xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Влияние на типа и вида дървесина при паленето на огън по метода Bow Drill

| коментара 6

Bow Drill - Готови да започнем. Само трябва да застъпем с крак дъската, за да не мърда.

Още „в зората“ на моя блог пуснах една-две публикации за паленето на огън чрез триене по метода Bow Drill (лък и вретено). Там в основни линии отбелязах най-важното за него, също така читатели направиха и свои уточнения в коментарите. От тогава насам съм прочел още много материали и тънкости по темата. Може би някой ден ще направя едно ново обобщение. Само ми се ще до тогава да натрупам достатъчно личен опит (и снимки), та да стане нещо по-изчерпателно и реалистично. Наскоро обаче прочетох едно интересно проучване на Жак Колина-Жирард върху този метод за палене на огън. От него смятам да ви запозная със особеностите и зависимостите при избор на дърво за постигане на положителен резултат.


Чел съм някои автори да твърдят, че огън по този метод може да се запали от почти всяко дърво, стига да се спазват правилата. Опитът на Жак и групата му обаче показва, че не всеки опит успява, и че само някои дървета дават положителни резултати. Неизбежният въпрос е:

Защо някои дървета са подходящи, а други – не?

Както съм писал и в моите публикации, прието е да се комбинират две дървета с различни характеристики: твърдо (свредел) и меко (основа), здраво (свредел) и гнило (основа). Това е и основният критерий, който специалистите най-често изтъкват, когато говорят за метода. Също казват, че тази комбинация не трябва да се нарушава (да се разменят дървото за вретено и основа). Според Колина-Жирард обаче, предполагаемата ефикасност на дърветата в такъв случай се съдържа в комбинация, за която практиката показва, че е обусловена по-скоро от вярата в магически неща, отколкото (и то в никакъв случай) от реална технологическа необходимост!

Проучването на Жак е насочено към статистически анализ на тези предполагаемо ефективни параметри. Един от тях е твърдостта на дърветата. Ето една таблица, която представя статистическите данни от опитите му:

Използваните дървета са 20 на брой. Ето и видовете с техните означения: А – ела; B – орлови нокти; C – повет; D – дъб ; E – кедър; F – смокиня ; G – клен ; H – ясен; I – върба ; J – бреза ; K – бръшлян ; L – бук ; M – кестен ; N – топола ; O – платан ; P – бяла акация ; Q – лаврово дърво ; R – леска ; S – бор ; T – липа.

Тук Жак търси отговор на въпроса:

Предимства ли са комбинациите по твърдост?

Основно той разделя дърветата на две групи: меки, и средно твърди или твърди (по приета от него скала за твърдост). След това ги комбинира по двойки и тества ефективността на получените комбинации. Ето и резултатите в следната таблица:

Заключението от нея е, че твърдостта на дърветата в комбинациите няма никакво влияние върху процента на успеха или неуспеха при запалването.

Нека отново да се върнем към правилото да се комбинират различни по вид и твърдост дървета, за да се постигне положителен резултат. А дали това наистина е ключът към успеха? Следващият въпрос логично е:

Предимство ли е използването на две различни дървета?

Към изясняването на отговора Жак и тук е подходил по подобен начин. Ето резултатите, представени в следната таблица:

1 – два различни вида с еднаква твърдост; 2– два различни вида с различна твърдост.

Резултатите и тук са категорични. Явно подборът на твърдостта също не влияе върху процента на успешното и неуспешно запалване.

Заключенията, които Колина-Жирард вади от тези си опити са, че относителната твърдост на дърветата за вретено и основа не оказват влияние върху процента на успешните и неуспешните опити за запалване на огън. Въпреки всеобщото мнение, този фактор се оказва без значение. Изследването на плътността и порьозността на тестваните от Жак дървета също показва негативни резултати. Според него може веднага да се отбележи, че е по-добре да се използват меки и хомогенни дървета, защото от тях по-лесно и бързо се получават стърготини. С твърдо дърво също могат да се получат стърготини, но ще е по-уморително.

За да определи критерият за ефикасност, Жак насочва търсенето си в друга посока – сравнително изследване на стърготините от изпробваните дървета. Според Колина-Жирард, практиката показва, че може да се предвиди дали даден опит ще е успешен или неуспешен, още от първите няколко завъртания на вретеното. Това става с преценка на качеството на стърготините, които изпадат от прореза. Идеалните (както съм писал и преди) са тези, които са фини и дълги, трупащи се във голямо възпламенимо кълбо (Р2 в таблицата по-долу). Най-лошокачествени са стърготините от дървета, които произвежадт къси, дебели, линейно успоредни и негорими фибри (Р1 в таблицата). С тях неуспехът е почти сигурен и статистически неопровержим. За това свидетелстват и отчетените успешни и неуспешни опити.

Забелязва се подчертано подобрение на резултатите, когато опитите се извършват с дървесина с дълги фибри. Явно съществува очевидна зависимост между успеха на опита и вида на фибрите при използваните дървета. Следователно трябва да се открие фактор, присъщ на съответната текстура. За да провери експерименталните си резултати, Жак съставя, на базата на етнографска литература, един географски списък, в който се проследява ботаническата класификация на растенията, традиционно използвани за производството на огън чрез триене.Тези растения той подрежда по ботанически семейства, някои от които ефективно са били използвани по различните континенти.Такива са например семествата Липови (Tiliaceae), Слезови (Malvaceae), Коприви (Urticaceae), Черничеви (Moraceae) и др.

За нашите условия (България) особен интерес би трябвало да представлява колоната в таблицата, показваща използваните успешно в миналото дървета за палене на огън чрез триене, на територията на Европа. Такива са Липа (Tilia), Зърнастец (Rhamnus), Лоза (Vitis), Шипка (Rosa), Нар (Punica), Бръшлян (Hedera), Дрян (Cornus), Ясен (Fraxinus), Пелин (Artemisia), Лаврово дърво (Laurus), Черница (Morus), Бряст (Ulmus), Чинар, платан (Platanus), Бреза (Betula), Леска (Corylus), Бук (Fagus), Дъб (Quercus).

Наблюдавайки разпространението на растителните видове, Колина-Жирард косвено потвърждава своите експериментални данни: Ако народи, отдалечени в пространството (етнографски) и времето (археологически останки) използват предимно растения близки (сходни, близкородствени) ботанически, то вероятно това е, за да се извлече полза от технологическите качества на някои ботанически структури. Ботаниката показва, че много от тези растения са текстилни, с дълги фибри: липа, юта, коприва, бамбук и др.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

6 коментара

  1. Много добра статия!Проблемът свързан с нея е разпознаването на различните дървесни видове 🙂

  2. Дипчиков, потърси книгата „Екскурзионна флора на България“, изд. „Народна просвета“, 1960 г е изданието. Стара е, но е идеална за хора, които трудно се оправят с растенията. (в книгата има 3000 вида, т.е. почти всички растящи в България).
    Стояне, браво за статията, само да те питам. В първата таблица с „С“ е отбелязан поветът. Според общо приетото название, народното име повет отговаря на латинското Clematis, които са род увивни растения, чиито със сигурност не са много твърди, дори и за групата за мека дървесина, че не зная как са отбелязани като за запалване на огън. Вярно е че рода е голям, с голямо разпространение, но мисля, че няма нито един образуващ истинска дървесина. Може ли да провериш дали наистина става дума за клематиси?
    п.п. Няма дърво елха, а ела. 😀

    • Точно за клематис става въпрос Ерик. 🙂 Виждал съм по-старички екземпляри с дебелина колкото китката ми. Виждал съм и други автори да споменават повета (клематис). Колкото до елхата – да, знам че няма дърво елха. Все пак съм минавал курсове по систематика на растенията. 🙂 Грешка, преминала от оригиналната статия в моя текст. 🙂

  3. Може да е елша…

  4. Първо почнах да пуша повет,после цигари:(.Тлее добре и лесно се разпалва.

  5. Pingback: Още за метода Bow Drill… | xenos::bushcraft

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: