От 23-ти до 25-ти юли бях на гости при „Орловият кръг“ – Българското Индианско общество.

„Орловият кръг“ е първото българско сдружение, което сериозно и последователно се занимава с историята и културата на североамериканските индианци. Учредено е на 10-ти март 1990 г. То е независима неправителствена организация с идеална цел, чиято основна задача е развитието и упражняването на научно-изследователска и културно-просветна дейност в областта на индианистиката – науката, която изучава историята, етнографията, фолклора, езиците и разбира се, настоящето на коренните жители на Америка. По-големи подробности около това сдружение можете да разберете от техният официален сайт – http://www.eaglecircle.org/ . Имат и страница във Facebook.

„Орловият кръг“ организират ежегодни лагери-събирания (Pow-Wow) в планината, които продължават поне 2 седмици. Имах желание да ги посетя още миналата година, но разни ангажименти не ми позволиха. Много от тях са редовни читатели на блога ми, а с някои дори сме водили разговор под една, или друга форма. Но до сега не бях виждал никого на живо. Този път намерих време! 😉

Верен на максимата „Една снимка казва колкото 1000 думи!“, и аз ще представя много снимки, с малко коментар. 🙂

Лагерът се намира някъде из Витоша. Не, че не знам къде, но едва ли има голямо значение, ако го премълча. Да не привличам туристи. 😉 Природата е страхотна. Има си и върхове, и долини, и гори, и поляни, и ягоди, и малини, и рекички, и… мечки. 🙂 Какво му трябва повече на човек, за да се чувства идеално!

Домакин и разводач ми беше Black Wolf, благодаря за което! (Всъщност домакини ми бяха и всички присъстващи там де, защото бях техен гост, така че и на тях благодаря! 😉 ) Поразходихме се малко из околностите. Малко, защото жегата и баирите малко ме поизмориха. Офиси… какво да правиш… 😉 Определено трябва да се връщам към фитнеса. 🙂

Хубавото е, че почти на всяка крачка можеш да се подкрепиш с пресни малини или ягоди. Там, където ходя често (Платото), това е много трудно, защото сърните винаги ме изпреварват. 🙁

Има хубави гледки към хълмовете и върховете наоколо. Впечатление ми направи и тъмната, гъста и труднопроходима „Ирокезка гора“, както и поляната с „Олтара“.

А от рекичките можеш да се наведеш и да се напиеш със студена планинска вода. Както и правят всички там де. 🙂 През целият ми престой там съм пил вода само от тази рекичка.

Има нещо внушително и завладяващо, когато излезеш на поляната, и пред теб се появят издигнатите типита…

… и ходещите около тях мъже в набедреници. Веднага се сетих за една история, която ми разказаха там. За едно семейство – мъж, жена и момчето им, което докато бере малини (или гъби, не си спомням) се оказало на поляната с лагера. А там освен издигнатите типита, имало и много хора, облечени точно като индианци. След няколкото мига на недоумение, момченцето извикало: „Мамо, тате, да бягаме! Индианци!“. 🙂

Честно казано малко завиждам на момченцето. Какво ли щеше да е, ако не подозирах за всичко това, и също бях се озовал случайно на поляната? Сигурно впечатлението щеше да е още по-силно.

Ежедневният живот в лагера се изразява основно в приказки около огъня, изработка на различни неща, готвене, почивка… и игри за децата. За пръв път виждам някой пред мен да изработва лък по бързата процедура – с печене на огъня. Жалко, че не бях достатъчно дълго там, за да видя крайният резултат, но поне видях и попитах за това-онова.

Излишно е да казвам, че за пръв път влизам (и спя) в типи. Всъщност това се оказва доста стабилен и функционален подслон. Голямото вътрешно пространство позволява безпроблемно движение изправен из цялата му площ, и в него могат да нощуват голям брой хора (втората нощ вътре бяхме ако не се лъжа 11 човека и 2-3 кучета 🙂 ).

Хитроумни приспособления, като вътрешната стена и специално отварящият, и затварящ се отвор за дима, позволяват добра вентилация и възможност за палене на огън вътре в самото типи. При буря и дъжд отворът може надеждно да бъде затворен, а над спящите хора да се опъне допълнително платнище, което да ги предпазва от капещите от мокрите колове капки. И това ми се отдаде да видя през втората нощ, когато над нас мина лятна гръмотевична буря със сравнително силничък (поне в началото) дъждец. 🙂

Другото интересно масивно убежище, което видях за пръв път на живо, беше т.нар. Log Cabin – къща (или хижичка), направена от дебели дървени трупи. Тя също е построена от членове на „Орловият кръг“, и те често я използват по време на лагерите си, или през зимата.

Отвътре е много уютна, изцяло от дърво, а в центъра й има огнище, димът от което се отвежда навън посредством специалната „куличка“ в центъра на покрива. В къщичката може да се намерят и полезни предмети и провизии за случайният посетител (а и за неслучаният 😉 ), като например прибори, посуда, одеала, чай, кафе и някои по-трайни храни, с които да се подкрепи, ако има нужда.

Както виждате от снимките, децата имат осезаемо присъствие в лагера. Игрите им продължават по цял ден, чак до тъмно.

А смрачи ли се, хората се събират на приказка около огъня, което понякога продължава до много късно през нощта. За жалост на втората вечер лятната буря рано ни прогони по типитата.

Следващата утрин беше влажна и мъглива. Мислехме да си тръгваме (аз, и още трима души) следобед, но времето не обещаваше да се подобрява, затова поехме надолу малко преди обяд.

Та това беше като цяло. Посещението много ми хареса. Радвам се, че се видях с приятели, които досега познавах само виртуално. Е, имаше и такива, с които исках, но не успяха да дойдат, но пък успях да се запозная и с нови. Харесаха ми и окуражителните думи на тези, които знаеха, и следяха работата ми по този блог (а те не бяха малко! 😉 ). Имах нужда напоследък от нещо такова. 🙂

Много ще се радвам, ако и догодина успея да се срещна с тях отново! 😉

* Снимките, които не носят моето лого в долният си ъгъл, са правени от Дани Бохотска.