Отдавна се каня да се похваля с едно от последните ми произведения – ръчно изработена дървена кукса. Какво е кукса и защо е трудно да говорим за съвременен бушкрафт, без да споменем за нея – ще разкажа накратко в следващите редове…

Първо – Що е то кукса?

Куксата (“kuksa” – от фински), е вид дървена чаша, изработена в традициите на „duodji“ – традиционните занаяти на северният народ Саами. Саами са известни със своята самобитност и изключително майсторство в ръчната изработка на всякакви инструменти, пособия от бита, дрехи и вещи. Работейки изцяло с ръчни инструменти, те вплитат в едно ергономичност, практичност и изкуство, за да се получи като резултат уникален продукт, красив и в същото време вършещ точно това, за което е предназначен!

Куксата е един от тези забележителни предмети за лична употреба. Прието е дори по възможност всеки сам да изработи собствената си чаша, според собствените си умения и виждания за това, как трябва да изглежда тя. Това я прави наистина уникална, притежаваща собствен дух и характер. Ето защо, макар да има няколко ясно обособени стила, куксите са толкова разнообразни по форма и големина – малки, големи, с една или две дупки за пръстите, с къса или дълга дръжка, с продълговата или обла форма, със или без вложки от еленов рог, инкрустации и прочее…

Традицията повелява куксата да е изработена от тумор на бреза, който е смятан за най-подходящата дървесина, гарантираща максимално дълъг живот на чашата. Някои кукси успяват да служат вярно на собствениците си през целият им живот! Единственият материал, който се смята за по-добър от този, е тумор от корен на ива (вид върба). Но за съжаление, той се намира в пъти по-рядко от туморите по брезовите дървета.

Куксата се изработва само с ръчни инструменти, макар много днешни майстори да си спестяват време и труд с използването на електрически такива. В най-чистия случай кукса може да се направи изцяло само с помощта на извит нож (мокотауган) и малко помощ то обикновено резбарско ножче. Други често използвани инструменти са облото длето и пилата за дърво. За финалното заглаждане на повърхностите (ако искате да са такива) се използват и шкурки.

Готовата кукса се импрегнира с естествени растителни или животински мазнини за по-добра водоустойчивост. След употреба тя може единствено да бъде изплакната с вода. Използването на каквито и да било измиващи препарати е забранено, защото това може да я повреди!

След това кратко въведение, да преминем към съществената част – моята кукса!

Както вече споменах, желанието ми да имам такава е може би още от времето, в което се появи този блог. За съжаление, стремежа ми да отговоря максимално на традициите при изработката на тази чаша, ме забави толкова много във времето. По-конкретно основното правило – куксата трябва да бъде изработена от тумор на брезово дърво. Както може би се досещате, откриването на такъв тумор не е лесна задача! Освен откриването му, към нея се добавят и други проблеми – не е достатъчно голям, не е на разрешено за отсичане място, не е на удобно за отсичане място, отсичането му ще унищожи цялото дърво, и т.н. и т.н. И така вече най-малко 10 години…

В последно време обаче, се забеляза някакво преоткриване на куксата като емблематичен предмет от екипировката на уважаващия себе си бушкрафтър-традиционалист. Много от колегите във форума и фейсбук страницата ни се пробваха с голям успех в изработката на тези чаши, като почти винаги го правеха от обикновена дървесина на бреза, череша или нещо подобно. Сега те с гордост и удоволствие ги използват, както при собствените си разходки из дивото, така и по приятелски форумни сбирки и срещи.

Това ме накара да преосмисля приоритетите си. Кое беше по-важно: да имам и да използвам собственоръчно изработена кукса, макар направена от обикновена дървесина, или да чакам още неопределен брой години, за да открия подходящия материал за изработката на отговаряща на всички традиционни правила такава? Отговорът дойде бързо. Даже се зачудих защо съм се забавил толкова с поставянето на въпроса! 🙂

И така, оставил традициите за по-късно, започнах да се оглеждам за дърво, от което да направя първата си кукса! Приятел от форума ми подари парче гледичия (дърво, близко до акацията). Почти изцяло сърцевина с приятен цвят и шарка. Той вече беше направил една красива чаша от него.

Първата стъпка беше да сваря трупчето в подсолена вода. Много майстори препоръчват това действие за да се избегнат пукнатините при съхненето. Не е сигурно какво точно действие има тази процедура – някои смятат, че така се освобождават някакви вътрешни напрежения в дървото, а други – че поради хигроскопичното си действие, солта балансира относителната влажност на дървесината, като по този начин й пречи да пресъхне бързо под точката, в която започва напукване. Със сигурност това действиe няма да навреди на дървото, освен това, че няколко от първите питиета в куксата може да имат малко соленичък вкус.

Първо се  започва с издълбаването на вместимостта. Подхванах го още докато парчето беше мокро. И слава Богу – сухата акация е доста трудна за обработка с ръчни инструменти! Всъщност не ми беше лесно и с мократа… (Една бележка: Ако сте изпълнили стъпката с варенето в подсолена вода – задължително измийте и почистете добре инструментите си след работа, защото солта в дървесината може да ги съсипе!).

Реших вместимостта на куксата да има форма на непълна сфера. Освен, че ми харесва повече, така е и по-трудно да се разплиска съдържанието й при сътресения. За издълбаването й използвах основно обли длета, а за корекциите и финалното оформяне и заглаждане – мокотаугана ми и един извит нож на Мора (Mora Single Edge Hook Knife 164S).

Външното оформяне изпълних с мокотаугана, резбарско ножче на Мора (Morakniv 120). Финално я загладих (вътрешно и външно) с шкурка грит 240. Съжалявам, че нямам повече и по-подробни снимки от процеса на изработка, но мисля, че в интернет може да се намерят достатъчно ръководства за това. Може би по-нататък, когато например намеря така желаният и търсен тумор от бреза или корен на ива, ще направя и аз такова ръководство?!

Като финален щрих към уникалността на чашата реших да добавя плочка от полиран еленов рог върху дръжката и да гравирам с пирограф логото на блога ми върху дъното и малко символи около ръба. Плочката еленов рог също е гравирана с традиционни северни мотиви чрез техниката скримшоу (това ми е първи опит!), а символите от лентата около ръба на куксата са традиционни за изкуството и културата на Саами – ловци, мечки, северни елени, лосове и т.н. За закрепване на чашата към колана или раницата добавих кожено ремъче с копче от еленов рог.

Традиционно куксите често не се импрегнират, като се очаква това да стане в процеса на употребата им. Други източници посочват начини за традиционна импрегнация с различни мазнини, с кафе и алкохол, но тук няма да изпадаме в подробности за това кое е най-подходящо, и как да се извърши…

Понеже дървесината на гледичията има слоеве с по-широки пори, които са трудни за запушване и могат да създадат трудности при задържането на течност в чашата, реших да я импрегнирам с някои по-добре полимеризиращи естествени масла. Отвън куксата е импрегнирана с няколко ръце тунгово масло, което след пълно изсъхване и полимеризиране е финиширано с паста от пчелен восък. Вътрешната повърхност на куксата импрегнирах с няколко ръце ленено масло. Тези масла попиват доста дълбоко в дървесината и след полимеризация я защитават много добре от водата. Първите няколко горещи питиета вероятно няма да стават за консумация, но след това се надявам всичко да си дойде на мястото!

Импрегнирането с естествени масла извади и подсили цветовете и красивата шарка на дървото, като в резултата мисля, че се получи една наистина уникална и красива кукса! Вие как мислите?! 🙂