xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Примитивен „бърз“ лък

| коментара 66

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Пробна стрелба

Една от основните активности на срещата ни на хижа Кръстец, беше изработването на примитивен лък за възможно най-кратко време, и използвайки възможно най-малко на брой инструменти. Тъй като това заинтригува доста хора, смятам да посветя една по-подробна публикация на този процес на изработка на работещ лък, който дори по модерному можем да наречем „лък за оцеляване“.

С какво е важно това умение! С какво би било полезно на увличащият се по бушкрафт ентусиаст?

Първо – лъкът е едно от най-успешните първобитни оръжия, което е запазило това си място доста дълго време, дори в новата ни история. Същевременно, въпреки съществуването и на майсторски изработки, то е със сравнително просто устройство, и работещи негови варианти могат да бъдат изработени без особени усилия от всеки, който що-годе владее движението на ръцете си! 😉

Второ – лъкът, и неговата способност да поразява жертвата от разстояние, увеличава шанса ви „да сложите нещо на масата“, ако случайно ви се наложи да оцелявате в екстремни условия. Тогава няма да разполагате нито с много време, нито с най-подходящите за изработката му инструменти. Майсторски изработените и служещи с години лъкове, обикновено се изработват от специално и продължително сушени дървесини, и са много прецизно издялани и настроени с помощта на цял набор инструменти и приспособления. В Дивото тези неща няма да са ви под ръка. Най-вероятно ще разполагате просто с една брадвичка, и нож, в най-лошият случай – парче остър кремък. И с това вие трябва да успеете да се справите със задачата!

Всъщност, ако се замислим, това е най-истинският бушкрафт лък! Точно така са го правили предшествениците ни – в полеви условия, само с няколко инструмента, и огънят в огнището. Може би и те са си позволявали някои удобства, и са разтягали във времето изработката на по-добрите си екземпляри, но когато ги е притиснела нуждата, са се справяли в рамките на часове, най-много ден.

Много хора смятат, че така са се изработвали и една част от индианските лъкове по време на поход, или война. Примитивните лъкове не са вечни. Колкото и добре да са направени, след известно време те се счупват. За воина това не можело да означава, че е вън от битката. Той е трябвало да си направи нов лък, при това възможно най-бързо в походни условия. Това обикновено означавало използването на сурово дърво, брадвичка, нож, и някой абразивен камък.

Да ни покаже нагледно този процес се зае адашът Стоян от Трявна. Той е майстор в правенето на лъкове (не само примитивни), и вече има опит в тази област. А и доста добре се справя със словесното изложение на теорията! 😉 Както той го нарече „това е изработката на бърз примитивен лък, по начина, по който го правят хората от ПалеоПланет (форум за примитивни технологии)“. Аз само ще си позволя на места да допълвам информацията, и да включа моменти, които не бяха част от представеното на срещата.

Първо започваме с избора на дърво. За целта е подходящ всеки вид сравнително твърдо, и жилаво дърво, което можете да откриете в гората: бук, дъб, ясен, бряст, дрян, леска и т.н. Търсите право, неразклонено стъбло (или клон), което да няма много чепове, възли и усуквания по дължината си. Добре е да е дебело например колкото китката ви, но като минимум можем да кажем, че в средната си част (между двата края)то трябва да е поне 2 см в диаметър. Дължината му може да варира между 120 и 180 см, като 150-160 смятам, че е най-практичната дължина за такъв тип лък.

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изработка на примитивен лъкСлед като сме избрали дървото, започваме внимателно да го оглеждаме. Както каза Стоян: „Представи си лъка в това парче дърво. Ако не можеш да го видиш – тогава го захвърли, и си намери друго!“. Търсим страната, която има най-малко чепове. Там ще е гърбът на нашия лък (страната, която сочи навън от стрелеца).

Изработка на примитивен лъкПреди това обаче, намираме средата на парчето дърво (половината на разстоянието между двата му края) и си я отбелязваме. Поставяме ръката си върху нея, и отбелязваме дължината на дръжката, като предвиждаме и малко разстояние за поставяне на стрелата (фиг. 1-а).

Като намерим правилната страна за гърба на лъка, върху диаметрално противоположната й си правим знак, като сваляме две дълги ленти от кората. Тук ще е „коремчето“ на лъка – тази страна, която сочи към стрелеца.

От тук-нататък започва малко по-грубата работа – премахването на излишната дървесина от двете рамена на лъка. Започваме грубо с брадвичката. Оставяме дръжката, и изтъняваме всяко рамо така, че да преминем сърцевината (фиг.1-b).  Продължаваме изтъняването на рамената, докато станат с дебелина около 2-2,5 см. Много внимаваме да са в една плоскост. Разминаването с повече от 10 градуса не е добре, и ако това стане, лъкът трябва да бъде изправен с термична обработка.

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изработка на примитивен лъкСреща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изработка на примитивен лъкИзработка на примитивен лък

Когато приключим с изтъняването, преценяваме коя е надлъжната ос на лъка. Спрямо тази ос така изтъняваме рамената, че до дръжката да са широки, а към краищата да се стесняват, докато достигнат ширина около 1-1,5 см (фиг.1-с). Работим от двете страни на лъка, гърбът не се пипа!

Премахваме и излишната част от дръжката. Освен странично, изтъняваме рамената и в дебелина, като премахваме материал от коремчето на лъка (фиг.1-d). До дръжката те може да са с дебелина 2-2,5 см, а към върха да достигнат около 1 см. Следим линиите да са възможно най-прави, и изтъняването да е плавно.

Много внимаваме с чеповете в дървесината! Ако са близо до централната ос – няма проблем. Просто трябва да не ги изравнявате, а да си ги оставите такива изпъкнали върху гърба на лъка. Тези, които се падат обаче близо до страничните му линии, трябва или да се избягват, или внимателно да се проследи „потока“ на растителните влакна, и те да не се пресичат. Не прерязвайте чепове! В противен случай ще се образува слаба точка, която може да е причина за счупването на лъка.

Вече имаме грубо изработен лък. Можем да изпробваме как се огъва при опъване. Правилно балансираният лък трябва да има симетрично огъващи се рамена, които да образуват обща дъга, наподобяваща по форма Луната, малко след новолуние (фиг.2). Е, това е бързият ви примитивен лък, и чак такова съвършенство не ви е нужно, но все пак се стремете да наподобите тази форма. Как става това:

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изработка на примитивен лъкПоставяме дръжката на лъка на коляното си, и хващаме с пръсти двата края на лъка. Опъваме към себе си. Лъкът се извива, и трябва на око да преценим формата му. На някои места вероятно той ще се огъва повече, отколкото е нужно, а на други – напротив, ще стои по-твърд и прав. Процесът на отстраняване на тези недостатъци, и придаването на идеална дъговидна форма на лъка се нарича „тилъринг“. Най-грубо можем да го наричаме „настройване“, защото наименованието на термина идва от едно приспособление, което няма име в българския език, а и не ни е работа да го търсим! 😉

Там, където лъкът се огъва трудно, или се образуват по-прави участъци, трябва внимателно да се отнеме материал от  коремчето на лъка (фиг.2). В походни условия това най-лесно става с фино дялкане или стъргане с остър нож. Местата, в които лъкът се огъва прекалено, обикновено се намират между два участъка, които не са изтънени достатъчно. Ето защо внимателно трябва да отнемем материал малко преди, и малко след въпросният огъващ се участък.

Всъщност трябва много да внимаваме точно с тези участъци на силно огъване. Ако ги натоварим прекалено, като силно огънем все още недовършеният лък, то дървесината на тези места, ако не се счупи, то ще се компресира силно откъм коремчето, а влакната й ще се накъсат откъм гърба. Това ще доведе до появата на слаби точки в рамото на лъка, които в бъдеще може да се превърнат в причина за счупването му. За тилъринга може да се говори много, но не това е целта на тази публикация. Това е нашият бърз лък „за оцеляване“. Може да не бъдем чак толкова педантични.

Когато сме почти готови, можем да изрежем улеите за тетивата. Те се правят внимателно на разстояние около 1-1,5 см от върховете на рамената. Не правете улей върху гърба на лъка! Това ще го отслаби. Направете само две странични вдлъбнатини с колкото се може по-гладки очертания (фиг.3-а). За долният връх, където тетивата е вързана с постоянен възел, улеят може да е и едностранен (фиг.3-b). Най-добре е да ги изстържете с нещо, което има абразивен ръб, но става и с нож.

Тук идва момента за направата на тетивата. В екстремни условия ще сте истински късметлии, ако имате под ръка подходящо парче връв. В тетива може да се превърне примерно оплетената сърцевина на паракорд (или подобно му въже), или пък някой найлонов канап, или рибарско влакно. От естествените материали може да се споменат вървите, изплетени от влакната на копривата, кожени ремъци, или сухожилия.

На Кръстец използвахме три ката пресукано изкуствено сухожилие. То е достатъчно здраво, за да издържи на това натоварване. По принцип ви трябва нещо, което да е минимум два пъти (най-добре три) по-здраво, отколкото тягата на лъка. Пример: ако лъкът е с тяга около 20 кг, ви трябва връв, която да издържи от 40, до 60 кг опън. Тетивата се прави с около 20-тина сантиметра по-дълга от самият лък, за да има достатъчно за завръзването й в единият му край (долният). В горният й край просто се прави примка, за да може лесно лъкът да бъде отпускан, когато не се използва.

Поставяме тетивата, натягаме лъка толкова, че в пролуката между дръжката и тетивата, да се побира свитият ни юмрук, заедно с изправеният нагоре палец. Това се прави, за да не може тетивата да удря силно китката ни при всеки изстрел.

Така, както е с тетивата, лъкът може да бъде настроен (тилъринг) още по-удобно. Сядаме на земята, поставяме изпънатите си крака на дръжката на лъка откъм коремчето, и с две ръце опъваме тетивата. Следим отново за неправилни огъвания. Ако има такива – коригираме чрез остъргване на материал от коремчето. То трябва да стане идеално плоско и гладко. Гърбът не се пипа!

Продължаваме тилъринга, докато лъкът започне да се огъва симетрично при опъване на тетивата на разстояние от дръжката, равно на около половината от дължината на самият лък. Това е и дължината на подходящата за него стрела. Това е максималният опън, на който трябва да подлагате лъка си – в противен случай той може да се счупи. Ако при това максимално опъване ви се струва, че лъкът не е достатъчно силен, можете да премахнете по няколко сантиметра от върховете на рамената, да направите нови улеи за тетивата, да направите отново лек тилъринг, и да опитате пак. Процедурата може да се повтаря до тогава, докато силата ви удовлетвори.

Лъкът е вече почти готов! Ако обаче работите със сурово дърво, то влагата в него прави дървесината по-малко еластична, и повече пластична. Това означава, че лъкът ще се огъва с по-малко усилия, ще стреля по-слабо, и ще възстановява първоначалната си форма по-трудно. Ако го оставите така суров, той дори ще се деформира.

Ето защо трябва да изсушим дървесината. Това става най-лесно чрез „изпичане на лъка“. Това е сравнително бързото му и контролирано изсушаване върху гореща жар. Бавно и постоянно движим лъка на известно разстояние от жаравата, докато го нагреем равномерно до състояние, в което е труден за държане в гола ръка. Внимаваме да не прегорим повърхността. Ще усетим, как постепенно лъкът става все по-лек, и по-твърд при огъване. Доверяваме се на усета си, за да преценим кога да спрем. Силата на изсушеният лък се покачва с около 5 кг.

Среща на Кръстец - 22-23.01.2011 - Изпичане на лъка

Ако дървесината е добре изсъхнала, можем дори да полираме повърхността му с някой абразивен камък, или с ножа си. При изпичането останалата върху гърба на лъка кора ще се напука, и ще изпада. Трябва да изстържем остатъците от нея.

Лъкът е завършен! Оставяме го да изстине, и ако искаме да удължим малко живота му – можем да го смажем добре с някаква мазнина. Този лък няма да е толкова добър, колкото майсторски изработените. Няма да е толкова силен, няма да е толкова здрав, и вероятно ще има кратък живот. На вас обаче не ви трябва нищо повече. 40 паундов лък (тяга около 18-19 кг) е лесно да бъде изработен по този начин, и е достатъчно силен, за да убие едно от най-големите животни в северните гори – лосът! Трябва ли ви нещо повече, когато става дума за оцеляване в екстремни условия?!

Видео материал към всичко написано, можете да видите в този клип от срещата ни на хижа Кръстец.

Сега можете да вземете новият си лък и стрели (за тях някой друг път!), и да отидете да се поупражнявате. Какво биха казали, ако ви видят, собствениците на струващи 2000-3000 лв, топлинно виждащи, радарно контролирани, лазерно насочвани, хидравлични, компютърно управлявани стрелящи машини?! Това не ви интересува! Те няма да ви разберат, но нека не ви пука от това! Това е вашият „груб“, но работещ лък, над който не трябва да „треперите“ толкова много!

Написаното в тази статия не претендира за изчерпателност по темата за направата на лък! Изработката на лъкове е истинско изкуство, което не всеки може да усвои в тънкост. Знам, че в коментарите вероятно ще се включат хора, които ще започнат да обясняват как точно става това, и вероятно да съпоставят този примитивен лък с „истинските“. Няма нужда от това! Самият аз смятам да започна след време поредица от публикации, насочени точно към направата на по-съвършени, дълготрайни и прецизно изработени (но все така прости) лъкове. Просто ми трябва още малко време за натрупване на информация, опит, и снимков материал. Нека тази публикация е нещо като увертюра към всичко това! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








66 коментара

  1. Е, дойдохме си на темата. 😉
    Аз няма да вземам отношение, искам да кажа нещо за тетевата. По принцип тя трябва да е от материал, който не се разтяга (т.е. да не е като ластик). 😉
    Дебелината на тетивата е важна – по-тънката тетива е „по-бърза“, но по-нетрайна. Прекалено дебелата тетива „забавя“ лъка и намалава мощността му. Има си една формула за определяне параметрите на тетивата, но тъй като говорим за „примитивен“ лък, правен при полеви условия, това едва ли може да се спази и е без значение.

    Ако има восък – добре е да се навосъчи.

  2. Когато гледах клипа от Кръстец, горе- долу схванах основните неща, но сега с описаните подробности вече ми е съвсем ясно. Благодаря! Ще чакам публикация за стрелите, защото подозирам, че лъкът не е най- трудната част 😀

  3. Аз ще си позволя да бъде лееко критичен, за което (надявам се) авторът няма да ми се разсърди много.
    Статията изглежда сякаш е написана под влияние на прекален ентусиазъм. Говоря не за „техническата част“, а за увода и заключението.
    В началото се споменава, цитирам: „…ако случайно ви се наложи да оцелявате в екстремни условия. Тогава няма да разполагате нито с много време, нито с най-подходящите за изработката му инструменти.“ До тук съм съгласен, но никъде не се споменава как ще се сдобие оцеляващия със стрели. Все пак лък без стрели е като пушка без патрони. 😉
    Накрая на статията се споменава: „На вас обаче не ви трябва нищо повече. 40 паундов лък (тяга около 18-19 кг) е лесно да бъде изработен по този начин, и е достатъчно силен, за да убие едно от най-големите животни в северните гори – лосът!“. Аз лосове не съм лолувал, но съм виждал препариран такъв и трябва да ви кажа, че е ужасяващо голямо животно. Сам с лък направен по този начин не бих тръгнал на лов за лосове. Поне не и сам.
    Мисля, че тук е момента да благодаря на Стоян от Трявна, който косвено, чрез Стоян от Шумен, е споделил знанията и уменията си с нас – читателите на този блог.
    Също като Yavor ще чакам статията за изработка на стрели в условия на оцеляване и може би тогава някои неща ще ми се изяснят.
    Стрелял съм няколко пъти по панаирите с лък и впечатлението ми е, че с 50 килограмов лък (без разните му там макари) си е трудно нещо и изисква практика, и мускули.

    • Zoso, няма защо да ти се сърдя! Не мисля обаче, че съм започнал прекалено ентусиазирано! 😉 И аз знам какво е лоса, най-малкото защото съм бил запален зоолог! 😉 Именно затова и прочетох внимателно 2 пъти написаното, което цитирах. Много от ловните лъкове са ненужно силни, както им казват „overbowed“, за да се постигне по-голяма точност (стрелата лети по права линия на много по-голямо разстояние). Реално силата, нужна на стрелата да прониже смъртоносно животното е доста по-малка. (Виждал съм как ловец с 40-50 паундов лък простреля глиган от 20-тина метра, и стрелата премина изцяло през него, при това при попадение в гръдния кош!).
      Всъщност има една много добра книга: „Hunting with the bow and arrow“ на Saxton Pope. Там има и за силите на лъковете, и за животните, които могат да се убият с тях. Може да й хвърлиш едно око, ако ти попадне.

      За стрелите – да, не писах. Но проблемът е друг: както Вълчан отбеляза, стрелите са не по-малко важни от самият лък (ако не и повече!), и дори най-общото описание за направата на стрели изисква една публикация, не по-малка от тази тук. Ето защо я оставих за друг път. Просто и за нея трябва да събера снимков материал и лични впечатления. Започнах с лъка, не защото е по-важен. И двете части са важни, но се получава малко като парадокса за кокошката и яйцето! 😉

      С две думи: и за стрели ще има! Дори в момента един наръч пръчки съхне окачен на мястото на една картина в стаята ми! 😉 Ще потърпите малко! 😉

  4. 🙂 Пууу дочаках и аз мойта любима тема :Р
    Поздрави!
    Следващата тема ще чакам ти да споделиш личен опит!

    пп. Разстоянието между лъка и тетивата не е само за да не те удря тетивата. Елементарни опити ще ти покажат какво е оптималното разстояние за конкретният лък.

  5. Тази работа с лъкавете е сложна… С 50-килограмов лък практически не е възможно да се стреля, освен ако не си Херкулес. 😛
    В стара Англия стрелците са имали трайни деформации на гръбнака (по което днес се познават техните скелети 😉 ) при положение, че лъковете са били до 40-45 кг. Имало е и по-тежки де, но рядко. Стандартния английски дълъг лък е бил ок 80 паунда.

    Ловните лъкове в Сибир и Сев. Америка (нали говорихме за лосове) рядко надхвърлят 28 кг.

    Силата на опън донякъде определя пробивната способност на стрелата, на много зависи от други фактори като вида на острието, дистанцията, вятъра и пр. По принцип коренните народи в Сибир и Амерека при лов стрелят от дистанция средно 12-15 м. Всъщност в това е майсторлъка при лова с лък и стрели – да се приближиш на нужната дистанция… 😉

    Иначе за стрели, правени на ръка има няколко опции… Аз лично мога да кажа, че една стрела отнема ок. 1 час, стига да имаш стрелоизправяч.
    Зависи какво е дървото за стрела – ако прекалено твърдо или прекалено гъвкаво няма да стане. При първия случай стрелата отива в друга посока, а при втория не се стабилизира след вибрацията (тъй като в първите 2-3 м., че и повече от полета си стралата се извива S-образно).
    Има една индианска поговорка – „С обра стрела всеки лък е добър“ и това е до голяма степен вярно. Айде като се прибера ще напиша нещо за стрелите ако има време. 😉

  6. 50 килограмов лък 😀 брат ми пробвай да вдигнеш торба цимент с трите пръста
    по-голям от 25 кг лък не е нужен щото не е само да го разпънеш а ти трябва и време да се прицелиш аз си бях направил 35кг и като задържа малко по-дълго и почвам да треперя 🙂 а не съм много слаб физически
    а традиционните ловни лъкове (купешките) са към 22кг

  7. bobber, може и да греша за килограмите, обаче като го опънах успях да го задържа опънат за не-повече от 15 секунди. Тези, които са ме виждали на живо ме знаят що за българин съм, торба с цимент мога да вдигна и да я задържа без да я опирам на тялото си за минута-две. Ама дето викаш ти „с три пръста“… 😀
    Общо взето хич не съм в час с лъковете и откровено казано – не умея да си служа с тях. Ако случайно попадна в ситуация на оцеляване ни бих си направил лък, точно поради неумението ми да стрелям с него.
    Иначе Black Wolf е прав: „Тази работа с лъковете е сложна…“

  8. Браво за добре написания текст, много е обяснителен за мен.
    Улеите за тетивата много удобно могат да се издълбаят с режещото шило на някой Victorinox и ще са гладки.

  9. Аз видях на живо как Стоян от Трявна го направи тоя лък за няколко часа , не е лесно , но става . Вярно груб е и изисква малко майсторлък при работа с брадвичката , ала е по силите на всеки по-сръчен човек . Говорим за примитивен лък колкото да си убием някакъв дивеч набързо . Няма да е лесно , но не е невъзможно . След малко практика основните неща се схващат . Вече уцелването , дебненето и успеха са относителни неща . Като не става лос, ще стане за нещо по-дребно или за риба …..По думите на майстора Стоян „това е лък колкото да го ползваш за деня да ти свърши работа , истинският лък е съвсем друго “ . Ясно е че хубав лък , точен и майсторски направен изисква много повече подготовка и умения за изработка . Затова са и толкова скъпи , но тази статия не е за тези лъкове .

  10. Здравейте на всички,доста отдавна чета този блог,интересите ми съвпадат с тематиката му и ми е мн интересно, темата за лъковете ме накара да се включа!
    Първо поздрави на създателя му,и с пожелания да продължава в същия дух да оцелява!!!
    Занимавам се с лъкове доста отдавна правил съм от какво ли не дори и от желязо,в момента съм състезател и треньор по спортна и ловна стрелба с лък.Мога да кажа ,че имам доста натрупан опит.
    Стискам ръка на майстора на лъка който направихте на хижата!!!Надявам се да се запознаем някой път.
    Стрелбата с лък е доста сложна материя и иска много знания и желание за да има успех.
    Няма точен лък има точен стрелец,добрите стрели са фактор за добра стрелба.
    Какво като можеш да направиш добър лък и стрели,като не можеш да стреляш,а и като можеш да стреляш не значи че си добър ловец!
    При лова с лък и особенно на традиционалния,който коментираме ,подбора на стрелитте е нм труден,защото лъковете от този тип са най прости и примитивни и не можем да променяме никакви параметри по тях(сила,вид на поставката)затова нагаждаме стрелите по лъка.Стрелите се подбират:по дължина в зависимост от ергономията на стрелеца,тежест и вид на върховете , твърдост в зависимост от силата на лъка,оперение в зависимост какво ще ловуваме и дебелина в зависимост от материала от който са направени за дадената твърдост която ни трябва.
    Нещата са много за казване и писане,много се надявам да дойда на някоя хижа(на Кръстец нм ми допадна но детето ни е нмого малко да я водим или оставяме)да си поговорим и постреляме!
    На всички запалени по стрелбата и майсторлъка на лъкове,оцеляващи и обичащи природата пожелавам мн здраве и само десетки!
    -Стояне,бъди здрав и все така себеотдаен!!!
    Поздрави!

    • Здравей, Данчо! Много се радвам, че и такива хора се навъртат около блога ми! 😉 Добре си дошъл, когато се наканиш!

      Междувременно те каня във форума. Там има отворени теми и за лъковете и стрелите. Може пък да се разговорим! 😉

  11. Ще го пробвам при първа възможност. Навремето четох статия за лъковете и до колкото си спомням (една памет – женски род, склонна към изневяра) според нея един от най-добрите били лъковете на прабългарите (били от типа съставни) – изготвяли се от близо 20 елемента и с далекобойност 400м. Имали няколко типа върхове на стрели, сред които и броебойни.

  12. Ух, моля не намесвайте прабългарите. Аман от легенди.
    Да, сложно-съставните лъкове са по-добри като КПД, но нито прабългарските са най-добрите, нито дори знаем ТОЧНО какви са били лъковете. Можем да предполагаме по намерените костни накладки. Далекобойността пък съвсем не можем да я знаем.
    Относно лъковете на Балканите през Второто българско царство съм пуснал кратки и тотално неизчерпателни разсъждения тук:
    http://www.modvsvivendi.org/forum_1/viewtopic.php?f=11&t=1054&sid=0c72401e93251977a33162e62a4c4515

    Но тук темата не е за тези лъкове, а за бързият примитивен такъв. Браво за материала. На снимките се виждат твърди и неработещи краища на раменете, но все пак не става дума за дълготраен лък а за такъв за „еднократна“ употреба. Браво на Стоян за лъка и на другият Стоян за статията!

    • Благодаря, Александър!

      Да, има неработещи части на показаният лък. Причината е много краткото време за изработката, и само най-основен тилъринг. В момента лъкът е вкъщи, и колкото повече изсъхва, толкова по-очевадни са твърдите участъци по него. Като изсъхне още малко, ще се опитам да ги коригирам, и ще видим какво ще се получи! 😉

  13. това бай Стоян ли беше, много го уважавам, страхотен нож си купих от него когато беше в Кюстендил

  14. като цяло съставните лъкове са с по-голямо КПД от selfbow-овете което значи че сме имали що годе добри лъкове. далекобойноста не се знае ама и сега има майстори които ги правят по стар обичай …

  15. Майстори, които ги правят „по стар обичай“ има само в моголия и Корея. 😉 Дори в Турция това е изкуство, което се възражда от някои ентусиасти, след като пряката традиция е прекъсната.

    Според мен в заглавието има едно двусмислие. По принцип под „бързи“ и „бавни“ лъкаве в „лъкологията“ се разбира друго – скоростта на раменете, а не времето за изработка. Може би „бързо направен“ би било по-точно. 😛

  16. Black Wolf, аз това двусмислие съм го предвидил, и затова сложих думата „бърз“ в кавички. След това се опитах още в първото изречение да обясня на читателя смисъла на тия кавички. 🙂 Тук в случая „бърз лък“ е нещо като „бързо решение“, а не „бърза кола“. 😉

  17. Май унгарците правеха лъкове-съставни или монголски.Чувал съм, че в древността имали до 300 метра далекобойност, което преди барута си е било непостижимо за други оръжия качество.Също от обща култура знам, че скорострелността на лъковете е била надмината чак в края на 19 век от първите магазини пушки.

  18. и аз за тея майстори говорех черен вълк, то онея лъкове определено не са бързи за изработка щото даже с готови материяли които са трупали години пак ти зимат поръчка за година и половина напред. а за унгарците и аз чух че се мъчат да правят съставен лък като едно време ама наблягат на модерни методи със стара визия

  19. Ако искаш отвори тема във форума, ще бистрим и унгарските лъкове. 😉

  20. Стояне май требе да се запознаеш с бай Дойно от един сайт daobg.com.Той е факир на лъковете и ще те научи на доста работи свързани с лъковете
    http://daobg.com/index.php?showtopic=38808 ето и линк

  21. Радвам се искрено.

  22. Стояне, питай бай Стоян дали ще има път към Кюстендил, защото и дядо такъв нож!

  23. Прекрасно. В интерес на истината аз самият съм се чудил за колко време мога да направя ефикасен лък в полеви условия само с нож примерно.
    Ето една връзка на лък направен от габър за няколко часа. Много любим клип.

    http://www.youtube.com/watch?v=fy4KaGit-xk&feature=youtu.be

    ПП – не съм съгласен с мнението на Черен вълк за английските лъкове. Аз самият съм много запален по този дизайн – Всъщност стандартния английски лък е 120-180#. Това са между 55 – 80кг. Изчисленията са правени на база на стрелата. Пробиването на средновековна броня започва над 3 унции, което прави около 100гр. 80 либри лък е абсолютно неефективен при толкова тежка стрела, а декрета издаден от Хенри VIII за дистанционен изстрел е мин. 200-220 ярда.

  24. може би бъркаш long bow с war bow все английски лъкове се водат
    за war bow и аз знам че има доста силни но техниката на стрелба е съвсем различна
    лъка първо е за лов,после за война, от което следва че ако пред теб стоят към 2000-3000
    антилопи може да се пробваш и с 80кг лък 🙂
    те по същото време са правили и арбалети по 250кг сила на опън
    но сега масовите са 68кг и пак си вършат работата за която са направени
    ПС. ако имаш лък 55-80кг моля ти се прати клип на една твоя тринировка ще ми е интересно

  25. Страхотна статия, амбицирах се да си направя лък 🙂 С нетърпение чакам следващи статии по темата за изработката на лък, който е по-дълготраен и по-фино изработен. Поздрави!

  26. „ПС. ако имаш лък 55-80кг моля ти се прати клип на една твоя тринировка ще ми е интересно“
    Да, донякъде си прав. Първоначално английските лъкова са били значително по-леки и лонг и лар се правят на един и същ принцип, но поради различното си предназначение са им давали сила на бойните лъкове. Действително много трудно се стреля с тежък лък, но всичко опира да практика и техника.
    Това не съм аз…но нагледно се вижда практиката..

    http://www.youtube.com/watch?v=3wBdXcbxrJg

    http://www.youtube.com/watch?v=LG1YwJQtEUs&feature=related

    Това е мой лък 50кг – все още се уча да стрелям с него…с не много завидни резутати..

    http://i51.tinypic.com/v4tidu.jpg

  27. Действително малко хора са способни в днешно време да дърпат 180 – 200 либри. Общо това изглежда така:

    http://www.youtube.com/user/nidrinr#p/f/0/7nPNxTcaZPc

    210 либри – 95кг

    http://www.norwegianwarbows.com/apps/videos/videos/show/13871442-joe-pulling-the-210-w-elm-bow-

  28. хора на който му е интересно да чуе това преди около 1 500 години едно племе оспява да създаде наистина перфекния лък как ли за да стане наистина ка4ествен се искат 20 години да се посади дърво да порасне гледа секи ден и се полагат специални грижи за него след като е расно 18 години се започва сложен поцес при който се уформя като лък след като се отсе4е са нужни още 2 години прес тях се прави нещо което се запазва ве4но.
    от към 900 година до 2011 до днес има само 4 запазени такива никой 4овек в днешно време не може да обясни как са били направени.
    тетивата се опъват се едно галиш косите на някоя принцеса
    а при истрел стрелата се движи със скороста на професионален снайпер а силата няма равна на което и да е огнестрелно оръжие в 21 век.

  29. Не разбирам защо обаче е бил целият този труд само да се направи стрела движеща се със скоростта на професионален снайпер. Един съвременен снайпер с пълно бойно снаряжение може да се движи с двадесетина км. в час максимум, но пък си мисля че ако скочи от достатъчно висока сграда в режим на свободно падане може да развие към 300 км. в час.
    Във всеки случай трябва да намерим професионален снайпер и да го накараме да тича или да го хвърлим от върхът на някой небостъргач, така ще направим коректен анализ съпоставка на тези загадъчни лъкове.

    Освен това има друг неясен момент, косите на принцесата опъваме ли ги или ги галим и съответно тетивата какво я правим?
    Този момент /с опъването на принцесата или частите от тялото и/ също живо ме интересува.

  30. А като се замислиш що тряа да опъваме косите на тая принцеса? Не може ли направо нея да опънем?

  31. „ПС. ако имаш лък 55-80кг моля ти се прати клип на една твоя тринировка ще ми е интересно“

    http://www.youtube.com/user/joroborisoff#p/a/u/1/MsmUont3ON8

    Но мога да пусна само около три стрели подред, след това ми се схващат сухожилията на пръстите с които опъвам и трябва да почина малко за да не си направя травма.

    С тренировки всичко се постига, не е толкова сложно.

  32. ама вий май са шигувате 🙂

  33. ами sea raven виж дал съм такъв пример защото така пишеше в сайта който го гледах смисъл бяха дали такова сравнение а пък опитът е правен със стрелата и сняйпера а защо са си играли по толкова време не знам и на мен ми се струва прекалено много.

  34. Sea Raven сега ти видях клипа,както бях вече казал всеки си избира хобито,щом те кефи
    да пускаш по 3 стрели няма какво да кажа….
    явно вие хора искате да докажете нещо или просто сте се почуствали засегнати от моите изказвания.няма как да ме убедите в нещо което вече знам….просто не виждам къф ви е кефа да ти изтръпват пръстите на всяка стрела само и само щото е имало и някой преди теб който е доказал че може да се стреля с такъв лък.човечеството е доказало че лък за прехрана(което е най близо до идеята на форума макар и да не е желателно без нужда) но,може да е доста по-слаб и точно за това казах че не виждам смисъл от свръх силен.със същата идея мога да ти покажа глиган убит от 22кг лък ;).вече се отказвам да коментирам темата за силата на лъковете щото почваме да се излагаме пред хората.

  35. стоянчо ти кат спреш да гледаш фантастика и да земеш малко да се образоваш тогава ми се прави на интересен 😉

    • Ми то именно защото малко съм се пообразовал на тия теми, реагирах така. 😉 Когато и ти се образоваш до същото ниво, може би и сам ще разбереш нелепостта на изказването. 😉

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: