xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Приготвяне на храната в полеви условия: Варене

| коментара 8

Варенето е основна техника за приготвяне на храната в полеви условия. Представлява загряването на хранителните продукти в течност (вода, бульон, мляко) или в наситени водни пари при температура от 100 °С и повече. Повечето съвременни туристически храни стават готови за консумация именно след обработката им с гореща вода.

Ако пътешествате с малък товар, то вероятно ще предпочетете да вземето колкото се може повече храни, които се приготвят чрез варене, защото това решава проблема със трудното почистване на походната посуда, което ви пести време и енергия след един дълъг ден по пътеките.

Съществуват няколко способа за варене: варене в течност, задушаване и варене на пара.

Варене в течност

Най-простият способ за приготвянето на храната се явява варенето на продуктите в течност. Измитите и подтотвени предварително продукти се поставят във вода, бульон или мляко така, че те да бъдат напълно покрити от течността. Варят се в открит или закрит съд. В закрит съд течността кипва по-бързо. В полеви условия е най-практично използването на котле. Загряването на вода за различни цели може да става и във чайник. При варенето трябва да се спазват следните правила:

  1. За да получите по-питателни и сочни ястия е необходимо да поставяте продуктите в гореща вода, която след това бързо да доведете до кипене. Белтъците на повърхността на месото бързо се денатурират, обвивайки го с непроницаема обвивка, като по този начин задържат соковете, белтъчините и разтворимите вещества. Зрънцата на скорбялата в продуктите от растителен произход бързо „бухват“, правейки повърхността им еластична, пречат на проникването на вода и не им позволяват да се разварят прекомерно. Рибата, сушените плодове и някои други продукти се разпадат при внезапното въздействие на високата температура. За да се сварят, те трябва да бъдат поставени в хладка течност.
  2. Течността, в която се варят продуктите трябва да се кипне бързо на силен огън. След това варенето трябва да продължи на по-тих. При бързото варене се губят повече хранителни вещества, изпаряват се ароматните вещества и освен това се разрушава повърхността на продуктите.
  3. При варенето на риба е препоръчително да добавите малко лимонена, винена или оцетна киселина, тъй като тя предотвратява разваряването.
  4. За приготвянето на силни и хранителни бульони (за супи) продуктите се поставят в хладна вода и бавно се нагряват. Тогава белтъците се денатурират постепенно и в течността преминават повече хранителни и ароматни вещества. Варените по този начин продукти обаче стават сухи и безвкусни.

За да бъдат ястията по-ароматни и вкусни, те се варят с различни подправки (дафинов лист, пипер, сол) и ароматни корени (морков, магданоз, лук и т.н.). Най-голямо значение има солта: тя извлича соковете от продуктите. Ето защо за да получите по-питателно ястие, трябва да варите продуктите в неподсолена вода и да добавите солта чак в края, когато продуктите станат меки. За да получите питателен бульон от месо, обратно – солта трябва да се добави още преди да започне варенето. Изключение правят тия продукти, които се разваряват бързо (риба, плодове). Те се осоляват в началото на варенето.

Продължителността на варенето не е стандартна. Тя зависи от вида на продуктите и големината на късовете. Например месото трябва да се вари от 1 до 2.5 часа, докато плодовете значително по-малко.

Тъй като в полеви условия е почти невъзможно да се регулира интензивността на горене на дървата в огнището, а огъня по принцип е силен, то вместо това можете да придвижвате котлето по-далеч или по-близо до пламъка. Аз например използвам дървена тринога, на която окачвам котлето.

Ето триногата и дървената кука в действие. Това е много бърз и удобен начин за окачване на котле над огъня.

Тя се прави бързо и лесно от няколко подходящи дълги пръчки. Чрез приближаването или раздалечаването на долните им краища може да се регулира височината, на която се намира котлето. Подобно нещо може да се направи и с хоризонтално поставена над огъня пръчка, около която се усуква въжето, за което е закачено котлето. Така чрез въртенето на тази пръчка, то се издига или спуска върху пламъка.

Особен вид варене се явява варенето на продукти в малко количество течност или в собствен сос, в закрит съд. По този начин се вари риба, моркови и някои други продукти.

Ако нямате под ръка подходящ съд, в който да варите вода, можете да използвате метода за кипване на вода с горещи камъни. Като съд може да се използва вдлъбнат камък, дупка в земята, издълбано дърво, постлана с водонепроницаема материя (кожа или друга част от екипировката), или друг съд, който издържа на температурата на кипене на водата. Метода се изявява в нагряването на парчета скала (за предпочитане силикатни, защото не се разтварят и замърсяват водата) и потапянето им в съда с водата. По този начин тя кипва, без вместимостта да има пряк контакт с огъня.

Задушаване

Задушаването е варенето на продуктите в малко количество течност (бульон, вода или сос) с различни подправки и корени. Преди задушаването продуктите се запържват леко в неголямо количество мазнина, след което се поставят в котле с малко вода, бульон или сос, както и подправки. Котлето се затваря с капак и се задушава докато стане готово за консумация.

За да се подържа равномерна температура по време на задушаването не трябва често да се повдига капака на котлето. За да не прегори храната, съдът отвреме-навреме се разклаща за да падат събралите се по капака капки вода. Можете да задушавате и незапържени продукти, но в такъв случай трябва да добавите малко мазнина. Така се задушава зеле, спанак и някои други продукти.

Ако нямате котле, може да задушите храната, като изкопаете дупка в земята, запълните я със жар и горещи камъни. Върху тях поставяте завитата в зелени листа храна, добавяте малко вода и затрупвате добре дупката. След необходимото време (в зависимост от продуктите) дупката се разравя и се изважда готовата храна.

Варене на пара

При варенето на пара продуктите нямат контакт с кипящата вода. За тази цел се използва специална посуда, съставяща се от две части, влизащи една в друга. В долната част на съда се налива и кипва вода, а върху нея се поставя горната част с решетчесто дъно така, че продуктите да не допират до течността. Водните пари от долната част проникват през решетката в горната част с продуктите и благодарение на постоянната циркулация ги нагряват и размекват. По този способ продуктите се варят по-дълго време, но са по-вкусни, хранителни, не толкова воднисти и не се разваряват.

При готвенето в полеви условия този способ не се използва толкова често, тъй като той изисква наличието на специална посуда.

По материали от survival.com.ua
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

8 коментара

  1. При едно скитане със сал по Дунав, което продължи около месец, готвехме разни варива на открит огън. Колкото и добре да захлюпвахме тенджерата варивата все миришеха на пушек. Даже понякога имаха толкова гаден опушен вкус та не ставаха за ядене. Опушваше се дори чая.

    След пътешествието научих секрета това да не се случва. Когато се готви на открит огън НИКОГА да не се слага капак на тенджерата, или котлето. Звучи странно, но е факт. Използва ли се капак яденето силно мирише на пушек и не се яде.

    Това правило важи само при готвене на открит огън. Няма проблем, дори е желателно, да се използва капак при готвене върху газов, или спиртен примус.

    • Хм… наистина звучи странно, но щом си го пробвал, значи е така. Аз лично никога не съм слагал капак, но можеше да се случи. Благодаря за съвета! 🙂
      Дали яденето ще се опушва пак , ако не виси директно върху пламъка, а стои на камък до него или върху нагорещена плоча? Ето какво може да се тества следващия път! 🙂

  2. Пак ще се опуши. Аз този секрет го научих от леля, която беше добра готвачка, след като се върнах от сала и се оплаках какво сме яли. Тя пък го е научила от баба. Абе от човек на човек се предават тези работи. Сега малко са позабравени, защото се разглезихме с модерния начин на живот.

    Забележи бабите на село. Щом готвят на огнището на двора никога не слагат капак. Някои от тях даже и не знаят защо, но са запомнили от техните баби, че щом е върху огън тенджерата не бива да се слага капак.

    На дървена печка се слага, но там е друго. Пушека се отвежда навън и не „обдухва“ тенджерата. Затова на такава печка се готви с капак.

  3. Искам да споделя една рецепта, която ползвам когато съм сред природата. Ориза е хранителен и много лесно се готви. Най-хубавото му е, че е лек пресметнато като грамове тежест необходими за едно ядене. От 1 кг ориз човек може стабилно да яде 8 пъти. Доста добро отношение тегло/яденета при няколко дневни излети, или продължителни походи като Ком-Емине например.

    Готвя в класическо войнишко канче като на Стоян, от снимката с дървената тринога. Има го и в неговата статия за походния му кухненски комплект. Все още се намира по пазарите ново и на цена около 3лв. За тиганче ползвам малкия съд на канчето. Допълнително имам и индийско канче от магазин за един лев с вместимост 250 мл. Прилича като да е от неръжаема стомана, но е от някаква неизвестна за мен сплав. Наричам го туристическо канче и го ползвам освен за пиене на вода и чай, също и за мерилка при дозирането на ориза и водата. Струва 1 лв.

    Естествено всички останали продукти нося с мен от града. Трудно се намират в пустоша. 🙂 Тоест рецептата е повече за туристи и скитници по планините и полята като мен.

    Много важно е човек да има алуминиева щипка, защото канчето и тиганчето са алуминиеви и се загряват яко. Няма как да се държат иначе докато се бърка ориза или друго ядене.

    ВАРЕН ОРИЗ

    Необходими продукти:

    1. Ориз 125 грама (точно половин туристическо канче)
    2. Олио слънчогледово (около 4 супени лъжици)
    3. Малка глава лук
    4. Средно голям морков
    5. Чубрика
    6. Черен пипер на зърна (десетина зрънца)

    Изчиствам и нарязвам лука и моркова. Лука режа на ситни кубчета, а моркова цепя на две по дължина и нарязвам на тънки полукръгчета. Вече нарязаният лук и морков временно оставям в тиганчето.

    Загрявам олиото в дълбокото войнишко канче. Слагам лука и моркова. Запържвам докато леко омекнат и лука заухае приятно. Сипвам 2 и 1/2 туристически канчета вода във войнишкото канче и слагам на огъня.

    Измивам ориза три пъти в тиганчето. Слагам ориза и черния пипер във водата в канчето и чакам да заври. След като заври водата се вари около 20 минути. През това време ориза попива водата. В един момент ориза е добре сварен. (проверява се като се дъвче зърно ориз) и е все още лееко рядък. Тогава свалям канчето от огъня и похлупвам с тиганчето. Държа канчето захлупено около 15 минути. През това време не бива да се повдига капака. Целта е ориза да поеме и последната останала вода. Другия ефект е, че зърната не се слепват едно за друго.

    След като минат 15-те минути добавям чубрика на вкус и разбърквам. Ориза е готов за ядене. С това количество един як гладен мъжага би трябвало да се нахрани добре. Или двама по-слаботелесни. Но винаги има изключения. 🙂

    Това е. Би трябвало и човек с никакъв опит в готвенето да се справи.

    Както се вижда аз слагам ориз и вода в съотношение 1:3. Една част ориз към 3 части вода. Знаейки това отношение винаги може да се сготви повече, или по-малко ориз. Аз даже слагам малко повече от 1:3 защото варя без капак и част от водата извира. Добре е да пробвате първо в къщи. В къщи би могло да добавите и малка (400 мл) консерва варен грах. В полето и планината грах не нося, защото консервите са доста тежки.

    • Браво Hobo!
      Сега ако ми изпратиш и снимки от целия този процес (или поне част от него), обещавам да променя коментара в нова публикация в блога. 🙂 (… ако си съгласен, естественно…)

  4. Ще се постарая скоро да направя снимки. Но съм допуснал голяма грешка при писането. НЕ 2 и 1/2 канчета вода, а 1 и 1/2 туристически канчета вода. За да е в отношение 1:3. Една обемна част ориз и три обемни части вода. Извинявам се за typo грешката.

    Освен това да добавя, че лука е траен продукт, може да се съхранява с месеци в раницата. Моркова, ако се сложи веднага след измиване в найлонова торбичка трае повече от две седмици. Неизмит е даже по-траен. Така че не е проблем да се носи и морков една, две седмици.

    Истината обаче е, че лука прави вкуса. Моркова почти не се усеща. Той прави чудесен вид и дава определени витамини. При един поход Ком-Емине авитаминоза едва ли може да се получи. Така че и да свършат морковите, то лука е важно да го има.

    Пробвал съм и само варен ориз във вода, след което гарниран с чубрика и смлян черен пипер. Без мазнина, лук и морков. За гладен човек е пълноценна и вкусна храна. Но приготвен по рецептата си е направо деликатес!

    И последното, което съм пропуснал да добавя. След като сложа ориза във водата да се вари, веднага слагам една изравнена чаена лъжичка сол. (Солта малко забавя процеса на варене. Даже пречи при някои храни, но за ориза не е проблем. Докато се свари се осолява и във вътрешността. Става по-вкусен.

    ВНИМАНИЕ!!! Аз ям определено солено. Вие пробвайте с по-малко сол в началото!

  5. @Hobo: дай някаква идея каква храна може да се носи примерно при преходи от 5 до 9 дена. много мие интересна тази тема с храната видях много списъци с екипировка кои какво носи но за храната не можах да намеря

  6. Аз да не се изкажа неподготвен, но такива дълги преходи предполагат, че ще има налична вода по пътя.. Следователно всякакви варива ще ти влязат в работа.. На Хобо ориза е супер. Стават и всякакви разновидности на спагети и коскус. Можеш да си мъкнеш маргарин (масло) – по мои наблюдения за 5 до 9 дена извън хладилника нищо не му става.. Хляб – прекалено обемен. Зеленчуци – ако съдържат много вода ще са тежки, по добре „дехидратирани“ /сушени/ и после при готвенето ще наваксваш с водата :). Носи подправки – сол, черен пипер, чесън на прах и такива.. Тез неща не тежат, ама с тях и трева да приготвиш – ще е вкусно :). Коментирали сме и бульончетата тука (Гааалинаа Бланка, Бълбук ;). Сушеното месо става.. Ама по скоро е „гевезелък“ ако ме разбираш. За носенето на брашно и приготвянето на тестени изделия Стоян е писал – оставям те да прецениш. Лично аз бих си взел и малко таблетки витамини да наваксвам липсата.. Инак във форума на Оръжие/Туризъм се обсъждаше храна за преходи, и по скоро какво да похапваш по време на ходенето.. Някой предложи комбинацията бадеми/стафиди. Аз добавих и орехи.. През времето на самото ходене това ми идва отлично като източник на енергия.. + че бадемите бяха солени и има няква врътка с „електролитите“ дето не я разбирам.. Но пак казвам – трябва да има много вода 🙂

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: