Отдавна ме сърбяха ръцете да направя нещо ново от дърво. Една добра случайност тия дни ми даде тази възможност. Ето как се справих с издялкването на един малко чуждоземски дървен черпак (wood ladle). 😉

Много отдавна съм си харесал дизайна на един тип дървени лъжици и черпаци, които са били характерни за коренното население на северна Канада, и по-специално северозападното крайбрежие. Няма да ги описвам, просто ще сложа няколко снимки на автентични такива. Естествено не съм мислил да правя точно копие на някоя определена. Просто щях да импровизирам над основните черти.

Четох, че ги издялквали от сурово дърво, защото било по-лесно. Аз обаче сравнително дебело сурово дърво нямаше как да намеря, без да нанеса вреда на някое. Една щастлива случайност обаче ми реши проблема. Като се прибирах една вечер от работа видях, че от енергоразпределителното дружество са минали по улиците и са окастрили дърветата, които пречат на жиците. Една от липите до вкъщи също доста сериозно беше пострадала. Е, „всяко зло, за добро“ – намерих си подходящо за целта парче от клон.

Процесът на изработка

Първо обелих кората. Както се вижда, ползвах новия ми Хултафорс, да го изпробвам. 🙂 Добра работа върши. И масивната му дръжка не уморява ръката.

След това използвах малка брадвичка (която се чудя как да я приватизирам от бащата, и да си я постегна 😉 ) за да махна по-големи количества ненужен материал, както и продължих дялането с Хултафорса, докато придам основните очертания на черпака.

Тук идва ред на мокотаугана, който си свърши добре работата по издълбаването на вдлъбнатината.

Оттук нататък следва бавно, внимателно и постепенно отнемане на излишният материал, докато постигна почти завършена форма на черпака. Тук, както се вижда от снимките, се доверих на Мора Класик 2. Режеше си все едно подострям моливче. 🙂

Само една особеност при рязането на сурово дърво (конкретно липа в моя случай): когато при дялането пресичате концентричните кръгове, гледайте да е от такава страна, че острието да сключва остър ъгъл с тяхната равнина. В противен случай има голяма вероятност то да задълбае прекалено дълбоко в материала, което ако се случи при довършителните работи, може да е трудно да се „замаскира“. Ето на тази рисунка съм показал какво имам предвид:

А когато въпросната равнина не е в подходящата посока на някои трудни места (както при мен се получи по извивката на задната страна на лъжицата, дялането може да се превърне в бавен и много внимателен процес. 🙂

Пропуснал съм заснемането на следващите етапи, защото трябваше да ги извършвам бързо, а и нямаше кой да ме снима. Те са: изпичане на готовият черпак, полирането му, и импрегнирането с растително масло.

Изпичането на дървото (говорим за суровото), прави няколко неща: заздравява го, предотвратява прекаленото напукване от бавното сушене (ако е направено както трябва), изсушава го, което пък позволява по-лесна фина обработка на повърхността. Да не забравяме, че може да докара и по-красива шарка на дървесината!

Първоначално мислех да изпека черпака на газовият котлон, но в последният момент се оказа, че газта е свършила. Затова запалих две шепи дървени въглища в барбекюто на двора, и се заех със задачата. Изпичането трябва да става бавно и внимателно. Предметът, който изпичате, не се излага просто върху жарта, или пламъците. Той трябва да се движи през цялото време – да се върти, да се извършват кръгови движения над източника на топлина. Това ще спомогне за по-равномерното нагряване на цялата повърхност, и ще предотврати прегарянето на едни места, а недостатъчното изсушаване на други.

По време на нагряването, за да се уверите, че всичко върви както трябва, от време-навреме поднасяйте дървото към ухото си. Трябва да чуете едно леко съскане и пукане, което съпровожда напускането на водните пари от дървесината. Принципно най-добре изпичането става върху гореща жарава, но на финалният етап може да прекарате предмета малко над истински пламък. Тогава се появяват и красивите шарки. За съжаление обаче, при тази операция често се стига до прогаряне на по-тънките участъци, както при мен се получи с ръбовете на черпака. Те могат да бъдат пооправени с изстъргване.

Изпичането завършва, когато усетите, че повърхността на дървото е вече доста суха (след изстиване може да я допрете с устни – ако не ви хладнее, значи е суха), както и че самият предмет е станал някак си по-лек. Тогава е време за финалното заглаждане и полиране на дървото. Ако то не е достатъчно сухо, шкурката не може да го заглади добре, а само го „разрошва“, като при това се „задръства“, и е трудно да бъде използвана. Иначе със сухо дърво заглаждането върви добре. Заглаждането със шкурката може да послужи и за изглаждане на формите, и отнемане на ненужен материал, което да е трудно с ножа. Аз лично загладих черпака с шкурка 80-ти номер, след което много фино го полирах с помощта на стоманена вълна. Повърхността стана като стъкло!

Най-накрая е изключително важно да се импрегнира дървото! Това го предпазва от вредното въздействие на атмосферата, влагата, разни други реагенти, и от напукване. Най-просто и лесно това става с растително масло. Може би идеалното е лененото. То обаче ми е малко скъпичко, затова използвах зехтин. Ако желаете може и с обикновено олио. Само да не са разни други химични масла, че все пак нали ще се готви с това нещо. 😉 Загрях леко вече готовия черпак, и започнах бавно да го мажа със зехтина. Мажа – оставям да попие добре, пак мажа – пак оставам… и така, докато спря да попива повече. Успя да попие 50-тина милилитра зехтин!

От маслото шарката на дървото изпъква още повече, а то придобива по-мек и златист цвят (в зависимост от вида дърво, разбира се!) Ако има някакви инкрустации, те също изпъкват по-добре. Принципно и аз бях мераклия да направя някоя фигурка и шарка по лъжицата, но тъй като нямам необходимите инструменти, се въздържах от това евентуално „прецакване“ на целият положен труд. А и изчистените неща също ме кефят! 😉 Може би за в бъдеще ще си намеря някое комплектче фини длета и резци за дърворезба. Както и някое малко менгеменце. 🙂 Сетих се за нещо още по-подходящо за импрегниране, но вече бях приключил с тази процедура. Забравих, че имам към половин килограм чист пчелен восък някъде по шкафовете. Ако бях разтворил една бучка в зехтина, щеше да стане още по-добре. Е, за другият път ще знам! 🙂

Ето и малко повечко снимки на крайният резултат:

Сега вече черпакът е собственост на жена ми. Тя си е харесала и други модели, които смятам да изработя за новата кухня! 🙂 Като си намеря дърво…

А, забравих една много важна подробност по процеса на изработка! Ако не можете да извършите всички етапи от направата на даден предмет от сурово дърво в един ден, то е добре между различните „сесии“ на дялкане да го завивате в найлон, за да не пресъхне. Съхненето на сурово дърво има една особеност: сърцевината има различно съдържание на влага от това на по-външните слоеве. Също така и съхне с различни темпове от нея. Това поражда напрежения във самото дърво, които водят до образуването на пукнатини, а по някога и до лоши сцепвания. Увиването в найлон предотвратява това бързо изсъхване, и ви позволява да работите предмета в рамките на няколко дни. Всъщност има още други тънкости, при обработката на сурово дърво, но за тях може би някой друг път.

Аз лично, заради малкото ми свободно време, изработих черпака в три различни дни, за по час-два работа. Първият ден обелих кората, отнех големи части материал, и придадох груба форма на черпака. На вторият издълбах вдлъбнатината и продължих с отнемането на материал, докато постигнах почти завършена форма. На третия отнех още малко излишен материал, изпекох дървото, огладих го със шкурка, полирах го, и го импрегнирах със зехтин.

Баба ми, която наблюдаваше целият процес, се шегуваше с мен, че „ако с това си изкарвам хляба, гладен ще умра“. 🙂 Е добре, че все още не си изкарвам хляба с това, че току-виж била права! 🙂 Засега правя всичко за удоволствие, и смятам, че като за пръв път (всъщност е втората лъжица, която правя), се получи задоволително. При това всичко направих основно с нож (макар и два) и двете си ръце!

И като заключение

Какъв е смисълът на цялото това занимание? Да, изработката на лъжици не е жизненоважно бушкрафтърско умение. То няма да ви помогне примерно да оцелеете в пущинака, няма и да ви направи много по-добър бушкрафтър. Изработката на дървени предмети обаче носи със себе си неподозирани облаги: подобряват се уменията и техниката ви за работа с нож, развива се творческото мислене, научавате се да „усещате“ дървото, да познавате характеристиките и свойствата му, да научите методи за по-дългото му съхранение и т.н. Не на последно място това е и удоволствие и разтоварване! Самият процес на изработка е толкова успокояващ и откъсващ ви от натовареното с грижи и безумия ежедневие, а крайният резултат, лежащ в ръцете ви, и знанието, че това е направено изцяло от вас – безценно!

Това е! Надявам се да ви е харесало! Препоръчвам ви да опитате!