xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Как да си направим традиционна индианска флейта от тръстика

| коментара 8

Традиционна индианска флейта

Макар много от показаните в този блог неща да могат в някаква степен да бъдат наречени с думата „изкуство“, все пак не помня досега да съм представял нещо, което да може да бъде наречено така, но в оня смисъл на творчество, произлизащо от, и адресирано към вътрешния свят на човека. Една част от примитивните технологии са ориентирани точно към този вид изкуства. Музиката е едно от тях. В тази публикация ще ви покажа как се прави сравнително проста, но поразително добре звучаща тръстикова флейта.

Преди да пристъпим към самото изпълнение, нека кажем две думи за самите традиционни индиански флейти:

Теоретично първообразът на този инструмент е Анасази флейтата, разработена от древните Пуебло. Анасази флейтата от своя страна, произхожда от дизайна на флейтите в Мезоамерика.

Традиционната индианска флейта е най-ранната позната такава, която се състои от две въздушни кухини. Вътрешна стена (понякога наричана „тапа“) в инструмента го разделя на две части: Кухина за бавен въздух (“slow air chamber”, или още „кухина за компресия“), и звукова кухина („sound chamber“, или „тяло на флейтата“, „резонираща кухина“ и др.) Звуковата кухина от своя страна има „звуков отвор“ (наричан допълнително и „истински“ – “true sound hole”), и отвори за тоновете (отвори за пръстите).

Анатомия на традиционната индианска флейта

Кухината за бавен въздух може да служи и като допълнителен резонатор, който при някои флейти може да добави характерен звук. Двете кухини са акустично свързани чрез плитък канал, наречен „комин“ (“flue”), оформен от горната част на тапата и основата на подвижно блокче (наричано „птичка“, „фетиш“, „седло“ или „тотем“).

Материали

Традиционните индиански флейти са били правени първоначално от кости, но сега са изработвани от редица други материали. Хвойна, секвоя и кедър са популярни такива, защото имат приятен аромат. Меките дървесини като цяло са предпочитани от повечето флейтисти, защото изкарват по-меки тонове.

По-твърдите дървесини, като например ореха и черешата, са ценени заради чистия, отчетлив и богат звук. Бамбукът и тръстиките могат да изкарат както мек, така и чист и отчетлив звук, в зависимост от растителния вид и диаметъра.

В последно време майсторите на флейти експериментират и с някои по-екзотични материали, като например дървесини от дъждовните гори, керамика, стъкло, и разбира се – пластмаса.

Моят избор на материал е тръстиката Arundo donax. Макар тя да не е местен вид за флората на Северна Америка, тя доста наподобява по строеж и качества някои традиционно използвани местни видове тръстика и бамбук.

 Изработка

При конструирането на традиционната индианска флейта обикновено са използвани мерки, базирани на размерите на човешкото тяло:

  • дължината на флейтата е трябвало да бъде разстоянието от вътрешната страна на лакътя – до върха на показалеца
  • дължината на кухината за бавен въздух (мундщукът), както и разстоянието между звуковия отвор и първия отвор за пръстите – колкото ширината на юмрука
  • разстоянието между отделните дупки би трябвало да е ширината на един палец
  • разстоянието от последната дупка до края на флейтата – обикновено колкото ширината на юмрука

Изработвайки моята флейта, аз се придържах към размерите, посочени от един доказал се майстор на традиционни флейти – Charlie MatoToyela. Ще ги упоменавам поотделно, когато стигнем до всеки един от тях. Да започваме!

В този случай ще правим флейта със средни размери – дължина около 43-45 см, и диаметър 15-16 мм. За целта си избираме парче тръстика, което отговаря първо на тези две изисквания. По принцип камерата за бавен въздух (мундщукът/участъкът от горния отвор на флейтата, до „тапата“) е добре да е дълъг около 13 см. Затова отрязваме тръстиката така, че разстоянието от горният край, до първият възел да е с тази дължина. Дължината на останалата част от флейтатата (от „тапата“ до долния край), трябва да е около 30 см, но е добре да се отреже с аванс – поне 33 см (или обща дължина на флейтата – поне 46-7 см). Този аванс по-късно ще ни е нужен при настройването на точната тоналност.

Традиционна индианска флейта - Дължина Традиционна индианска флейта - Мундщук Традиционна индианска флейта - Дължина до края

При всеки възел на стъблото има вътрешна стена, която разделя междувъзлията на отделни камери. Точно тази стена ще ползваме в ролята на „тапа“. Ето как изглежда тази стена в напречен разрез:

Традиционна индианска флейта - "Тапата"

В идеалният случай междувъзлието на подбраното стъбло тръстика може да е по-дълго от 33 см. В противен случай близо до долният край на флейтата ще имаме поне още един възел (както е и в моя случай!). Тази преграда обаче не ни е нужна, и ще трябва да я премахнем възможно най-пълно! За целта може да се използва подострена пръчка или метален шиш, след което остатъците от преградата да се премахнат напълно с помощта на кръгли пили. Само внимавайте да не бръкнете прекалено дълбоко, и да пробиете и преградата на горния възел!!!

Традиционна индианска флейта - Пробиване на долният възел Традиционна индианска флейта - Пробиване на долният възел

Сега е време да се захванем с най-важната част на флейтата! Тази, от която зависи дали тя ще се превърне в истински музикален инструмент, галещ ухото – или просто в свистяща и виеща тръба! 🙂 Тази част се състои от вече споменатата „тапа“, отворите за постъпващия въздух и за звука, и каналът който ги свързва.

Като начало си отмерваме по около 2 см от всяка страна на възела. С помощта на пила за метал, или на лентов шлайф, изпилваме този участък така, че да се образува равна платформа. Пак от двете страни на преградата на възела, на разстояние около 2 см една от друга, пробиваме с помощта на малко свредло две дупки (както е показано на снимката по-долу). Те ще ни служат като ориентир колко да продължим с изпиляването на участъка.

Традиционна индианска флейта - Участъкът за "тотема" Традиционна индианска флейта - Участъкът за тотема Традиционна индианска флейта - Участъкът за тотема

Можем да продължим с изпиляваме платформата, докато не достигнем дебелина на остатъка от стъблото в дупката не по-малък от 1.5 мм. Друг ориентир е изпилване до положение, когато ширината на платформата стане поне 9-10 мм. И основно и много важно правило!!! – платформата трябва да е идеално равна! Това може да се провери лесно, когато се погледне в профил:

Традиционна индианска флейта - Участъкът за тотема отстрани

Следващото нещо, което трябва да направим, е да превърнем двете пробити дупки във квадратни отвори с дължина на страната около 6 мм. Гледаме да са успоредни както една на друга, така и на централната линия на флейтата. Освен това разстоянието между тях двете (най-близките им страни), трябва да е между 15 и 20 мм. Работата може да се извърши много прецизно и удобно с помощта на малки резци и фини пилички за метал.

Традиционна индианска флейта - Отворите за въздуха и звука

Както се вижда от снимката по-горе, страната на платформата, която сочи към горният край на флейтата, оставяме да е с резки, четвъртити очертания. Това ще помогне за по-доброто фиксиране на блокчето (тотем) по-късно. Долната страна обаче, която се намира след звуковия отвор, трябва да скосим плавно и внимателно, както е показано на снимката в профил по-долу:

Традиционна индианска флейта - Скосяване на участъка след звуковият отвор

Когато сме готови с тези задачи, преминаваме към издълбаването на плиткия канал, който свързва двете дупки. По него въздухът от камерата за бавен въздух ще достига до звуковият отвор, където разцепвайки се от насрещния му ръб, ще създава звук. Очертаваме го с помощта на две линии, свързващи близките ъгли на двете квадратни дупки, и след това внимателно го издълбаваме с помощта на малко длето, пиличка за метал или фина шкурка. Каналът не трябва да е много дълбок. 3/4-ти от милиметъра са идеални. Ако го направите прекалено дълбок – флейтата ще свири някак „въздушно“ (с повече свистене), и въздухът ви ще стига за по-кратък интервал на свирене (на един дъх). Има начини за коригиране и на този недостатък, ако направите тази грешка, но те не са обект на днешната публикация, така че ще ги пропусна.

Традиционна индианска флейта - Каналът за "комина" Традиционна индианска флейта - Издълбаване на "комина"

Когато сме готови с канала, трябва да заострим ръба на звуковия отвор, който се пада срещу току-що издълбаният канал. Това става с помощта на малка пиличка, която вкарваме под ъгъл в отвора, и изпиляваме ръба така, че да се образува нещо като нож, разцепващ въздуха движещ се срещу него. (вижте и схемата на устройството на флейтата по-горе). С две думи: страната на звуковият отвор, която е откъм долният край на флейтата, трябва да е с вътрешно заострен ръб. Отгоре си остава плоска.

Следващото по ред действие е изработката на блокчето (тотем), покриващо дупката за въздуха и издълбания канал, образувайки по този начин „комина“, по който въздухът от кухината за бавен въздух достига до звуковия отвор. Традиционно този „тотем“ често представлява дървено блокче, върху което е издялана фигурка на птица, вълк, или друго животно. Най-простият начин обаче е, да използваме непотребен участък от същото парче тръстика, от което направихме и тялото на флейтата. За целта отрязваме парче с дължина почти колкото плоската платформа с квадратните отвори. Поставяме го изправено на работният плот и с помощта на остър нож отцепваме дъга от окръжността му (както е показано на снимката).

Традиционна индианска флейта - Изработка на блокчето "тотем"

Получаваме правоъгълно парче от стъблото, което с помощта на шкурка, пила, или лентов шлайф изглаждаме отдолу така, че да стане идеално равно и гладко. Все пак то трябва да приляга плътно върху повърхността на платформата с квадратните дупки. Когато постигнем това, издялваме го странично да стане толкова широко, колкото е самата платформа. След това измерваме колко е разстоянието от горният край (към мундщука) на платформата, до горният ръб на звуковия отвор. Т.е. блокчето трябва да покрива платформата толкова, че звуковият отвор да остане открит.

Традиционна индианска флейта - Поставяне на блокчето

Сега вече можем да го пристегнем здраво с помощта на кожено ремъче. Кожата е идеална в случая, тъй като има известна еластичност, която предотвратява охлабването на намотките на по-късен етап. Сега вече можете да тествате флейтата си! Тя би трябвало да изкарва чист и постоянен звук.

Традиционна индианска флейта - Пристягане на блокчето "тотем"

Стигнахме до дупките за пръстите. С тяхна помощ флейтата ни ще може свири различни тонове. Започваме измерването на разстоянията от заостреният ръб на звуковия отвор – в посока надолу към края на флейтата (както е показано на снимката по долу):

Традиционна индианска флейта - Измерване на разстоянието за дупките

Флейтата, която ще правим, ще е с пет дупки. Такива са много от традиционните индиански флейти. Та, започвайки от ръба на звуковия отвор, разстоянията до всяка една дупка са, както следва:

  • първа дупка – 105 мм
  • втора дупка – 122 мм
  • трета дупка – 165 мм
  • четвърта дупка – 194 мм
  • пета дупка – 219 мм

Традиционна индианска флейта - Първите две дупки Традиционна индианска флейта - Последните три дупки

Дупките по принцип са с диаметър около 6 мм, но е добре да започнете с по-малки – примерно 4.5 или 5 мм. Това ще ви е от полза, ако искате да настроите флейтата към конкретна тоналност. Аз пробих дупките със свредло, след което, при настройката на тоновете използвах за оширяването им малка кръгла пила. Дупките могат да бъдат пробити и разширени и с нажежена метална пръчка, както всъщност правят и много от съвременните майстори на традиционни флейти.

Традиционна индианска флейта - Дупките са разпробити

Като цяло, флейтата ни вече е готова. Остана една последна стъпка, която е малко по избор – да я накараме да свири в точната тоналност, и с точните ноти! Днешните традиционни индиански флейти основно са настройвани на вариация на минорна пентатонична скала, което дава на инструмента този отличителен тъжен и меланхоличен звук. По-късно някои майстори започват да експериментират с различни скали, давайки на изпълнителя нови мелодични възможности. Освен това, днешните флейти обикновено са настроени в концертни гами (като Ла и Ре), така че могат лесно да свирят заедно с други инструменти. Много традиционни флейти са настройвани и с основен тон Ре, Ми и Сол.

За тези, които не целят такава точност – можете да го направите и само „на ухо“ – докато ви хареса! А иначе всичко става по следният начин: Избираме си основен тон, в който ще свири флейтата. Това често е Ла. Как става настройването на този основен тон – много лесно:

  1. Намираме си някакъв уред за настройка на музикални инструменти. Има множество подходящи аплети за смартфони и таблети.
  2. Запушваме всички дупки на флейтата, и изсвирваме постоянен звук. При дадените размери, вероятно този звук ще е някъде по-ниско от Ла. Ако е по-висок – ще трябва да преминем към настройка в друга тоналност – Ла диез, Ре и т.н (всъщност, като начинаещ, аз прекалих със скъсяването, и се наложи да настроя флейтата си на Ла диез).
  3. За да достигнем до желаният тон Ла, започваме малко по малко да скъсяваме флейтата откъм долният край (затова си оставихме аванс в началото!). Колкото по-близо сме до целевия тон – толкова по-малко отнемаме от края на флейтата! Накрая е добре да се работи внимателно само със шкурка или пила! Тонът Ла има честота 440 Hz. Ако сме под 440 – скъсяваме, ако ги преминем – значи сме отишли твърде далеч! Тогава има два варианта – или да преминем към друга тоналност, или да направим една друга корекция, чрез поставяне на допълнителна тапа с дупка в долният отвор на флейтата, но това е съвсем друга тема, да не се отплесваме!

След като вече сме настроили основният тон на флейтата – преминаваме към настройката на отделните дупки за пръстите. Тонът на всяка дупка се настройва, когато е отворена не само тя, но и всички по-долу от нея! Ако основният тон е, както казахме, Ла – то тоновете на дупките трябва да са, съответно:

  • всички дупки затворени – Ла
  • отворена пета дупка – До
  • отворени четвърта и пета – Ре
  • отворени трета, четвърта и пета – Ми
  • отворени втора, трета, четвърта и пета – Сол
  • всички дупки отворени – Ла

Настройва се винаги най-горната отворена дупка! Настройката винаги започва от най-долната дупка, и се прехвърля на следващата чак след като е достигнат целевия тон! Т.е. първо започваме с настройката на пета дупка. Ако сме направили всичко както трябва, то тя ще свири малко по-ниско от До. За да направим До-то точно, започваме леко да оширяваме дупката. След всяка малка корекция проверяваме колко сме близко. Когато сме готови – преминаваме към следващата дупка, и така докато при всички отворени дупки флейтата изсвири отново Ла. Т.е. правилото е следното – ако тона е по-нисък – оширяваме дупката, ако е по-висок – лошо, трябва да преминем към други корекции, с които в тази публикация няма да ви занимавам!

Ако всичко е минало както трябва – вече си имате една красиво звучаща тръстикова индианска флейта! Тъжният й, меланхоличен звук няма начин да не впечатли както вас, така и познатите ви – гарантирам! 🙂 Един финален щрих е импрегнирането й (вътрешно и външно) с някаква мазнина (растителна или животинска), за да стане по-устойчива на външните условия. В случая използвах ленено масло.

Традиционна индианска флейта - Завършен вид

Ето кратка демонстрация с моето творение, която снимах набързо, още в работилницата. Ще предупредя да не се подигравате! 🙂 Аз не съм музикант, не знам колко имам умения и ухо за да бъда такъв. Просто си поекспериментирах, и се опитах да наподобя някои техники, използвани от майсторите!

Като за първа флейта крайният резултат, поне на мен лично, ми допада! С времето може да станем и по-добри! Евентуално може и да се научим да свирим на нея, само да има време и мерак! 🙂 А иначе, като заключение, ще спомена един интересен факт: Едно проучване, изследващо физиологичните ефекти от свиренето на традиционни индиански флейти открива забележителен позитивен ефект върху непостоянството на сърдечния ритъм – показател, който е индикатор за устойчивостта на стрес!

*П.П. – Извинявам се на всички музиканти за евентуално допуснатите грешни или неточни музикални термини! Както казах, не съм музикант, нямам музикално образование, и в момента нямам време да придобивам такова! 🙂 Съжалявам!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

8 коментара

  1. Като за първи опит за свирене много ми допадна, че и индианска мелодия се получава от флейтата. Браво!

    п.п. а в гората може би ще звучи още по-добре … 😉

    • Е тя за там е направена!! 🙂 Всъщност ще звучи добре и в разни каньончета, отвесни скали и широки пещери и т.н. 🙂

      Само някой път като я донеса на някоя сбирка да не викате „Оф, тоя де го донесе тва чудо, наду ни главата да вие!“ 😀

  2. Хубав инструмент, благодаря за информацията.

  3. Stoyane sledvah instrukciite ti no fleitata stana slaba i piskliva osobeno kogato zadurja vsichki dupki.Shte e dobre da mi kajesh ot kakvo moje da e tova i prilojenieto koeto ti polzvashe za nastroikata na tona.
    Izvinqvam se za greshkite no sum ot telefona.
    Blagodarq!

  4. Не знам, може да са много причините, като например недостатъчно дълбок улей при звуковия отвор, недостатъчно широки дупки, недобре направен ръб, който разцепва въздуха, ненапасната дължина на флейтата или комбинация от няколко от изброените! Трудно е така само по описание да преценя къде е проблема.

    Приложението за Андроид, което ползвам, се нарича gStrings.

  5. Blagodarq za informaciqta opredeleno mi beshe ot polza za napravata na fleitata mi .Istinata e che s principa probva greshka chovek se uchi i uporitos, tyrpenie se postiga vsichko . Az se nauchih i da pravq quena flute syshto dosta silen instrument blagodarenie na hora kato teb mesi oshte vednyj 🙂

  6. Поръчах в сайта и подарих флейта на приятеля ми. Много й се радва. Професионално и чудесно изработена. Страхотно отношение. Благодаря много.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: