Работата с кремък, и подобните му скали и материали, е потенциално опасна. Когато натрупате достатъчно опит, ще можете по-лесно да преценявате рисковете, и да предприемате нужното, за да се предпазите. Като начинаещ обаче, добре е внимателно да се вслушате в съветите за безопасност, и по-важното – да ги спазвате!
Ако се занимавате достатъчно дълго с обработка на кремък, то порязването ви е гарантирано! Ако обаче обърнете внимание на основните правила за безопасност, то може да се разминете само с драскотини, вместо с шевове. Сериозните порязвания при флинтнапинга са доста често срещани. Травми, като например прерязани сухожилия, или почти напълно отрязани пръсти, не са изключения. Белезите от порязвания, които са изисквали поставянето на няколко шева, са толкова чести, че напърите-ентусиасти дори не ги смятат за нещо, с което могат да се похвалят.
Можете да видите напъри, които отказват да носят предпазно облекло и пособия. Повечето от тях се оправдават с това, че ръкавиците и другите предпазители им пречат да „усещат материала“. Понякога това е истината, но в много от случаите става дума просто за демонстрация на мъжество – усещането за опасност им доставя удоволствие, а малко кръв наистина може да впечатли публиката. Повярвайте обаче, това не си заслужава болката и сериозността на една истинска травма, която рискувате да получите!
Кои са основните точки при предприемането на адекватни мерки за безопасност при работата с кремък и подобните му материали? Ще ги разгледаме по-долу:
Правилната техника
Както вече казахме, всеки е бил, или ще бъде порязван при заниманията си със флинтнапинг. Дори дебелите кожени ръкавици не са „глупакоустойчиви“ и неразрушими. Ако не подценявате остротата на получените люспи, ако спазвате някои основни правила, и носите основно предпазно облекло и екипировка, вие можете да сведете до минимум вероятността за инцидент, и да избегнете сериозните травми. Всяка отделна флинтнапинг техника си има своя специфична техника за безопасност и предпазно оборудване, но съществуват няколко основни правила, които трябва винаги да взимате под внимание.
Не бихте искали движението на образувалата се люспа да е насочено към която и да е част от тялото ви. Когато люспата се отдели от ядрото, обикновено има остатъчна енергия, която избутва парчето в посоката, в която е бил насочен ударът. Ако тази люспа завършва с остър като бръснач ръб, и на пътя й се окаже вашата плът – ще си платите! Трябва да държите ядрото, или парчето, което отлюспвате с натиск така, че всяка отделена люспа или да свободно да пада на земята, или да бъде уловена между ръката ви и ядрото. При това тя трябва да се движи паралелно на ядрото и ръката ви, а не срещу нея.
Макар понякога да няма проблем да оставяте люспите да падат свободно на земята, обикновено е по-добре да ги улавяте някак. Ако не можете да го направите с ръка, подложка или увиване с някаква материя или кожа би свършило работа. Има две причини да не оставяте люспите да се разпръскват наоколо:
Първо – можете да повредите люспата, ако тя се удари в нещо твърдо и се натроши.
Второ – летящите люспи са опасни за вас, и за хората, намиращи се на няколко метра около вас. Евентуално можете да предскажете посоката, в която ще излети дадено парче, но всеки прави грешки, така че е добре да сте обезопасени, дори когато се чувствате в безопасност! Това е особено важно, ако работите заедно с други напъри – трудно е да следите какво прави всеки, докато сте с съсредоточили върху работата си. Дори малкото парченце, изхвърчало в непредвидена посока, може да нанесе сериозни поражения, ако попадне в окото ви, докато на всяко друго място не бихте дори го забелязали.
Трябва да споменем нещо и за психическата (ментална) техника при работата с кремък. В този занаят тя е не по-малко важна от тази на ръцете ви. За да работите добре, да избегнете наранявания, и да се поучите от това, което сте направили, вие трябва да се концентрирате. Приятно е да се работи в група, в която да се учите взаимно, но най-вероятно ще направите най-добрите си работи, когато сте сами! Познатата обстановка на уединение, и познатите ви инструменти ще помогнат за това.
Очите
Очите ви са незаменими, а е толкова лесно да бъдат увредени! Ако по принцип не носите очила, похарчете някой друг лев за чифт предпазни очила от близката железария. При флинтнапинга се образуват големи количества прах и миниатюрни остри парченца, които се разлетяват напосоки във въздуха. Това е особен проблем при работата със стъкло и обсидиан, които имат склонността да се натрошават и разпрашават. Дори отлюспването с натиск може да образува прах и малки парченца, които да отхвръкнат към лицето ви. Ето защо е препоръчително да носите очила!
Ръцете
Ръцете са мястото, където обикновено се получават най-много травми при флинтнапинга. При отлюспването с натиск, най-често държащата ръка носи дебела кожена ръкавица, но другата обикновено е незащитена. Това е защото отчупените люспи се насочват в посока на държащата камъка ръка. Удрящата ръка по принцип е в безопасност, но има случаи, в които тя е наранявана след удар в камъка, или разрязване на остър ръб по време на движението у по дъговидната траектория на удара.
Ако трябва да премествате големи остри парчета кремък, или да се ровите в купчината отломки, за да намерите подходящо за работа парче, то е добре да носите кожени ръкавици и на двете си ръце. Отлюспването с натиск може да бъде извършвано с ръкавица, но може да бъде използвана и кожена подложка, която да предпазва дланта, но да оставя пръстите свободни, за да „усещат“ камъка.
Може да получите травми и от често повтарящото се натоварване на едни и същи мускули, стави, и сухожилия. Много напъри са развивали тендонити на китката и рамото, а някои дори се е наложило да се откажат от заниманията си. Когато започнете да се изморявате – починете си, или се захванете с нещо друго. Системно претоварваните стави могат трайно да се увредят, и да доведат до артритни състояния.
Други части на тялото
Много напъри работят седнали, и използват лактите и бедрата си, за да задържат и стабилизират обработваното парче камък. Голямо парче от мека кожа може да осигури добра защита. Освен това трябва да предотвратите попадането на парчета в обувките ви. Панталони с дълги крачоли, и високи обувки са за предпочитане пред бермуди и джапанки.
Бели дробове
През 19-ти век много от британските оръжейни напъри са умрели от т.нар. „изчерпване“, което всъщност са заболявания от различно естество – силикоза, рак, пневмония, и туберкулоза. Те са прекарвали между 10 и 12 часа на ден в малки, затворени помещения, дишайки силикатният прах, който се отделял при работата им. Счупете парче кремък близо до сноп слънчеви лъчи, прорязващ затъмнено помещение, и ще видите колко много прах се отделя във въздуха. Със сигурност няма да бъдете изложени на него толкова много, колкото оръжейните напъри, но е по-добре да не вдишвате повече от това, което не можете да избегнете. Тютюнопушенето например е много по-вредно за белите дробове, но много малко хора са се отказали само по тази причина.
Най-добре е да работите на открито. Ако сте на закрито – уверете се, е има добра вентилация, която да отнася образувалият се прах далеч от вас. Някои съвременни напъри дори работят с мокри камъни, които често потапят във вода, за да ограничат максимално отделянето на прах.
Изхвърляне на отпадъците
Изхвърлянето на отпадъците от работата ви също е проблем за безопасността. Или работете на място с ограничен достъп на деца и босоноги посетители, или почиствайте след себе си много внимателно. Дори малка люспа, загубена в тревата, може да провали неделният пикник на някого. Дръжте неопитните деца далеч от каменни остриета – те може и да знаят, че ножовете са остри, и че стях трябва да се внимава, но обикновеното парче камък също може да нанесе неочаквани поражения.
Трябва също да внимавате с парчетата, оставени след като сте събирали материал от находищата. Те не трябва да замърсяват евентуален археологически обект, и не трябва да са на оживено място, където да пострада случаен минувач.
Ползите
След като се запознахме с всички опасности, свързани с упражняването на флинтнапинга като хоби, и професия, нека накрая кажем и някоя добра дума. Флинтнапинга е вероятно много по-безопасен, отколкото домашното дърводелство, включващо употребата на мощни, захранвани с електричество машини, ски-спускането, и много други дейности, които съвсем нормално хората вършат за развлечение. Както много други занаяти, и този може да бъде релаксиращ, дори и форма на медитация ако щете! Може да бъде и възможност да излеете натрупалия се стрес върху беззащитният камък!
Ако упражнявате често напинга, той ще подобри координацията ви око-ръка, и силата на хватката ви. В по-интелектуален план, той би трябвало да повиши чувствителността ви за окръжаващият ни естествен свят, и увеличи уважението ви към общите ни предшественици, някои от които са били невероятни майстори, а всички те заедно са се справяли в един свят, който е труден дори да си представим, камо ли да живеем в него!
18.02.2011 at 11:59
Много добра статия Стояне. Надявъм се Мишо най-после да си отдъхне че, не ползваш Л.П.С. Изкефих се на първата снимка, малкия как се е прицелил.
18.02.2011 at 20:36
Когато на Иши му хвръквало парченце кремък или обсидиан в окото (което ставало отвреме-навреме), той постъпвал по следния начин: с два пръста разтварял клепачите, а с другата ръка се плясвал силно по тила. 😉
18.02.2011 at 20:53
А преди да започне да обработва някое парче, омазвал лицето си с дебел пласт глина, и я оставял леко да засъхне. Това предпазвало лицето му от острите хвърчащи парченца (поне според него). 😉
26.02.2011 at 23:08
Поздрави за усърдието! Попаднах случайно на http://flintknappinginfo.webstarts.com/ (не се листва сред първите в гуугъл когато търсиш инфо за knapping, за това си позволявам да го споменавам), дано ви е полезно.