xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl

| коментара 8

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Външен вид Продължавам с попълването на колекцията си от саморъчно (и автентично) изработени атлатли. Този път беше ред на може би един от най-известните запазили се като артефакт атлатли – намереният в пещерата Broken Roof Cave, Аризона.

Малко информация за самият атлатъл.

Както казах, той е открит в пещерата Broken Roof Cave в Североизточна Аризона, САЩ през 1931 година, и описан от Guernsey. Той е един от най-добре съхранилите се атлатли, които науката познава. Изработен е от дъб. Има следните размери: дължина – 53.3 см, ширина – 2.5 см, дебелина – 6-6.3 мм. Профилът му е „плано-конвекс“, което ще рече, че коремчето (към стрелата) е плоско, а гърбът е леко заоблен. Кожените уши за пръстите са направени от три пласта мека, обработена кожа, и са прикрепени към тялото с помощта на сухожилия.

Оригиналният атлатъл има две тежести – едната е по-голяма, и е поставена на разстояние около 2/5-ти от върха, а другата, по-малката, е до ръкохватката. Теглото им (мисля, че общо, но може и да е само на голямата) е около 56 гр. Те са огладени така, че едната им страна да лежи плътно върху гърба на атлатъла, и са омотани около него с помощта на сухожилия. Шпората е резбована и е част от самото тяло, като леко се издига над равнината на коремчето.

Ето с тия данни и илюстрации разполагах, когато започнах да правя атлатъла. Избрах си за целта ясен – имам няколко изсъхнали трупи на тавана, та гледам да ги оползотворя. 🙂 Разцепих на 4 части една от тях, с диаметър около 7-8 см, и едно от парчетата имаше участък, идеален за целта – правожилна, твърда дървесина. Принципно всяко твърдо и еластично дърво би свършило работа: дъб, бук, ясен, дрян и т.н. Ясенът го избрах, защото е жилав, и същевременно лек. Ако правя още един атлатъл от този тип обаче, мисля да си намеря тъмна дъбова дървесина – сигурно ще е още по-ефектен!

Първо грубо с брадвичка оформих летва от цепеницата, която огладих с ренде до размер 54 см х 2,7 см х 14 мм – хубаво е да има малко аванс. Дебелината я оставих повечко от двойна, защото в единият край ще трябва да се резбова шпората, която се издига над нивото на коремчето. Когато си отбелязах дължината й, свалих излишното дърво, докато дебелината на летвичката стана около 7-8 мм.

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Заготовката Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Заготовката Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Улеите за ушите

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Оформяне със SpokeshaveСлед това започнах фино отнемане на материал с помощта на spoke shave (не мисля, че има българско наименование!). Така, докато дебелината на летвичката стана равномерна и около 6.3-6.5 мм, а профила – плано-конвекс. Тогава отрязах и излишната дължина, за да постигна оригиналните 53.3 см дължина. Изпилих с помощта на пила и улеите за ушите (при ръкохватката).

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Оглаждане със Cabinet Scrapper След spoke shave дойде ред на cabinet scrapper-a – метална стъргалка със фино закривен връх, която може да маха наистина фини пластове от дървесината. С негова помощ практически полирах повърхността на тялото, и му придадох заоблени и преливащи се форми.

Шпората резбовах с помощта на ножът-кука на Мора, и комплект малки длета за дърворезба. С длетата издълбах и улея пред шпората. После огладих всичко с помощта на фина шкурка. С това тялото на атлатъла беше готово. Трябваше само да се огъне до желаната форма.

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Направа на шпоратаРеплика на Broken Roof Cave атлатъл - Направа на шпоратаРеплика на Broken Roof Cave атлатъл - Издълбаване на улея

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Готовата шпора

В примитивни условия, всички тия „дърводелски“ работи са се извършвали с помощта на каменни и костни сечива, стъргала и т.н.

Огъването става с помощта на нагряване. Някои археолози и специалисти са на мнение, че извивката на оригиналният атлатъл може да е резултат от измятане на материала с времето, но повечето смятат, че е желана цел. Придържайки се към оригинала, аз също извих тялото, но го направих по-леко, защото бих искал по-дълго време шпората да не е под голям ъгъл спрямо слота на стрелата. Все пак това смятам да е атлатъл, с който ще стрелям по-активно. Ако правя втори такъв – ще опитам с по-голяма извивка, за да разбера има ли разлика.

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Огъване чрез нагряванеРеплика на Broken Roof Cave атлатъл - Огъване чрез нагряване

Както казах, извиването на тялото става с нагряване. За целта аз използвах газов котлон, но това може да се направи и на открит огън. Тялото се намокря леко с вода, или се намазва с някакво масло, за да се размекнат връзките между влакната, и да не се обгори самата дървесина. Нагрява се внимателно, при постоянно движение, до момент, в който дървото е трудно да се държи с гола ръка. Тогава то става меко, и може да бъде лесно извито в желаната форма – тогава трябва просто да се задържи за около минута така, докато поизстине, и то ще си я запази.

Вече готов с тялото на атлатъла, можех да го импрегнирам, за да го предпазя от атмосферните въздействия. Първо го намазах добре с ленено масло, и го оставих за една нощ да се пропие. На другият ден го намазах с дебел слой смес от ленено масло и пчелен восък, след което го нагрявах над газовия котлон до попиване. Восъкът изкара чувствително шарката на дървото, което принципно си е доста „безцветно“, така че имаше и естетически ефект.

Близо до улеите на ръкохватката увих участък от тялото с ръчно оплетена връв от коприва. Това е с цел поставените в последствие върви от оплетено сухожилие, да могат да се захванат по-здраво.

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl - Върви от сухожилие и коприваРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Омотаване с връв от коприва

Ушите за поставянето на пръстите направих от три пласта меко обработена кожа, като всъщност едното парче кожа е поставено в прегънатото наполовина двойно по-широко друго. След това в средата му се прорязва отвор с ширината на тялото на атлатъла, и кожата се нанизва върху ръкохватката до малко над улеите.

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl - Поставяне на ушите от кожаРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Поставяне на ушите от кожаРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Поставените уши

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl - Поставените ушиПосле лентите се извиват така, че да се получат две уши, в които да пасват пръстите ви, в кожата се пробиват отвори за прокарването на вървите от сухожилие, и всичко се пристяга здраво към тялото. Аз оплетох връв от сухожилия, която намокрих, и с нея пристегнах ушите. След изсъхването й, тя пристегна всичко доста здраво.

Дойде ред на поставянето на тежестите. Голямата тежест направих от полиран кафяв силикатен камък (вероятно някакъв квацит, но не съм сигурен), който беше оформен капковидно, и плосък от долната си страна. Е, аз малко му помогнах да добие по-добра форма, като доста време го потърках върху диск за циклене на мозайки.

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl - TежесттаРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - ТежесттаРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Тежестта

Върху плоската му страна залепих парче кожа, за да може да прилепне още по-плътно към основата. След това го омотах с мокри влакна естествено сухожилие. Същото направих и с малката тежест, близо до ръкохватката. Тя беше от някакво странно и интересно оцветено полирано камъче, което незнайно откъде попадна  вкъщи. 🙂 Теглото на голямата тежест беше 46.7 гр., а на малката вероятно 8-10, така че май постигнах оригиналните 56 гр.

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl - Поставяне на тежесттаРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Поставяне на тежесттаРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Поставяне на тежестта

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl - Поставяне на фетишаКогато сухожилията изсъхнаха, те пристегнаха всичко доста здраво, и можеше вече да ги намажа хубаво с кожен туткал, от което станаха златисто-кафяви, сякаш лакирани, и предпазени от атмосферни въздействия. Намазах хубаво и вървите на ушите. Повторих процедурата, за да се получи добър пласт туткал. Ето малко снимки от крайният резултат:

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Завършен вид

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl - Готовата тежестРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Готовата тежестРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Готовият фетиш

Реплика на Broken Roof Cave Atlatl - Готовите ушиРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - ГърбътРеплика на Broken Roof Cave Atlatl - Профил

Кратко клипче за нагледност:

Сега малко наблюдения върху употребата на този атлатъл

Успях да го тествам за кратко – само няколко хвърляния, че бях с малкия (който го използвам и за заблуда на противника, че като ме видят сам с тия стрели да си мятам по поляните, и ме гледат много странно 😉 ), а той нещо не споделяше ентусиазма ми за по-дълъг престой. Все пак съм очарован! Изпробвах го с 90 грамова стрела с дължина 156 см (дано не бъркам), и „твърдост“ 4.6 паунда.

Реплика на Broken Roof Cave атлатъл - Със стрела

Когато стигнахме на поляната, там вече беше един овчар (дядо Върбан), който седеше мълчаливо на сянка, гледаше овцете, и чат-пат хвърляше по един въпросително-ироничен поглед на нещата, които държа в ръцете си. Това беше така само докато замахнах! Почти в същия момент го чух да се провиква: „Ехеейй… къде излетя това чудо!“.

Всъщност той успя да го каже още преди стрелата да е паднала! 🙂 Тя прелетя 70 и няколко метра по идеална траектория, и се заби в земята. Хвърлянето ми нарочно не беше особено силно, защото ако беше прелетяла още десетина метра,  стрелата щеше да се удари в бетонна стена, или по-лошо – да я прехвърли, а в чужди дворове не ми се влизаше. Толкова беше полянката, за жалост – 70-80 метра в диаметър. Ще трябва да отида на стадиона някоя вечер, когато няма никой! 😉

Какво забелязах – тежестите си казват думата! Те може би не прибавят чак толкова сила и не увеличават драстично разстоянието на хвърлея (според изследвания, между 7 и 10% повече, отколкото без тежест), но правят маха доста стабилен, като добавят инерция и въртящ момент. Освен това при статично положение с готова за хвърляне стрела, силата, която е нужна на китката да държи цялата система хоризонтално, е доста по-малка, а ако стрелата е точно подбрана за атлатъла, тя може и практически да липсва (равновесие), което пък е много важно за точността, правилността на изстрела, и възможността да се стои по-дълго време в готовност за поразяване на жертвата.

Та това е! Добър атлатъл се получи. Древните са знаели какво правят! Доволен съм! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!







8 коментара

  1. 70 метра е доста добра дистанция (като не със всичка сила)! Може би стрелата е малко къса, ама не съм много навътре. 🙂 За пореден път браво за усилията!

    Между другото, гривната от какъв метал е? 😛

    • Ми не е много къса стрелата, влиза в границите на най-често употребяваните, просто е най-късата, която имам. Не ми се щеше да разнасям и „копията“, че както казах, съм атракцията на махалата! 😀

      Гривната е от паракордна сплав. Сам си я ковах! 😛

  2. Аз пък /за пореден път/ съм впечатлен от приложеният майсторлък в изработата на атлатъла. Системен администратор и дърводелски, майсторски способности … Това наистина заслужава адмирации! Стоян някъде беше писал, че в „предишният си живот“ явно е бил майстор-занаятчия. Наистина, много му се отдава тази приложна дейност. Пък и софтуерното администриране ….

    Много странна и успешна комбинация!

    Пожелавам успех и благодарности за представянето на уменията чрез статията!

  3. Поздравления и от мен. Харесвам статиите за атлатл но имам едно питане. Дали си го изпробвал по движеща мишена или да си поставиш неподвижна такава. За разстояние е добре но дали от 15-20m. ще се справи така добре както го описваш. Ясно че с тренировки и доста опити всичко се постига но понеже не съм си направил свои искам да видя какви са твоите впечатления от него. Все пак имаш по голям опит от мен. Отново те поздравявам за статията. Благодаря!

  4. @vlado: Аз лично не съм пробвал още по мишени (като си направя, тогава!), но за опитен човек няма проблем да уцели каквото и да било. Има доста клипчета в Тубата, може да погледнеш. Аз опита тепърва ще го трупам, и правилно си казал, че всичко идва с него и тренировките. 🙂 15-20 метра са може би най-ефективният обсег на атлатъла.

  5. Супер изглежда..Аз така е не се научих да работя с този уред. Имам подобен..но захвата за стрелата е друг..
    Жоро

    https://picasaweb.google.com/joroborisoff/Atlatl

  6. Xenos, твоя ентусиазъм няма край. Направо се учудвам, че си постигнал такива резултати още от първия изработен екземпляр. Браво на теб!
    Сигурен съм, че блога и форума се четат от много хора. Дори и такива, които не са запалени пътешественици като мен 🙂
    Блога ти е много интересен, не само защото идейте върху които разсъждаваш за различни от приетия стериотип. А и защото помагаш на хората да преоткрият дивото в тях. С пожелания за много бъдещи успехи! vs

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: