xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Заточване на брадви

| коментара 46

„Дайте ми шест часа, за да отсека едно дърво, и аз ще прекарам първите четири в заточване на брадвата.“

Ейбрахам Линкълн


Неопитните и случайни потребители, които са и по-често изложени на риск от инциденти, обикновено не могат да осъзнаят важността на острието с бръснеща острота. Всички инструменти за работа с дърво, включително брадвите, трябва да са достатъчно остри, за да можете ефикасно, без усилие, и с удоволствие да работите с тях. Повечето нови брадви се нуждаят от един час, до половин ден ръчно заточване, за да бъдат приведени в правилна форма. Тъпите брадви са по-неефективни, и работата с тях е по-изморителна. Освен това са и потенциално по-опасни за ползване, защото по-често рикошират от повърхностите.

Брадвата трябва да се заточва редовно, примерно на всеки половин час работа, или след отсичането на едно дърво. Минута, отделена за заточване, може да ви спести пет минути сечене.

Фази на заточване

1. Първата фаза на заточването е премахването на излишният метал, с помощта на пила за метал, или груб абразив. Грубите абразиви премахват материала бързо, но оставят също така груба повърхност.
2. При втората фаза се получава по-фин ръб, като за целта се използват средни по грубост абразиви.
3. Третата фаза е постигането на фин режещ ръб, с помощта на фини точилни камъни. Финалното острие се получава с помощта на гладък и твърд камък, който може да направи огледална повърхност. За тази цел може да се използва и стропинг с кожа (чиста, или със шлайф-паста).

Острието на новозакупената брадва може да се нуждае от премахване на излишният материал само веднъж, а пилата да бъде използвана повторно само ако острието се подбие.

За пилите

Има пили, които са специално проектирани за употреба върху брадви, като например плоските с единично нарязване, и двойно нарязаните. Когато нарязванията (зъбите) са разположени в успоредни редове, тогава нарязването е единично. При двойното нарязване единият ред паралелни нарязвания е кръстосан с втори, разположен под ъгъл спрямо първия.

Пилите трябва да се използват умело, за да ви служат дълго. Ако ги съхранявате заедно, трябва да ги увиете поотделно в парцал, за да предотвратите начупването и заглаждането на зъбите им, при контакт една в друга. Предпазвайте ги от влага, тъй като ръждата отслабва зъбите. Всяко нещо, което може да полепне и запълни зъбите, като смола, мръсотия, или мазнина, трябва да се избягва. Добре почистеното преди заточване острие на брадвата може да удължи живота на пилата поне двойно!

За да удължите живота на новата ви пила, също така можете да запълните зъбите й с креда (тебешир) – това ще намали запушването им, и ще ги подсили.

Когато работите с пилата, упражнявайте толкова сила, че да получите леко остъргване. Прекомерният натиск чупи зъбите, особено при движението назад. Дръжте дръжката в дланта, натискайки леко гърба на пилата с показалец. При движението назад леко повдигнете пилата от повърхността.

Дълбоките нащърбвания може да отнемат часове, за да бъдат заличени. Изпилете прав ръб през нащърбването (виж фигурата вдясно), докато то изчезне. След това при заточването върнете отново дъговидната форма на острието.

Техники на заточване

У дома можете да използвате различни стяги и менгемета, за да фиксирате удобно главата на брадвата. В полеви условия можете да я държите в ръка, но много по-удобно е да я поставите облегната под ъгъл върху подходяща цепеница, или клон, със острие сочещо нагоре (Фиг.5). Петата на брадвата може да бъде подпряна с камък, или друго дърво.

Повечето стари дървосекачи обичат да заточват брадвите си, като пилят срещу режещият ръб (фиг.1). Така вероятно се получава по-добра форма на ръба, и по-малък „мустак“.

От друга страна обаче, е много по-безопасно да се пили по посока на режещия ръб (Фиг.2).

Има още една техника за заточване, която можете да извършите и с поизносена пила: Поставете върха, или дръжката на пилата, върху петата на брадвата, и я придържайте стабилно там. С другата ръка хванете другият край на пилата, и извършвайте дъговидни движения напред-назад върху острието (Фиг.3).

Когато пътувате с минимална, и лека екипировка, точилният камък е подходящ инструмент за поддържането на острието на брадвата в добра форма. Повечето точилни камъни са направени от синтетичен карборунд. Обикновено едната им страна е средна по грубост, а другата – фина. С първата се заглаждат по-грубите нащърбвания, а фината заглажда следите от нея, правейки адекватен, но все пак груб работен ръб.

Тези камъни са по-леки и компактни за носене от пилите. Пилите, макар да работят по-бързо, също така бързо се и износват. Когато се ползва грижливо, точилният камък може да ви служи и цял живот, тъй като всяка употреба открива нова, свежа работна повърхност. Ако използвате често брадвата си, за една година можете да износите няколко пили, всяка от които е по-скъпа от един точилен камък.


Точилният камък се държи, като се внимава никой от върховете на пръстите ви да не стърчи от ръбовете му, за да не бъде порязан. Извършват се кръговидни движения, за да се поддържа конвексният профил на острието, и за да може да се осъществява контакт с цялата повърхност на камъка, а не да се износва само на едно място. Брадвата може да се заточва и с естествени камъни. Пробата и грешката ще ви покажат кои от тях работят най-добре.

По М. Кочански

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

46 коментара

  1. предполагам бушмените и индианците все специални пили са използвали за брадвите си :Р

    • Е, тук ставаше въпрос за бушкрафта в сегашният му вид… който пък от друга страна не е и съвсем сегашен, тъй като пили се използват от доста дълго време. Използвали са ги и индианците, когато са дошли белите заселници. Вярно повече са ги ползвали за други неща, ама… А и нали съм споменал камъните – изкуствени и естествени!

      За бушмените и металните брадви е друг въпрос… 😉

  2. Е поне камъни със сигурност са ползвали. Или ти това изречение: „Когато пътувате с минимална, и лека екипировка, точилният камък е подходящ инструмент за поддържането на острието на брадвата в добра форма.“ си го пропуснал, нищо че е удебелен шрифта? 🙂

  3. Извършват се кръговидни движения, за да може да се осъществява контакт с цялата повърхност на камъка, а не да се износва само на едно място.

    Това твърдение не е вярно. Контакт с цялата повърхност на камъка може да се осъществи и само с възвратно-постъпателни движения. Кръгови движения с камъка се правят защото така най-лесно се поддържа (и прави) конвексно сечение на острието.

  4. O.K., и за това! 😉 Важното е, че съм описал техниката. 😉

    П.П. Добавих забележката ти! 😉

  5. 🙂 Радвам се, че съм бил полезен!

  6. Аз ще добавя друга забележка. Отскачането на брадвата не зависи толкова от това колко е остра, а от това какво дарво се сече или цепи, това става с твърди дървета като габър, ясен и др. В други случаи без значение колко е остра, може цялата да се забие в дървото и да не го сцепи, случва се при меки дървета като липа.

    • При удар под правилният ъгъл (35-40 градуса), колкото и да е твърдо дървото, добре наточената брадва ще се забие в него, а няма да отскочи. Мисля, че говориш за цепене на дървета, а не за сечене. Може би и по тази причина използваш думата „отскачане“, а не „рикошет“, които са близки по значение, но все пак малко различни.

  7. Лесно и бързо могат да се заточват и с V-образно карбидово точило. Като това: http://www.knifeworks.com/images/products/detail/SMCCKS.jpg

  8. Благодаря за чудесната статия.Винаги съм смятал ,че брадвата не бива да е много остра защото по-тънкото,силно заточено, острие по-лесно се подбива.За теслата остротата е много важна но излиза ,че това важи и за брадвата.

  9. Аз днес реших да си заточа позахабените остриета – ножовете отнеха не много време, но като стигнах до двете брадви ми се отели волът.
    Имам един от най-малките фискарс-и, който го бях изтъпил толкова, че чак ме е срам от себе си. Почнах с най-едрата пила за метал която имам – пилих, пилих, пилих… Час и кусур си играх с нея… И ми писна, а бях на 30-40% от работата по грубото отнемане.
    Изкопах си малкия флекс, сложих си един доста груб и дебел диск за него, мисля, че точно за заточване беше – и взех голямата брадва – (евтин блек и декер) ако ще осирам нещата – да не си прецаквам фискарса.
    В началото се опитвах да пиля по дължината на острието – от единия ръб до другия. Обаче резултатът не ми хареса. После започнах да отнемам като с пила напреки на режещия ръб. И като хванах подходящия ъгъл стана много хубаво и лесно.
    Странното беше, че загряваше даже по-малко от колкото с пилата – едва достигна малко над телесната ми температура острието – при това съвсем на ръбчето.
    После хванах и с два различни по абразивност камъка полирах режещия ръб.
    Искаше ми се съвсем да го излъскам – но не можах да намеря къде ми е точиларския камъм за бръсначи – ако ги помните от едната страна бели – от другата черни.
    Повторих и с фискарса – стана дори по-добре (: Вече ПОЧТИ мога да режа хартия както демонстрират по клипчетата за заточване на остриета :Д
    Ако някой ще следва „светлия“ ми пример – задължително затегнете брадвата в менгеме и следвайте всички предписания за безопасност – не сваляйте предпазителя и ползвайте очила и ръкавици.

  10. Много благодаря на DarkWolf за споделеното мнение! Нарочно изчаквах подобно изказване, за да се убедите сами в резултатите и да не излезе, че пак аз съм сопнатият.
    Още в началото ще направя обобщаващия извод: Ако успеете със стоманена пила да си наточите брадвата, значи тя не става за нищо!
    И въобще, ако успеете с метална пила да си заточите ножа, то по-добре е да го използвате само в кухнята и то предимно за не-много твърдо сирене.
    Нека да поясня: Предполагам, повечето от вас са чели ножарските форуми в България и са чували за едно нещо, наречено „твърдост по Рокуел“ (HRC). Също така сте чели (чували), че твърдостта на хубавите режещи и сечещи пособия е от порядъка на 55-62 HRC. Запомни тези цифри, уважаеми читателю, защото ще ти отклоня вниманието от ножовете и ще наблегна на шлосерските инструменти за металообработка и по-конкретно на пилите.
    В България, пилите се изработват най-често от стомана У12А. Загряват се до 770 градуса по Целзий за около 5 минути, след което се охлаждат в машинно масло. После отново се загрява до 150 градуса по Целзий (да речем за час-два) и се охлажда на въздух. По този начин твърдостта на пилата става около 63HRC. Цялата тая плява я изписах, за да може здравомислещите читатели, да разберат, че твърдостта на пилата е съизмерима и в същият порядък, както и на закалените ножове и брадви. Какво ще се случи, когато триете два метала със съизмерима твърдост? Оставям на вас да си отговорите на този въпрос.
    Най-твърдото нещо, което познаваме в нашата вселена е чистият въглерод. Не, не говорим за графита, но ако вземете парче графит и успеете да преструктурирате малко кристалната му решетка ще го получите – диаманта.
    Пилата е шлосерски инструмент за обработка на метали, които са незакалени. За закалените метали, ние хората (понеже сме умни и „ентелегенти“ жувотни) сме измислили изкуствени кристали, които са в десетки пъти по-твърди от закалената стомана на брадвата. Нещо повече – тези изкуствени кристали са твърди почти колкото диаманта. Говоря за силиконовият карбид (SiC), известен още с търговското наименование „карборунд“. Съществува и един амфотерен окис на алуминия (Al2O3), по-известен като „корунд“, чиято твърдост е само с една единица по-малка от тази на диаманта – 9.0 по скалата на Моос. От тези две неща се произвеждат чудесни абразивни камъни за заточване.
    Преди години, баща ми закупи брадва от селския пазар. Брадвата бе произведена от едни цигани-катунари. Тя можеше да се заточи с пила много лесно, но за съжаление не ставаше дори за подостряне на колове за домати.
    Най-накрая, искам да обърна внимание на едно изречение от статията: „Има пили, които са специално проектирани за употреба върху брадви“. Би следвало да стане ясно, че не говорим за обикновена метална пила, закупена от железарията, но като гледам трите пили, показани на снимката по-горе не виждам нищо по-специално и по-различно между тях и обикновената пила. Може би затова читателите са се объркали.

  11. Благодаря за дългият коментар, zoso! Явно обаче хората навремето са ги нямали тия знания, та затова са се справяли с пилите. 😉 Иначе не виждам причина във всяка книга, в която става дума за работа с брадви, да се споменават и показват и пили. А може и брадвите им да не са с такива високи стойности по Рокуел?! Моята брадвичка лично, успявам да я заточа с пила, но тя е куча марка, така че явно не е като „истинските“. 😉

    За пилите – посочените на снимката не са „специалните“, а са за онагледяване на насечката.

    Абе извинявай, ама няма току-така хората, дето едно време само с брадви са сваляли дърветата, да ползват пили! Ако днес са почнали да закаляват ножовете и брадвите до стойности, съизмерими с тези на пилите, то не значи че винаги е било така, и че всички брадви и ножове са такива, нали?!

    П.П. Предполагам се досещаш, че тия коментари тук ще послужат за следващото „съчинение в свободен стил“ на едно друго място. 😛

    П.П.П. А за „пак аз съм сопнатият“ – ами какво да правим, като това ти е стила на коментар! 😉 Обикновено го правиш така, че ответната страна да изглежда нелепо и невежо, или да презвика насмешка у четящия. Обобщенията като „не става за нищо“, определенията като „само в кухнята, и то на не-много твърдо сирене“, ироничните намеци за „здравомислещите читатели“ и „умните и ентелегентни жувотни“ в предходният коментар са добър пример за това.

    Мисля, че има и по-нормален начин за изказване на собствено мнение, уважаващ другата страна! Тогава никой нищо няма да ти каже!

  12. Абе извинявай, ама няма току-така хората, дето едно време само с брадви са сваляли дърветата, да ползват пили! Ако днес са почнали да закаляват ножовете и брадвите до стойности, съизмерими с тези на пилите, то не значи че винаги е било така, и че всички брадви и ножове са такива, нали?!

    Извинен си, Стоянчо, ама едно време си е било за едно време. Днеска хората свалят дървета с моторни резачки. Навремето може и да са се справяли, но днес – уви – светът не е същият. Всъщност нямам нищо против всеки да си остри брадвата с каквото му е кеф. Просто се опитвам да бъда полезен.

    • Разбирам много добре, че искаш да бъдеш полезен, но ти показвам защо понякога (често) биваш грешно разбран! 😉

      Между другото, мисля, че неведнъж сме коментирали, че от гледна точка на бушкрафта (нали за това претендирам да е блога ми), е добре „железата ти“ да не са чак толкова твърдо закалени. Има си ред причини и специфични съображения.

      Всъщност ако реално погледнем, в статията си съм написал „пили за метал, или груби абразиви„. Явно корунда и карборунда влизат във втората категория. Странно защо не си се хванал за това? 😉 За пилите написах повечко, защото в източника ми имаше специален абзац за тях, който ми се стори, че ще е ценна информация за читателя, независимо здраво, или нездраво мислещ. 😉 Да не заключи сега някой, че яростно и твърдоглаво защитавам пилите за заточване на брадви, че кой знае каква приказка ще излезе от това! 😉

      Поздрави! 😉

  13. Може би съм грешно разбран, защото се опитвам да посоча твоите грешки, допуснати неволно от „слепия превод“. По принцип ни е ясно, че темата „заточване“ не ти е силна страна. Въобще, преди да публикуваш статия за нож, брадва, мачете или каквото и да било от тоя сорт се опитай преди това да си свериш часовника с някои хора, които са членове и на твоя форум включително. Не говоря за себе си, но можеше да се консултираш с iivetsa или Bradley например. Това са хора, за които изкуството на заточване е доведено до съвършенство. След като се допиташ до тях, е задължително да направиш съответните опити у дома. Заточване на няколко различни брадви с няколко различни пособия за заточване с последващ анализ на резултатите. Недопустимо е да предлагаш на читателите си нещо, което е на принципа „ми те специалистите по англо-езичните форуми така пишат“, а още по-лошо е да се водиш от аргументи като „мислех си“ и „реших, че може да е полезно“.
    Аз когато публикувах частичният превод на статията на Сергей Митии „Как заточит нож в поле“ не случайно започнах с изречението, че е „частичен“ превод. Не съм я превел мо-та-мо, а съм използвал само оная част описваща пособия, които притежавам и, които нееднократно съм използвал.
    И друг път сме ти правили забележки, че превеждаш без да проверяваш верността на твърденията. Този път няма смисъл от забележка – резултата е виден от опита на DarkWolf. Не знам дали той се е водил от „гледната точка на бушкрафта“, но се е убедил, че с пила нема да стане. При това той не е имал намерение да се бръсне с брадвата си. Просто е искал да възстанови режещите ѝ свойства.
    Поздрави!

    • зосо, мисля, че отиваш твърде далеч! Понякога забравяш, че освен собствен опит и мнения, във блога си представям и материали, които събирам, обобщавам и превеждам на родния ни език, за да може и други да се запознаят с тях! Съветвам те да прочетеш отново Правилата на блога!

      „Слепия превод“ – моля те! Знам за снизходителното ви отношение, но позволи ми и аз да имам акъл, и да не ям доматите с колците! Какво и как ще представям във блога си, ще си остане мое решение и за напред! Не съм стигнал до тук, защото друг ми е казвал какво да правя! Признавам, че в някои области може да не съм толкова силен, колкото в други, ама пък какво щеше да бъде, ако за всичко не можеше да ми се каже „гък“?! Аз затова като нямам особен опит в нещо, пиша „Това е според еди-кой-си, или по еди-кой-си“. Изцяло за ваше удобство! Да си решава всеки за себе си. Като има несъгласни – пишат. Ама пишат културно!

      В блога ми има вече над 260 публикации. Колко сериозни грешки си засякъл в тях, та натъртваш на „превеждаш без да проверяваш верността на твърденията“, т.е. пишеш неверни неща (забелязвал съм го и на други места, и там също съм ти правил забележки). Ти представяш ли си да бях безгрешен! Опитвате се да насадите мнението, че Стоян не може да мисли, че няма опит, а само превежда едно към едно всеки попаднал му откъс от текст. Моля ви се!

      П.П. Пак ще повторя: „други груби абразиви“!

  14. Говоря конкретно за този материал, а не за „другите“.
    Говоря конкретно за пилите, а не за „другите груби абразиви“ – за тях нямам забележки.
    Продължавай да събираш, обобщаваш и превеждаш. Блога си е твой. Продължавай все така усилено да представяш и преведени материали – в българското интернет пространство има нужда от такива преведени материали. От време на време си задавай въпроса „Защо тоя тъпак, зосо, пише такива гадни коментари?“ Аз писах защо с пила не може да се заточи брадва (качествена брадва), ти тръгна да ми филостофстваш, че „едно време било така“ и, че „според гледната точка на бушкрафта“ било онака. Това не е убедителният начин да защитаваш позицията си. Имено твоята позиция, защото в тази конкретно статия никъде не видях текст, който да гласи „според еди-кой-си брадвите се заточват с помощта на пила“. Разбрахме, че има специални пили за заточване на брадви, но също така е очевадно, че има хора (прочели статията ти) решили, че и обикновените пили стават за тази цел „може би“, защото на показания снимков материал не се вижда нищо специално. Изказах съмнение, че „може би“ затова читателите са се объркали.
    Много хубаво я изяснихме тази ситуация, като каза, че снимковия материал онагледява видовете насечки при плоските пили. Затова са коментарите, за да се внесе повече яснота. От тук нататък, обаче, не ми стана ясно онова с „то не винаги е било така“. Не винаги е било така, но сега е така, а в бъдеще кой знае какво ще е. Като дойде ще му мислим.

    Опитвате се да насадите мнението, че Стоян не може да мисли, че няма опит, а само превежда едно към едно всеки попаднал му откъс от текст.

    Не се опитвам да насаждам мнение. Опитвам се на тебе да ти го обясня, че в някои конкретно области нямаш опит и „слепия превод“ ти играе лоша шега.
    П.П. Не се притеснявай – в блога ти има над 260 публикации с достатъчно на брой сериозни грешки в тях. Включително една цяла сериозно сгрешена статия. Имам предвид концептуално сгрешена, иначе твърденията в нея са верни. 😛
    Поздрави!

    • защото в тази конкретно статия никъде не видях текст, който да гласи „според еди-кой-си брадвите се заточват с помощта на пила“.

      Ами примерно в края на статията пише „По М. Кочански“. Мога да цитирам и други автори, изказали подобно мнение, но щом си достатъчно запознат, та да ми откриваш грешките, явно ги знаеш и по-добре от мен!

      Да взема да ти предотстъпя блога, а? Или да си направиш собствен на същата тематика? Щом си толкова навътре в материята, та да откриваш всичките ми грешки (които са доста(тъчно), и сериозни), ще имаме истински, безгрешен, български бушкрафт блог! Щом без да се интересуваш от материята всичко ти е ясно, явно имаш много по-голям потенциал! Както и от всички експерти от които аз се уча, взети накуп! 😉

      Статията, за която говориш, вероятно е за теста за ядливост на растенията. Въобще не е „изцяло сгрешена“. Знам защо смяташ така. Знаеш и защо аз смятам, че не си прав!

  15. Не извъртай нещата. Не разбирам достатъчно добре от материята „бушкрафт“, но разбирам доста добре материята „ножове“ и „заточване“.

    • Е то пък аз 260 статии за ножове и заточване написах! 😉

      • Всъщност зосо, знаеш, че много пъти съм приемал поправките и неточностите, които си ми показвал, и съм ти благодарил за това. Понякога обаче не съм съгласен с начина по който го правиш. Ето сега например как ще прозвучи на случайният читател този цитат от изказването ти „в блога ти има над 260 публикации с достатъчно на брой сериозни грешки в тях.“? Сещаш се, нали? А после се оказва, че говориш само за статиите за ножовете и заточването (ако съдя по това, че казваш от това разбираш). Те пък въобще не са толкова много, ама нацапаното – нацапано…

        Може би трябва да конкретизираш колко разбираш под „достатъчно“, и какво е „сериозно“?! Най-добре е направо да ги посочиш грешките в коментарите на въпросната статия. Щото така общо казано е много… общо…

        Аз може да не съм силен в ножовете и заточването, но да не ходя с тъпи такива?! Моите брадви и ножове са си достатъчно добре наточени, мога да ти ги дам да се увериш. Явно нещата, които съм писал, все пак работят, и ще работят и за друг, освен мен. Не мисля, че всички трябва, и могат, да са виртуози в тази дейност, като цитираните от теб хора.

  16. Веригите за моторни триони, резачки се заточват с пили за метал само дето са обли !
    Не вярвам веригите да са по-меки от една добра брадва !

  17. Пордния ентусиаст! Славчо, де вземи да заточиш верига за моторна резачка па тогава пиши тука. Да! Пилите са кръгли и са за метал, и струват цели 20лв. парчето! Продават се във фирмените магазини на Хускварна и на Щил. И СА ДИАМАНТЕНИ!

    • Преди години ни беше доста по-евтино сами да ходим в гората със секачите, и да си събираме и извозваме дървата за огрев (не става дума за бракониерство, някой да не се притесни!). Бая резачки съм видял, и все още виждам, като режем дървата на есен. Признавам си, специално внимание на пилите не съм обръщал, но това което съм мярвал, въобще не ми приличаше на диамантени такива. Смятам, че бих ги познал. Виж ако има диамантени с насечка – може да съм се объркал! Следващият път специално ще ги загледам какво ползват. 😉

  18. Диамантени са и са с насечки. И за домашно искам да проучите от каква стомана се изработват зъбците на веригите за Щил и Хускварна, на каква твърдост са закалени и после да направите същото проучване за следните марки брадви: Gransfors, Aberl и Fitzi. После за разнообразие, може да потърсите в гугъл за „Edauchi Ono“ и най-накрая за „Kanbuchi Yoki“. Като свършите с проучването може да продължавате да пишете догатки. 😉

    • Бе аз попрегледах това онова в гугъл, и колкото видях диамантени, толкова и обикновени разни, които ги водят нещо от рода „mill bastard“ и разни такива. Баш са си плоски с единична насечка. Ето това на Гранфорс намерих за брадви, и ми прилича на плоска пила за метал с единична насечка. Не пише да е диамантена, ама ако има такова покритие…
      http://www.ronniesunshines.com/index.php/granfors-axe-machete-sharpening-file.html

  19. А уе *** „Zoso“ що не вземеш да се оттеглиш с достойнсво ,ми само се*еш на ляво и на дясно .
    “ Поредния ентусиаст! Славчо“ точно днес, случайно ги гледа тия пилички в магазина на Хускварна и бяха на два лева парчето (макар че цената няма значение ) но са пили за метал не за керамика. Независимо дали са диамантени или от чам. И съм точил десетки пъти вериги за моторни резачки ,*** .Домашното си го напиши ти и тогава идвай в час , аз отдавна съм завършил.
    А тия японски сатъри за стотици левове си ги *** , аз си имам китайски за десет лева и пее като сече .

  20. Да , да извинявай Стояне ! Благодаря за звездичките !
    Като изям две шепи смлени пуканки и ставам чувствителен към такива „течни шоколади “ като милия и добронамерен колега „zoso“

  21. ехеее слави,ти по-ефтини и от мен си намерил аз за 4 лв си ги взимам 🙂
    за инфо на колегата зосо с такава резачка правя кофражите и покривите по време на работа,явно в пловдив диамантите са по-ефтини хахаххаха
    някой път в стремежа си да излезем компетентни се осираме ама тва си е човешко качество.
    моите ножове се стрема да са ми достатъчно остри за да ми вършат работа,а от клипа на стоян където показа как си точи ножовете имам спомен че не беше много тъп ножа,
    така че и ние простолюбието успяваме някак да си нарежем салама без твоите камъни за десетки левове 😀

  22. Тия бяха на промоция на карловско шосе в селскостопанския център , иначе аз имам две и съм ги купувал преди 6-7 години от съветския пазар по 6 кинта. Едната е почти захабена от работа , другата е чисто нова даже и не знам къде е, може и да съм я подарил щото не я виждам . Отдавна не съм точил вериги откакто колегите видяха ,че не е сложно и почнаха да си ги точат сами .

  23. Абе, аз и по-горе писах „Всеки да си остри кой с каквото му е кеф.“. На мен ми е кеф да имам брадви от прахова стомана, струващи „десетки левове“. Не ви карам да си купувате скъпи брадви, нито ви карам да острите моите брадви, нито ви карам да си купувате скъпи камъни. На последно място – досега никога, ама никога не съм псувал участник в блога или форума. За в бъдеще също нямам намерение да го правя.

  24. Ако с „На последно място – досега никога, ама никога не съм псувал участник в блога или форума. За в бъдеще също нямам намерение да го правя.“ визираш мен , добре е да уточним що е псуване . За мен псуването е от порнографски характер и подобно на теб не съм псувал не само в блога и форума но въобще в публичното пространство никой и по никакъв повод . Но ако за тебе псуването включва обидни думи и изрази то тогава ми се е случвало веднъж и то тук , както и на теб също ?!

  25. зосо ти не ни караш да си купуваме от твойте камъни и брадви,ама в всеки коментар в статия свързана с това пишеш едва ли не че всичко различно от твойто е боклук и никой освен теб не разбира от желязо.явно не се усещаш но това дразни хората.
    идеята на блога и форума е не да се рекламират най най-скъпите железа и камънаци
    ама явно не си наясно с главната идея

  26. След всяко отсечено дърво и евтините цигански и китайски брадви по нашите пазари нямат нужда от точене :D….. бушкрафт-мушкрафт,питайте работници в някой гатер,аз знам поне за два,които използват брадви Gransfors Bruks и по цял ден цепят и сечат а брадвата се точи 1 път на 10 дена 😀 и точно пък една брадва,незнам защо и е бръснеща острота??! За нож разбирам – ама за брадва 😀 сеченето няма нищо общо с бръснещата острота,там не се реже – а чрез силен удар се прониква в дървото,и дори е по-добре брадвата да е с леко замазана заточка,за да не се уврежда острието. А тия заточвания с камъни и пили са отживелица още от социализма. На водни шкурки с мека подложка – така се точи брадва! Защото 90% от брадвите са конвекс!

    • Максимум глупости в минимум обем, ама щом казваш… Малка подсказка: брадвите не се ползват само за цепене! В бушкрафта това даже е вероятно последното приложение.

  27. А дали може да се заточи добре на ъглошлайф или шмиргел?

  28. може разбира се 😀

  29. Със ъглошлайф става много добре с шайба от шкурка (ламели от суха шкурка ) и после продължаваш на ръка с шкурка докато получиш добър ряз !!!

  30. Аз само искам да питам Стоян къде го е намерил точилният камък, защото аз си търся ама само по разни англииски сайтове намирам.

  31. Благодаря, намерих го.

  32. Абе каквото и да чета ножовете си ги правя супер остри, но брадвите така и няма да се науча.Просто немога не че статията не е хубава. Да не се обидиш Стояне 😉

  33. Добър ден. Понеже не видях тема, в която да се споменава за протектор на дръжката в областта на главата, затова реших да си задам въпроса тук.
    Брадвето е Хускварна, къмпинговия модел. Искам са сложа протектор в предната част на дръжката, до главата на брадвата. Чета по разни форуми за ламаринени протектори и в същото време гледам клипове, в които навиват паракорд на разстояние около 15см. Кой от двата варианта е по-добър за този модел брадва и какво, ако връвчицата не е паракорд, ами някаква друга? И изобщо тази връвка пази ли сапа по някакъв начин?
    Сега се сетих и за друго – искам да обработя дръжката с горещо ленено масло, но не знам как да предпазя главата от жегата и дали има смисъл да я пазя. На Опинела му свалях железата и варих дръжката самостоятелно, но тук няма как да стане. Благодаря предварително.

    • С въженцето е по-щадящ вариант. Ламарината обикновено я забиват с гвоздейчета в дръжката. Ако въжето е достатъчно износоустойчиво (като паракорда и други типове найлонови въжета) – ще върши работа, а и може да се смени по всяко време.

      Горещото ленено масло не може според мен да достигне температура, която да повлияе по някакъв начин на стоманата. Иначе би било опасно и да я забравиш на задното стъкло на колата в горещ летен ден. 🙂

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: