„Дневник на пясъчното графство: И есета от тук и там“ е емблематична книга на американският еколог, лесовъд и природозащитник Алдо Леополд (Aldo Leopold). С неговите идеи и работа ме запозна онлайн курс на Coursera, който завърших успешно преди известно време. Курсът беше със заглавие „The Land Ethic Reclaimed: Perceptive Hunting, Aldo Leopold, and Conservation“, и в него основна фигура беше самия Алдо и неговата работа, а най-често споменаваното четиво беше именно тази книга. Затова реших да я прочета цялата, и да направя кратко ревю тук.

Книгата е издадена през 1949 г. – година след смъртта на Леополд – и е сборник от по ранни негови есета. В тях той описва земята около дома си в Саук Каунти, Уисконсин, и застъпва идеята за „земната етика“ (land ethic) – отговорната връзка между хората и земята, която населяват. Тиражът й е над 2 милиона копия, и е преведена на дванадесет езика.

„Дневник на пясъчното графство“ е комбинация между естествена история, художествени описания и философия. Стилът на Алдо е завладяващ и, както отбеляза един от читателите ми – напомня на този на Емилиян Станев.

Съдържанието на книгата е разделени в три основни части. Първата е поредица от есета, обединени под заглавието „Дневник на пясъчното графство“ (Sand County Almanac). Есетата са дванадесет на брой – по едно за всеки месец. Написани са под формата на анекдоти и наблюдения на реакциите на флората и фауната в неговата ферма край Барабу, Уисконсин, на смяната на годишните сезони. В тях са отбелязани и идеите за съхранение на природата.

Втората част – „Есета от тук и там“ (Sketches Here and There) – е ориентирана не толкова към времето, колкото към мястото. В есетата се говори за фермите и дивата пустош в Канада, Мексико и САЩ. В тази част е поместено и знаковото есе, формиращо по-късните виждания на Леополд – „Да мислиш като Планината“ (Thinking Like a Mountain), което преди време преведох и ви представих в категорията „Цитати“.

В последната част са поместени философски есета, обединени под общото заглавие „Крайният резултат“ (The Upshot). Тук Алдо разкрива иронията на съхранението на дивата природа: с цел поощряването на по-голяма признателност и оценка на дивата природа, и намирането на нужната политическа подкрепа, природозащитникът насърчава използването й за развлечения, което в крайна сметка я разрушава. Леополд също така негодува срещу това как политиците, ковящи законите, имат нужда от икономически мотив, който да оправдава съхранението на природата.

Според Алдо ние се нуждаем от по-добро обучение на тема съхранение и опазване на природата. Земята не трябва да бъде разглеждана като стока, която трябва да бъде завладяна или заграбена, а хората да споделят общо уважение и респект към нея, за да спрат да я разрушават. Защото те никога няма да могат да се почувстват истински свободни, ако не останат диви места, където да могат да поскитат.

През 1990 анкета между членовете на Американското дружество за изследване на природата (American Nature Study Society) е избрана за една от двете най-почитани и значими природозащитни книги на двадесети век (другата е Silent Spring). Дори и днес тя продължава да продава по около 40 000 копия на година! Книгата печели огромна популярност, и се описва като „едно от заглавията-еталон в екологичното движение“, и „позната като класическа творба от литературата, посветена на околната среда, съперничеща си с Walden на Торо“.

Книгата наистина е много добра. Препоръчвам ви я с две ръце! Чудно ми е, защо никой досега не се решил да я преведе на български? И защо идеите, изложени във нея, не се изучават в училище още от най-ранна възраст? Особено ако са изложени в този си земен и разбираем стил – това не би представлявало никаква трудност!

Приятно четене!