Толкова нещо изписах за мокотаугана. Щеше да е срамно, ако не бях си направил един, и не бях го изпробвал. Ето в следващата публикация ще опиша най-основните стъпки при направата и заточването на мокотаугана. Паралелно с това ще показвам и как аз съм се справил с задачата. 🙂
Как се прави Мокотауган (Извит нож)
Острието
Острието на мокотаугана, както писах вече в предишните си публикации, може да се направи от много различни метални предмети и инструменти. Такива са дървообработващи инструменти, триони, кутери, ножовки, пружини, ресори, и т.н. Една от подходящите стомани за това е L6, от която често се правят дискови и лентови триони за дърво. Един от най-често използваните за направата на мокотаугани предмети обаче, е пилата (за дърво или метал).
Ако решите да си направите мокотауган от пила, то намерете такава, която е с дължина от 20 до 25 см, и ширина около 19 мм. Най-общо стъпките са следните:
- Нагрейте пилата до черешово червен цвят (около 1250 градуса). След това я оставете да изстива бавно (най-добре увита в азбестова вата или пепел от огнището). Това ще разкали (отвърне) стоманата, и ще я направи по-мека и лесна за по-нататъшна обработка.
- Изпилете „зъбците“ на пилата, докато повърхността й стане гладка. Ето защо пилите с по-фини зъбци са по-подходящи в случая.
- Направете първоначалното заточване на ножа. То е едностранно. Поставете пилата под около 40 градуса и пилете, докато ръбът стане почти остър (малко под милиметър дебелина).
- Извийте върхът на острието в желаната за вас форма. Формите са най-различни, и зависят от приложението на самият нож. Извиването може лесно да стане около рогът на наковалня, или около два болта, стегнати в менгеме. Примерно стягате върха между двата болта и извивате острието (около режещият ръб), докато придобие желаната форма. Може също да направите предварително форма от дърво, около която с дървен чук да огънете острието чрез чукане.
- Острият край на танга (дръжката) на пилата завийте под прав ъгъл, в посоката на извивката на острието извивката на острието. Някъде можете да срещнете указания, да го направите в противоположната посока, като после дръжката се поставя по по-различен начин. Аз обаче предпочитам този.
- Закалете острието като отново го загреете до черешово червено, докато загуби магнитните си свойства. Можете да пробвате това, като с клещи хванете малък магнит, и го допрете до загрятото острие. След това потопете горещото острие в някакво масло (машинно, олио или зехтин).
- „Отвърнете“ леко острието, като го поставите във фурна при температура около 200-250 градуса за около час, след което го оставите да изстива бавно, в продължение на цяла нощ.
Понеже не успях да намеря необходимата стомана, а и засега нямам всички необходими ми инструменти и удобства, за да се справя сам, реших да поверя изработката на първия ми мокотауган на майстор. Моето острие го изработи Дядо Благо, на напълно прилична цена. Приблизителните размери взех от извитият нож на Рей Миърс, който той използва в последната си поредица „Northern Wilderness“. Не знам точната стомана, но се уверих, че е достатъчно твърда, че да ми заобли зъбците на една от ножовките, с които се опитах да отрежа част от върха, понеже нямаше нужда да е чак толкова завит. 🙂
Дръжката
Принципно за целта е идеално парче клон, което е с подходящата извивка. Правата част трябва да е малко по-дълга от ширината на четирите ви пръста, а извитата (обикновено под ъгъл между 30 и 45 градуса) част – между 5 и 7 см, в зависимост от ръката и предпочитанията ви. Първоначално бях намерил подходящо парче суха трънка, от която да направя дръжката. Издялах я грубо, но беше вече късно, и я оставих за довършване на другия ден. На сутринта разбрах, че за съжаление цялата се е нацепила, при това лошо. Явно е съдържале прекалено много влага в себе си, и бързото изсъхване я е нацепило.
Понеже не ми се търсеше нова, която се налагаше и да суша, направо намерих една дъбова цепеница от дървата за огрев, и си взех необходимото парче. Издялах го в необходимата (а и по предпочитанията ми) форма, с помощта на двете ми Мори – Класик 2 и 2000.
Улеят на задната страна издълбах с отверка, подострена под формата на длето, а финото изглаждане на ръбовете направих с Викторинокса ми. Принципно е добре улеят да е достатъчно дълбок та върху поставеното в него острие да може да се постави подходящо по форма парче дърво, което да затваря плътно оставащото пространство. Това е особено добре да се направи, когато острието е изготвено от пила. Моето обаче беше по-широко и с дълга извивка при дръжката, която не позволява много вдълбаване. Направих улея така, че само острието да потъне в него. Стана достатъчно стабилно.
Също така някои майстори препоръчват улея да е разположен така, че извитата част, освен да сочи в посока навън от тялото при правилно държане, също така да е под ъгъл между 30 и 40 градуса нагоре, спрямо плоскостта на острието. Моята дръжка не я направих така, защото за това се досетих чак след кратката работа с ножа ми, която ме накара да се разтърся за информация. Не че това е голям проблем. Ножа пак си е също толкова функционален – просто е една крачка по-близо до идеалната ергономичност. Всъщност традиционната дръжка е точно с извивка, която лежи в равнината на острието, но този допълнителен ъгъл дава захват, позволяващ по-голяма сила и точност при дълбаене. Ако смятате да ползвате ножа си предимно за това – можете да обърнете внимание на този съвет.
Ето две стари рисунки за малко по-различна изработка и поставяне на острието и дръжката:
Последва фино изглаждане на повърхността на дръжката с шкурка номер 240 и търкане със стоманена вълна. Повърхността по допир заприлича на стъкло! 🙂
С помощта на нагорещена карфица прогорих стилизиран образ на гекон (логото ми) върху горната част на извивката. Хубаво е, когато по този начин се „разкрасяват“ ръчно направените предмети. Придава някаква уникалност и индивидуализъм.
Трябва да се погрижите за предпазването на дървото от вредните въздействия на средата. За целта първо пропих моята дръжка със зехтин, а след това я киснах около час в разтопен восък от свещи. Други, по-добри варианти са, да направите смес от пчелен восък и ленено масло, докато получите желеподобна смес, която да се разтопява на водна баня. В нея можете да киснете дръжките, докато спрат да попиват повече.
Острието и дръжката са готови, време е да ги сглобим. Поставяте острието в улея, като гледате да пасне възможно най-плътно. Моето например така добре пасваше, че просто беше като залепено там. Ако обаче вашите са по-свободни, можете да използвате някакво епоксидно лепило или борова смола. По-старите майстори са ползвали боровата смола, лепило от риба, лепило от кожи, лепило от копита и сухожилия и т.н.
За по-добра фиксация на острието, а и подсилване на самата дръжка и сцеплението й с ръката, върху нея се навива много стегнато някаква връв. Добре е предварително да се направи леко понижение в повърхността на дръжката, върху което да се навие връвта. Така тя няма да се размества и ще си стои здраво на мястото. В миналото са се ползвали различни върви от растителни (ленен конец), или животински материали, както и ленти, изрязани от животинска кожа. Някои дори са ползвали рибешки черва. Кожата се навива, докато е мокра. След изсъхването си тя се свива и стяга много здраво дръжката.
Навиването на връвта става най-добре, като стегнете внимателно дръжката на ножа в менгеме, а връвта навиете на парче пръчка. Така имате много по-голяма сила при навиването и стягането й. Много от по-старите мокотаугани са намирани, и се правят все още, с навита около дръжката тел, най-често медна. Това обаче е трудно. Телта много трудно се навива стегнато, и много трудно се подсигурява срещу разхлабване.
След навиването някои източници препоръчват боядисването на връвта в червен цвят (цвета на всички инструменти за дърво), за да се предпази от влага и слънце. Аз използвах капронов конец, който по към краищата залепих добре със секундно лепило, а след това колкото можах го пропих със восък.
Ако острието на мокотауганът е доста извито (както например в моя случай), то няма как да направите стандартна кания за него. Някои хора предпочитат да увият острието в парче кожа, за да го предпазят, както и да предпазят другите предмети от него. Така правя засега и аз. Друг вариант е да се използва парче здрава тъкан. Най-доброто решение обаче е следното: в парче дърво се издълбава или прогаря улей, в който идеално да пасва извитото острие. След това парчето се изрязва в по-естетична форма, като му се премахва излишният материал. Острието се поставя в него, а отгоре може да бъде закопчано с каишки, или увито с парче кожа или плат, за да не се измъква. Може би нещо подобно смятам да направя някой ден за моят мокотауган.
Ножът вече е готов, следва малко по-фината част – придаването на работна заточка!
Заточване на Мокотаугана
Естественият въпрос на човек, свикнал с конвенционален тип ножове, при вида на мокотаугана е: „Как се заточва това нещо?!“. Всъщност нещата изглеждат по-сложни, отколкото са всъщност.
Както казахме, първоначалната заточка се прави под 45 градуса, когато металът все още не е закален. Аз обаче лично за мен смятам, че 45 градуса е малко множко за нож, с който се работи предимно върху дърво. Повечето ножове имат ъгъл на острието 40 градуса (по 20 от двете страни), а и така острието става по-резливо. Първоначалното придаване на „скоса“ става най-лесно с пила и стяга или менгеме.
За получаването на работна заточка имате нужда от фини точилни камъни. Те обикновено са скъпи, затова моето (а и не само) решение е шкурката с различна големина на зърната. Използвах поред шкурки с номера съответно 160, 240, 320, 500, 800, 1500 и 2000.
Първо започваме със гърба на ножа, който трябва да е идеално плосък. Върху квадратно дървено трупче залепих първо по-груба шкурка. Поставяме острието плоско върху повърхността, без никакъв ъгъл. Целта е да изравним евентуалните вдлъбнатини и неравности на режещият ръб, преди да започнем заточването на скоса. Ако такива вдлъбнатини съществуват, после ръба на острието може да стане вълнообразен. С известен натиск и движение с посока срещу режещият ръб, и малко със странично движение, движим острието надолу по шкурката. Правим го, докато целият ръб стане равен. С извивката е малко по-трудно, но се схваща бързо.
Следва заточването на скоса на извивката. Върху кръгло парче дърво с диаметър, който е подходящ за извивката на ножа, залепяме отново от по-грубата шкурка. Аз използвах стара дръжка от тесла, която направих идеално кръгла чрез полиране със шкурка. Стават и дървените дръжки от метли, както и друго подходящи предмети. Поставяме горният ъгъл на извивката върху повърхността на шкурката под ъгъл 40 градуса (какъвто е скоса) и с натиск движим острието напред, като в същото време придвижваме и извивката така, че триенето да премине през възможно най-голяма част от нея. Участъкът, в който скоса няма извивка, можете да заточите отново с квадратното трупче. С него ще ви е по-лесно.
Всички стъпки тук повтаряте отново, всеки път с по-фина шкурка. Накрая след последното заточване върху режещият ръб ще се образува „мустак“, който можете да премахмете откъм гърба на ножа, както при първата стъпка.
Ако премахвате ненужен материал, следствие на нараняване на вече съществуващо работно заточване, то направо започвате със заточването на вътрешният скос. Когато получите „мустак“ по цялата дължина на острието, тогава го премахвате внимателно чрез триене откъм външната, плоска страна на ножа.
Коничните точилни камъни също са добри за придаването на работна заточка на мокотаугана.
Последната стъпка е финото полиране. Това не е само „за гъзария“! Финото полиране прави режещият ръб като бръснач, но и го предпазва от бързата загуба на „ряз“, като премахва (доколкото може) миниатюрното назъбване, подобно на трион. Пък и изглежда страхотно! 🙂
Върху същата кръгла дръжка залепяме парче естествена кожа, с „рошавата“ страна нагоре. Намазваме хубаво със полираща паста. Аз използвах най-фината – номер 3 ако не се лъжа, но вероятно по-бързо би станало със универсалната. Просто ще ви спести време при полирането на по-видимите бразди. А накрая пак можете да си я минете с най-фината.
Като леко засъхне пастата, започваме пак под ъгъл, съответстващ на скоса, да движим с натиск острието по кожата, като този път движението не е срещу, а по посока на режещият ръб. В противен случай то ще прореже кожата. Когато полираме скоса както трябва, се прехвърляме на задната страна на острието, където правим същото. Резултатът е красиво огледално острие с бръснеща (буквално) острота! 🙂
Ето една схема от стара книга, по която отчасти се водих:
Седейки вечерта до печката на твърдо гориво, погледа ми се спря на едно квадратно парче дърво от разпалките. Беше от добре изсъхнала трепетлика, и просто беше идеално да си пробвам готовият мокотауган. Много ми хареса колко лесно се дълбае и оглажда с него, и като се отплеснах в усвояване на техниката, след около час и нещо в ръцете си държах ето това нещо от следващите снимки. 🙂
Е, използвах за довършването й малко фина шкурка и шилото на Викторнокса де, ама… 🙂
Ето и малко клипче с крайният резултат от изработката на първият ми мокотауган (защото ще има и втори… и трети… 🙂 ), както и малко използване за нагледност:
Надявам се да съм бил полезен на тези, които също ще се опитат да направят свой Мокотауган! Ще се радвам да видя резултатите! 😉
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
17.03.2010 at 13:57
Браво Стояне, много добра изработка на инструмента!
Поздравления!
17.03.2010 at 14:12
Браво и от мен! Както винаги много изчерпателна статия, четох с отворена уста 🙂 А накрая снимката на лъжичката направо ме довърши…
17.03.2010 at 14:17
Стояне от къде си взел такава полираща паста моля за информация,Браво със здраве да си го ползваш
17.03.2010 at 14:22
@Явор Аршинков: Полиращите пасти, както и фините водни шкурки, се продават в магазини за бои и лакове, ама свързани с автомобилите. Обикновено като се пребоядисват коли се ползват такива пасти. Освен за всичко останало де… 🙂
@Meze: А това е първата лъжичка, която съм правил в живота си! Представяш ли си ако направя още 10? Явно се крие в мен дух на занаятчия! 😆 Шегувам се! 🙂
17.03.2010 at 14:26
Хубава ножка, направо ти завиждам! И отново материала е на ниво! 😉
17.03.2010 at 14:56
Супер е Стояне, и ножа и статията и всичко. Вече нямам търперния да идва априлската ваканция и да пробвам и аз да си направя. Гущерчето много ми хареса – запазена марка 😉 . Поздрави!
17.03.2010 at 15:05
Това, което си описал за обработката на стоманата: пили, листове от ножовки, откаляване, закаляване, загуба на магнитни свойства… Направо забравете!
Това не е лъжица за всяка уста! Дори и за хора като мен с опит при обработката на металите и направата на ножове. Винаги съм си давал стоманите на ковач!
Искам да го видя тоя, който никога не е виждал наковалня и ковашко огнище как ще нагрее пила за обработка на метали и след това ще я закали!
Най-доброто, което си направил, Стояне, е че си купил острие от Дедето (Дядо Благо). Като него има още един човек в България! За него казват, че не кове метала, а му говори какво да направи и метала сам се кове!
Моите поздравления за крайния продукт! Като за дилетант в направата на ножове си се справил невероятно добре!
17.03.2010 at 15:19
О, не мисля, че е толкова трудно и невъзможно zoso! Все пак този нож не се подлага на кой знае какви натоварвания, а и е сравнително къс. Мисля, че ще се получи. Щом са успявали индианците едно време, ние ли няма да можем 🙂
Всъщност като ми дойде някой ден музата, може и да покажа как. Защото следващите ми мокотаугани със сигурност ще са изцяло изработени от мен! 😉
17.03.2010 at 15:39
@Стоян: А, бре, момче! Слушай какво ти пее радиото! Какви индианци, какви пет лева! Не ме закачай на тая тема, че мога да те държа 30 минути във въздуха на тема железа, стомани и железовъглеродни диаграми!
Само ше ти кажа, че пилите са изработени от инструментални стомани с твърдост 62-64HRC ако въобще знаеш какво значи HRC. За марки стомани даже няма и да пиша.
Имаш ли си на идея, че като я нагрееш тая пила до не-знам-си-какво-червено дето „не лепи магнити“ и след това веднага я хвърлиш във вода за да я отвърнеш – тя ше стане на парченца?
Пак ви казвам – слушайте какво ви пее радиото и идете при ковач. Покажете му снимка и му кажете „Майсторе, искаме ей това да ни изковеш!“
Стояне, искам следващият път като почнеш да си правиш ноженце у вас, да ме извикаш да дойда. Аз специално ше дойда в Шумен, че отдавна не съм гледал сеир 😀 😀
Иначе ето ви го Дядо ви Благо как работи в полеви условия:
17.03.2010 at 15:44
О.К. Аз не споря – аз действам! 🙂
Хората са казали, че от опит глава не боли, и тъй като вече съм виждал документирано със снимки и всичко, как от пила става нож – няма как да не опитам просто! Може да си прав, и тогава ще се съглася с теб. Но ако аз съм, то ще печелят всички! 😉
17.03.2010 at 15:46
Опитвал съм бре душко, да не мислиш, че от вчера си играя с ножове. Аз затова ти го казвам. Опитвал съм – баща ми и прадядо ми са ковачи и ти казвам – не става само с гледане и четене по интернет. Трябва и няколко годинки да си чукал с чуковете. 🙂
17.03.2010 at 16:08
@Zoso не се зяждам, но нали отвръщането е като се остави да изстине бавно 🙂
Знаенето точно на желязо-въглеродната диаграма не те прави кой знае колко по-вещ, чертал съм я наизуст, и какво от това, не мога да си направя нож 😆
Знам че циганите правеха ножове от ресорна стомана, в къщи дядо ми има 1-2 такива, но ми се виждаха меки.
17.03.2010 at 16:16
Хората казват не питай старило, а питай патило. Най-добре е да се обърнеш към професионалист да ти свърши работата за да имаш надежден инструмент, както в случая и Стоян е направил и човек за който казват:
„За него казват, че не кове метала, а му говори какво да направи и метала сам се кове!“
ще ти свърши работата не ами ехеееей.
Обаче като те засърбят ръцете сам да си майсториш нещо как да се спреш?А?
Как да се напатиш дето викат?
Стояне пак хубава и сърбяща статия! Поздрави
17.03.2010 at 16:23
@Meze: Бъркаш отвръщане и отгряване.
При отгряване се оставя да изстине заедно с пещта до стайна температура. Отгряването бива: Пълно, непълно, отгряване до зърнест перлит (сфероидизация), изотермично отгряване и последното – хомогенизация.
Отвръщането (както съм писал по-горе) се прави след закаляване, щото след закаляване стоманата остава прекалено жилава и напрегната. Не те знам какви железовъглеродни диаграми си чертал наизуст, но поне имаш доблестта да си признаеш, че не можеш да си направиш нож. 🙂
Искате ли да спрем да обсъждаме обработката на стомана в домашни условия и да се съсредоточим върху това, кака да използваме Мокотаугана по-рационално?
17.03.2010 at 16:27
О,да… бих призовал даже. Все пак темата не е точно за това, а инструкциите в началото съм ги взел от хора, които са го правили. Освен техните пили да са от различна стомана?! Щото имаше и снимки за нагледност в някои сайтове. Но… както и да е… Някой ден като тръгна да пробвам, ще си проличи, и тогава ще е уместно да коментираме! 🙂
17.03.2010 at 16:27
Опа, ето една моя грешка – след закаляване стоманата губи жилавост, а не става прекалено жилава, както съм писал по-горе. Сгрешил съм в бързината 🙂
17.03.2010 at 18:40
Браво. Сега вече няма да мога да спя докато не се сдобия с едно такова 🙂 А лъжицата е прелест 🙂
17.03.2010 at 19:10
Здравей Стояне .Евала на майстора!!! Направо ме разби.От доста време съм читател и зрител на блога ти,може да се каже дори че откакто попаднах на него страстта по бушкрафта се разпали още повече. Не съм коментирал мислейки си ,че не съм чак толкова запален „сървайвър“.Но като има някой като тебе, да види човек, че с желание се постигат страхотни работи и ето.Вече и аз напълних една раница с „мори“, „хобо печки“, огнива,манерки и т.н. Отдавна следя с голям интерес поредиците на Ray Mears, а и го нося в себе си това привличане към природата.И все ми е праело впечатление точно това ножленце с което дялат талпите за канутата,заготовките за снегоходките и др. И ето че му дойде реда и в твя блог 😉 Страхотна изработка. И логото е направо убиец.Представям си следващите продукти какви ще са. Замисляй се за кану вече 😀 И аман от метал-разбирачи.Става въпрос, за кефа да си го направиш сам. Пази ги първите екземпляри от всички инструменти които си направил, че един ден това лого ще се търси ей 😀 като „човека с вълчата кожа на главата“ хе хе
17.03.2010 at 21:48
Браво! Чак сега разбрах за ъглите, аз така и не се научих да формулирам въпросите си с малко и правилни думи! За ъгъла на острието спрямо посоката на дърпане питах, само него не схванах от най първата снимка има ли го или не! Това наистина ще е много удобно нещо! За мен е важно инструмента да работи, а не външния му вид. Явно ще трябва да търся ковач, а мислех да мина с обикновена механична ножовка! Тъкмо сега гледах кой ще е най-подходящия ъгъл за теглене за мен!
17.03.2010 at 21:51
Браво за резултата Стояне 🙂 Съгласен съм с George- няма нищо по- хубаво от това да събеседваш с хора, имащи и твоите интереси, да научаваш нещо ново от тях и да се опиташ да си изработиш инструментите и сечивата, които биха ти били от полза сред природата 🙂 И наистина, логото е трепач, още веднъж- поздравления!!! 🙂
17.03.2010 at 22:50
Всъщност май съм се изразил неправилно. Тоя гекон всъщност не ми е логото, а символа. Логото съм го замислил, но трябва някой ден да седна да го нарисувам, та после да го дигитализирам някак (векторна графика). То ще е по-близо до черният гекон във фавиконката ми, и този във Говорилнята, но ще е малко по Tribal. 🙂
17.03.2010 at 23:11
Стояне аз от както се помня се занимавам с татуировки и рисуването им , запознат съм с Tribal стила. Така че ако имаш нужда от помощта ми – пиши. Ще ти помогна с какво мога 😉
18.03.2010 at 9:53
Ще го имам в предвид Shady! 😉
Борка, за съжаление не снимах нито една от стъпките при направата на лъжичката. Само крайният резултат. Все пак си почивах пред камината, и не ми се разхождаше за апарати, че да върта стойки и т.н. 😛 На следващата може!
18.03.2010 at 0:49
🙂
Искам да пусна рикуест за нов пост – Как да си направим таквази убава лъжица!
(завиждам за ножлето – изглежда остро :))
18.03.2010 at 13:57
Борка в Youtube има доста клипове показващи как се правят бушкрафт лъжички потърси и съм сигурен че ще намериш, хубави са и не са трудни за изработка само се иска малко сръчност 😉
19.03.2010 at 1:27
Стояне това после дто го слагаш острието в печка или каквото и да е там при 500 градуса след закаляване го отпиши. Няма да ползваш туй чудотогава че ще е меко. След закаляване температура на загряване за опеделено време, задържане и охлаждане до стайна е ~ 200 градуса зависи от стоманата. Както виждам вече са те поправили.
19.03.2010 at 8:29
В интерес на истината, досега аз също знаех, че след закалка острието се оставя на 200-250 градуса в печка, но майсторът, чиито съвети цитирах в публикацията, беше написал 500. Лошото е, че пишеше само „500 degrees“. Не беше уточнено Целзий или Фаренхайт. Всъщност 500 Фаренхайт са 260 Целзий, значи може би наистина трябва да попавя цифрата. Айде ще я поправя! 😉 Благодаря за забележката.
Между другото мен пък друго ми беше странно, но не го споменах: Готварска печка може ли да „вдигне“ 500 градуса? 🙂
19.03.2010 at 9:13
Браво! Хубава работа!
За следващия, заточи острието под 20градуса! Или се поразрови тук там за ъгъла на заточване на дърводелските длета(несъм много сигорен за тези 20градуса, ама мисля че бяха горе долу толкова)
Готварските печки май са до 300-350`С
19.03.2010 at 9:20
Под 20 градуса мисля, че ще е много лесно нараняем ръба. Все пак нож е това, не длето за фина резба на дърво 🙂 В смисъл – очакват се и по-тежки работи за него. Поне така си мисля. Ама виж 30-35 градуса също би трябвало да стане. 🙂
19.03.2010 at 9:34
то че е нож, нож е!
ама май ще се ползва за дърводелска работа, не да си правиш салата или да обезкостяваш месо а още по-малко за други нужди
19.03.2010 at 9:43
Ми не знам… 20 градуса ми изглежда като бръснач! 🙂
19.03.2010 at 10:00
Ти си преценяваш.
Но като гледах клипчито останах с впечетление че доста сила прилагаш за да дялкаш.
Все пак ако решиш да ме послушаш ги провери тези 20 градуса.
19.03.2010 at 10:29
Ех… сигурно вече сте забелязали, ама като решиш да показваш нещо за пред хора, и винаги нещо не става, както в нормална ситуация. 🙂 Та така и в моя случай в клипчето. Не знам кво му имаше на това дърво, ама хич не се режеше гладко. Иначе други дето съм дялал кво хубаво си вървяха. Законите на Мърфи просто. 🙂 И други хора забелязаха, аз се надявах да не си личи толкова ама… А не ми се правеше втори дубъл. Може следващия път… Да се отсрамя… 🙂
19.03.2010 at 10:34
@Стоян: За отвръщане на острието мога да ти кажа един всеизвестен „трик“. Взимаш една печка за отопление „Елва“ от тези дето ги имаше масово едно време с двата реотана. Палиш само единия реотан и оставяш острието върху решетката. Като го плюнеш и почне да съска е достатъчно 🙂 Оставяш го така 40-60 минути и после или го оставяш да си изстине само или го топваш във вода, което ти е по-удобно.
Ако наистина си се мераклисал сам да си правиш острието, провери къде продават листова неръждаема стомана. Тя е разкалена и може направо да се обработва. Взимаш у вас флекса или шмиргела и почваш да „жулиш“ като внимаваш да не я прегрееш при пиленето. От тук нататък пак ти препоръчвам (горещо), да си дадеш желязото на някой, който да ти го закали и отвърне. Ако пък си мераклия – ше попиташ там откъдето си купил стоманата за температура на закаляване и време температурни криви на отвръщане. Имай предвид, че всяка стомана си има различна температура на закаляване и това е най-тънкия момент в обработката на острието.
Относно ъгъла на заточване: Аз също както Мирслав Маринов съм на мнение, че 20 градусов ъгъл на заточка ще е по-добре. Да – ще стане бръснач и половина, но пък ще се работи много по-лесно с ножа ( с по-малко усилие ). Винаги си имай наум поговорката „С тъп нож по-лесно ще се порежеш!“. Като знаеш, че държиш нещо изключително остро в ръцете си, ще се отнасяш с необходимото уважение към него и то ще ти служи добре 🙂
Всъщност ако има някой читател, който се занимава с дърворезба, нека да даде акъл как са заточени длетата им. Като чета по форумите точно дърворезбарите са маняци на тема остри ножове 🙂
19.03.2010 at 10:36
@Стоян: Споко, ве 🙂 клипчето не го гледай – ние гледаме оная лъжичка дето си я направил – направо е бижу!
19.03.2010 at 10:59
Много се отплеснах ме ама http://www.dleta.net там пише и за ъгала
19.03.2010 at 11:27
Стояне в статията за ножовете за оцеляване един пич беше написал че се е впечатлил от един сайт http://www.greenpete.co.uk/knife-making/ и по-специялно http://www.greenpete.co.uk/knife-making/knife-making-video/ . Е аз се запалих и си нпаравих нож от там направената рецепта има още какво да се желае но ако имаш менгеме и флексче си готов. Не е сложно. Аз в университета съм закалявал и още тогава мио стана интересно и преди ме е вълнувало как става изработката на нож е вече имам и пак ще правя на следваща заплата :). http://knivesworld.net/index.php?page=shop.browse&category_id=91&option=com_virtuemart&Itemid=25&lang=bg стават два ножа.
За ъгъла 20градуса.
Печки с 350 градуса целзий май ще е много или аз поне не съм виждал до 275 може ма по-нагоре пещ ще е май 🙂 .
19.03.2010 at 11:32
Knifemaking Unplugged – Lively Forge от Thepiratebay.org бавно се сваля аз съм свалил 25% ако всичко е наред до утре може и да съм го свалил. Тогава и ти ще го дръпнеш бързо.
19.03.2010 at 13:02
Честита придобивка, Стояне, и също така поздравления за лъжичката – извънредно изящно изделие, чак не прилича на издялана край огъня, а на професионална направа! Сега планираш ли да замениш класическите си ножове с мокотаугана, като пътешестваш?
19.03.2010 at 13:40
@Хаотичен: Не, в никакъв случай! Мокотауганът не е заместител на класическият нож. Той е полезен инструмент. Принципно се приема, че ако имаш малка брадвичка, хубав класически нож, и мокотаугана – можеш да направиш практически всичко от дърво. 🙂 Със сигурност смятам точно това да направя – да го нося с мен по разходките ми. 🙂
19.03.2010 at 14:13
Ха честито пак 🙂
Браво Стояне! И статията е супер и със заточването си се справил бръснещо, а и лъжицата ти е на най-високо ниво 🙂
Кеф струи от тая статия.
19.03.2010 at 14:16
Мерси Сандо! Имам да те черпя една бира (най-малко) за полезните съвети! 😛
21.03.2010 at 12:28
🙂
като гледам формата нан дръжката – рогова дръжка за бастун също може да се преправи 🙂
момент да покажа линка…
http://www.knivesbg.com/forum/viewtopic.php?f=10&t=972
05.07.2010 at 0:17
а за дръжката може ли да се напражи с лак вместо да се пропива с восък от пчели?
05.07.2010 at 8:33
Ами не разбирам толкова. Аз лично предпочитам пропиването с масло и восък.
05.07.2010 at 19:53
Мерси все пак!
06.07.2010 at 18:39
Аз искам да попитам колко ще ми струва да ми направиш един такъв с острие и дръжка и всично.Само да е малко по дълго острието и до самата извивка да е право а не леко под наклкон и с по-завита част отрпед.Пиши ми на е-майл jtd_bs@abv.bg