълмовете и върховете наоколо. Впечатление ми направи и тъмната, гъста и труднопроходима „Ирокезка гора“, както и поляната с „Олтара“.

Върхове - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Кота - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Панорама - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Ирокезката гора - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07До Олтара - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07През Ирокезката гора - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

През Ирокезката гора - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07В Ирокезката гора - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07В Ирокезката гора - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

А от рекичките можеш да се наведеш и да се напиеш със студена планинска вода. Както и правят всички там де. 🙂 През целият ми престой там съм пил вода само от тази рекичка.

Рекичка - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Брези - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Брези - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Ромон - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Ромон - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Кадифянки - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Брод - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Има нещо внушително и завладяващо, когато излезеш на поляната, и пред теб се появят издигнатите типита

В лагера - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

… и ходещите около тях мъже в набедреници. Веднага се сетих за една история, която ми разказаха там. За едно семейство – мъж, жена и момчето им, което докато бере малини (или гъби, не си спомням) се оказало на поляната с лагера. А там освен издигнатите типита, имало и много хора, облечени точно като индианци. След няколкото мига на недоумение, момченцето извикало: „Мамо, тате, да бягаме! Индианци!“. 🙂

Честно казано малко завиждам на момченцето. Какво ли щеше да е, ако не подозирах за всичко това, и също бях се озовал случайно на поляната? Сигурно впечатлението щеше да е още по-силно.

Съвременните индианци - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Индиански нож - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Ванката прави лък - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

...с Мора 2000 - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Деца - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Обедна седянка - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Обедна седянка - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Обедна седянка - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Нажин - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Ежедневният живот в лагера се изразява основно в приказки около огъня, изработка на различни неща, готвене, почивка… и игри за децата. За пръв път виждам някой пред мен да изработва лък по бързата процедура – с печене на огъня. Жалко, че не бях достатъчно дълго там, за да видя крайният резултат, но поне видях и попитах за това-онова.

Късен следобед - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

МОЯА 2010 - Ножът и каниятаМОЯА 2010 - НожътМОЯА 2010 - Марката :)

Маугли - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Пробвам се да готвя - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Типи - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Излишно е да казвам, че за пръв път влизам (и спя) в типи. Всъщност това се оказва доста стабилен и функционален подслон. Голямото вътрешно пространство позволява безпроблемно движение изправен из цялата му площ, и в него могат да нощуват голям брой хора (втората нощ вътре бяхме ако не се лъжа 11 човека и 2-3 кучета 🙂 ).

В типито - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Хитроумни приспособления, като вътрешната стена и специално отварящият, и затварящ се отвор за дима, позволяват добра вентилация и възможност за палене на огън вътре в самото типи. При буря и дъжд отворът може надеждно да бъде затворен, а над спящите хора да се опъне допълнително платнище, което да ги предпазва от капещите от мокрите колове капки. И това ми се отдаде да видя през втората нощ, когато над нас мина лятна гръмотевична буря със сравнително силничък (поне в началото) дъждец. 🙂

Купол - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Раздумка - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Пред типито - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Другото интересно масивно убежище, което видях за пръв път на живо, беше т.нар. Log Cabin – къща (или хижичка), направена от дебели дървени трупи. Тя също е построена от членове на „Орловият кръг“, и те често я използват по време на лагерите си, или през зимата.

Log Cabin - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Отвътре е много уютна, изцяло от дърво, а в центъра й има огнище, димът от което се отвежда навън посредством специалната „куличка“ в центъра на покрива. В къщичката може да се намерят и полезни предмети и провизии за случайният посетител (а и за неслучаният 😉 ), като например прибори, посуда, одеала, чай, кафе и някои по-трайни храни, с които да се подкрепи, ако има нужда.

Log Cabin - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Log Cabin - Димоотвода - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Log Cabin - Отвътре - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Log Cabin - Огнището  - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Log Cabin - Отвътре - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Вечер - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Детски игри - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Вечер - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Топли цветове - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Както виждате от снимките, децата имат осезаемо присъствие в лагера. Игрите им продължават по цял ден, чак до тъмно.

Вечерна светлина - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

А смрачи ли се, хората се събират на приказка около огъня, което понякога продължава до много късно през нощта. За жалост на втората вечер лятната буря рано ни прогони по типитата.

Игрите продължават - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Приказки около огъня - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07Мъглива дъждовна утрин - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Мъглива дъждовна утрин - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07На тръгване - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07По пътеката надолу - Pow-Wow 2010, Витоша, 23-25.07

Следващата утрин беше влажна и мъглива. Мислехме да си тръгваме (аз, и още трима души) следобед, но времето не обещаваше да се подобрява, затова поехме надолу малко преди обяд.

Та това беше като цяло. Посещението много ми хареса. Радвам се, че се видях с приятели, които досега познавах само виртуално. Е, имаше и такива, с които исках, но не успяха да дойдат, но пък успях да се запозная и с нови. Харесаха ми и окуражителните думи на тези, които знаеха, и следяха работата ми по този блог (а те не бяха малко! 😉 ). Имах нужда напоследък от нещо такова. 🙂

Много ще се радвам, ако и догодина успея да се срещна с тях отново! 😉

* Снимките, които не носят моето лого в долният си ъгъл, са правени от Дани Бохотска.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

19 коментара

  1. Доста завладяваща статия , с голям интерес я прочетох. Завиждам ти Стоянски… и май се сещам от къде е дошла новата мора 😀

    • О, да… забравих тия снимки! Сега ще добавя и тях. Тя обаче не е моя, ако с това впечатление си останал. На един от „индианците“ е – Слави. 😉

  2. Хайде честито сефте в планина. Дано да те е пленила и да повториш!

    • Мерси Хобо! Само дето не ми е сефте. 🙂 Да припомня, че съм географ, в обучението на когото влизат и разни практики на терен. 😉 Просто скоро наистина не бях ходил. Особено на над 1000 метра.

  3. От кога чаках такава статия! Витоша не е голяма планина, но има какво да се види в нея 🙂 Хубаво си направил че не даваш точна локация. Нека ходят на Алеко мърлячите, а местата като това където сте бивакували да си останат чисти. А снимките са прекрасни просто 🙂
    Следващият път като наминаваш покрай Шопско се обади 🙂
    П.С. а Някъде на снимките има ли го Black Wolf?

    • Голяма, малка… не знам защо хората отдават толкова голямо значение на това. Реално не можеш да взаимодействаш с цялата планина едновременно! 😉 Всичко се свежда до местността, в която се намираш, и гледката до видимият хоризонт. 🙂 Винаги има какво да се види! Дори в една обикновена поляна, или долчинка. Стига да имаш очите да го видиш! 😉

      По Шопско минавам само ако наистина се налага, или си заслужава (както в случая). Ако има време, ще се обадя. 🙂

      П.П. Дали го има Black Wolf на снимките, ще оставя на него самия да реши дали да каже, или не. 😛

  4. И статията и начинанието е хубаво. Винаги съм харесвал хора дето се „сливат“ с природата а не се „борят“. Жалко за мен, че все повече не ми остава време за такива неща. Честно казано искрено им завиждам (и на теб Стояне също).

  5. Беше ми много приятно да прочета това:)

  6. Това за големината на планината го казвам, защото много хора мислят че Витоша е цялата замърсена и няма къде да се ходи, та за тях да ходиш на планина е само в Стара планина, Рила, Пирин или Родопите. Аз примерно съм ходил само на няколко доста популярни места на Витоша, та си трябва и някой да те заведе, за да видиш 🙂

  7. 🙂 Аз съм недоволен – много малко снимки на ножовете и лъкчето… 🙂
    Иначе прелестно местенце сте намерили!

    • Ами не бях много дълго време там, че да направя много снимки. Освен това почти забравих да снимам. 😉 Пък и не върви някак – появява се някакъв за пръв път, и почва да снима наляво-надясно. 🙂

  8. ахахах 🙂 – Прав си – фотографите обикновенно силно се комплексират от това, че снимайки пропускат това да се насладят на пейзажа. Виждат малка частица и искат да я запазят :), ама забравят да попиват цялото… Завиждам… ама някак неблагородно завиждам 🙂

  9. И аз ЗАВИЖДАМ!!! Леле как ЗАВИЖДАМ!!! Никак ама никак не е благородно! Утре, ако не ми мине котка път съм на Платото в Шумен!

  10. Изпълва ми се душата от такива снимки и репортаж…Красота!

    П.П: Тя много гъста тази гора- – ако има мечки както си написал то определено няма да могат да минат през тази горичка така ,че би трябвало да е сигурно в нея ако е сам човек да си направи бивак някаде в нея…?!?

    • В тая гора бивак не си е работа да правиш. 😉 Най-малкото е силно пожароопасна. А за мечките – едва ли биха искали да си имат работа с хора. Иначе ако са си го наумили – забрави! Никой гъсталак няма да ти помогне! 😉

  11. Стояне, за мен също беше голямо удоволствие да се запознаем горе на поляната. Очаквах това и се радвам, че се срешнахме. Само съжалявам, че не можа да останеш повече, защото бихме намерили общи теми за много-много неща. Времето след това се оправи и горе стана още по-хубаво. И банок си направихме последните дни – бях забравил вкуса на печения на огън хляб 😉

    2та лъка – на Иван и Слави станаха много добре – стреляхме няколко пъти и загубихме малко стрели. И аз като теб бях впечатлен от това колко бързо може да се направи лък, който да е и функционален – буквално за 10 часа работа (незнам дали има и толкова) Наистина съжалявам, че тръгна преди да видиш крайния резултат. Догодина ако се качиш със сигурност ще видиш какво се е получило и ще постреляме, но и сега (преди да са исъхнали напълно) лъковете си стреляха доста мошно. Съжалявам също, че нямаше песни край огъня – това, заедно със историите придава още по-неповторима атмосфера.

    По мое мнение това Пау-Уау беше малко мързеливо, с твърде много разговори и малко indian activityes 🙁

  12. От няколко дни се готвя да наваксам в блога и се радвам, че Стоян продължава да се развива!Супер статия и предполагам супер преживяване (на което завиждам)!Дано някой ден се събере форума, защото страшно много се нуждая от помощ и насоки в природата 😉

  13. Било е невероятно. Гледам снимките, чета статията и се присъединявам директно към завиждащите ти и аз. 😛 Било е фантастично. А това с детето, което се е изплашило сигурно е било старшна сценка. :)) Дано поне родителите не са се изплашили. 😛
    Гората е невероятна, също и типитата, и всичко. 🙂

  14. За пореден път си на висота с материала, Стояне. Четенето и снимките ми доставиха огромно удоволствие, за което ти благодаря!

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: